Папа Франциск посвети своя катехизис по време на Общата си аудиенция на 22 април 2015 г. на втората глава от Книга Битие, в която четем как Бог сътворява човека като венец на цялото Творение и го поставя в прекрасната градина, за да я обработва и да я пази. „Светият Дух, който вдъхновява цялата Библия, говори за самотата на човека, който е без жена“, отбеляза папата. „И Той сякаш ни прави свидетели на мисълта на Бог, сякаш на Бог, Който, наблюдавайки Адам самотен в градината вижда, че той е свободен, той е господар, но … е сам“. Бог вижда, че това не е добро, защото липсва общението, липсва пълнотата. „Не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.“

 

И тогава, след като завежда при човека всички останали творения, накрая Бог представя на Адам и жената и тогава „мъжът с радост приема това творение, само нея, като част от него: „Това е кост от костите ми и плът от плътта ми“. Най-накрая има отражение, взаимност. Жената не е реплика на мъжа, тя произлиза направо от Божието творение. Образът на „реброто“ не насочва към по-низше състояние или подчинение, а тъкмо към обратното – той ни говори, че мъжът и жената произлизат от една и също Божествена същност и взаимно се допълват. А фактът, че в притчата е описано как Бог сътворява жената, докато мъжът спи, подчертава, че тя по никакъв начин не е творение на мъжа, а единствено на Бог“.

 

Доверието на Бог към мъжа и жената, на които Той поверява земята, е щедро, пряко и пълно. „Той им вярва. Но тук се появява злото, което въвежда в тяхното съзнание подозрението, неверието и недоверието. Накрая, това ги води до неподчинението на заповедта, която ги е пазила. Това ги въвежда в делириума на всемогъществото, който замърсява всичко и разрушава хармонията“.

 

„Грехът създава неувереност и разделение между мъжа и жената. Отношенията им са подкопани по хиляди различни начини от насилието и подчинение, от измамната съблазън и унизителна арогантност, включително най-трагични и насилствени. Цялата история носи белезите от тях. Нека помислим, например, за отрицателните крайности на патриархалната култура. Нека промислим за жестоката експлоатация и превръщането на женското тяло в стока в медиите на съвременната култура. Но нека също така помислим и за настоящата епидемия от недоверие, скептицизъм и дори враждебност, която се разпростира в нашата култура – започвайки по-конкретно от разбираемата несигурност от страна на част от жените - по отношение на съюза между мъжа и жената, способен да пречисти близостта в общението и да запази достойнството на различието“.
 

„Ако не открием пътя да бъдем съпричастни на този съюз, способен да защити новите поколения от липсата на доверие в безразличието, децата, които се появяват на този свят, ще бъдат все повече обзети от това безразличие“, предупреди Римският епископ. „Подценяването от страна на обществото на здравия и творчески съюз между мъжа и жената със сигурност е загуба за всички. Трябва да възвърнем достойнството на брака и на семейството.“

 

„Следователно съхраняването на този съюз между мъжа и жената, дори и те да са грешници или слаби, объркани или унижени, недоверчиви и несигурни, е за нас вярващите голямо предизвикателство и истинско призвание. В описанието на сътворението и първородния грях ни е предаден един прекрасен образ: „И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече“. Този образ на милост и нежност към греховната двойка, ни оставя без думи. Този образ ни насочва към истинската бащинска грижа за защита за човешкото семейство. Сам Бог се грижи и защитава Своето най-прекрасно творение“, завърши папата.


 

Източник: Vatican Information Service