Децата са едновременно най-великия дар за човечеството, но и най-отхвърлените от обществото, отбеляза папа Франциск по време на седмичното си обръщение на Общата аудиенция, проведена на 18 март на площад „Св. Петър“.
Светият отец продължи катехизиса си за семейството, като се фокусира върху дарът, който децата представляват за обществото и човечеството. Той посочи, че следващата седмица ще изложи размислите си за страданията, на които са изложени децата в тяхната младост.
Като припомни посещението си през януари в Шри Ланка и Филипините, той отбеляза, че там е видял деца, изпълнени с радост и ентусиазъм, но и много, които живеят в „недостойни условия“. „Едно общество може да бъде съдено по отношението му към децата“, каза той.
Папата отбеляза, че децата са напомняне, че в първите мигове от живота хората са напълно зависими от другите. Размишлявайки върху Рождество, Светият отец отбеляза, че яслите показват, че дори Божият Син не може да избегне този период от живота. „Всяка Коледа сме свидетели на тази тайна. Яслата е иконата, която предава тази реалност по най-простия и директен начин“.
Исус, продължи той, също се спира на необходимостта от завръщане към простата на „младенците“.
„Децата сами по себе си са богатство за човечеството и за Църквата, защото те непрекъснато напомнят за условията, необходими за влизането в Царството Божие: да не приемаш себе си за самодостатъчен, а да имаш съзнание, че имаш нужда от помощ, любов и опрощение“, отбеляза той.
Всички ние сме синове и дъщери
Като продължи своя катехизис, папа Франциск каза, че децата са напомняне, че всички ние сме синове и дъщери, независимо от нашата възраст. А това ни показва, че първият дар е дарът на живота. „Понякога се излагаме на опасността да забравим това и да си помислим, че сме господари на собственото си съществуване, докато ние си оставаме радикално зависими“, каза той.
„В действителност голям източник на радост е да знаеш, че на всеки етап от живота, във всяка ситуация, във всички социални условния, сме синове и дъщери“.
Папата допълни, че само благодарение на децата човечеството никога не би могло да забрави това.
Смях и сълзи
Папа Франциск допълни, че децата помагат на хората да съзнават своята човечност по спонтанен, но винаги честен начин. Техният поглед към света е все още чист и лишен от злоба и лицемерие.
„Децата не са дипломатични“, възкликна той. „Те казват, каквото чувстват, казват, каквото виждат. Често това причинява трудности на родителите“.
„Те могат да кажат: някои не ми харесва, защото е грозен и то пред други хора. Децата казват, каквото виждат. Те не са двулични, за тях все още е непозната науката на двуличието, която ние, възрастните, сме овладели.“
След това папата заговори за реакцията на децата, които той поздравява. Някои се усмихват, а други, „като ме видят облечен в бяло, си мислят, че съм лекар, който ще ги ваксинира и започват да плачат.“
Тази способност едновременно да се усмихват и плачат, са неща, които карат възрастните обикновено „да блокират“. Често нашата способност да се усмихваме е изкуствена, докато децата могат спонтанно или да се смеят, или да плачат.
„Децата могат да ни научат отново да се усмихваме и да плачем“, каза той. „Но трябва редовно да си задаваме въпроса: дали се усмихвам спонтанно, с любов, или усмивката ми е изкуствена? Способен ли съм да плача или усмивката ми е изкуствена? Това са два много човешки въпроса, които децата ни карат да си задаваме.
В заключение на своя катехизис, папа Франциск призова присъстващите да последват Христовия призив да „станат като деца“. Той също така каза, че без децата обществото е „тъжно и сиво“. „Когато раждаемостта едва достига 1%, можем да кажем, че това общество е сиво, защото то е останало без деца“, завърши папата.
Източник: www.zenit.org
Снимка: Osservatore Romano