Новини
ОБЩА АУДИЕНЦИЯ: ЗА ХРИСТИЯНСКИЯ БРАК
ОБЩА АУДИЕНЦИЯ: ЗА ХРИСТИЯНСКИЯ БРАК
По време на общата аудиенция, проведена на 6 май 2015 г. на площад „Св. Петър“, папа Франциск продължи своя катехизис за семейството, като този път изложи своите размисли за брака, припомняйки аналогията на свети Павел между брачната двойка и Христос и Църквата. В обръщението си папата сподели:
„Продължавайки поредицата от катехизиса, посветен на семейството, днес ще се спрем на красотата на християнския брак. Това не е просто церемония, отслужвана в църквата, с много цветя, красиви рокли и снимки. Християнският брак е тайнство, което се случва в Църквата и което Църквата отслужва, като по този начин поставя основите на нова семейна общност.
Това изразява и апостол Павел със своите известни думи „Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата.“ (Еф. 5:32). Вдъхновен от Светия Дух, Павел утвърждава, че любовта между двамата съпрузи е образ на любовта между Христос и Църквата – това е едно немислимо достойнство! В реалността тази любов е вписана в Божествения творчески акт, а чрез Христовата благодат безброй християнски двойки, въпреки своите ограничения и грехове, я осъществяват!
Говорейки за новия живот в Христос, свети Павел казва, че всички християни са призвани да се обичат едни други, както ги е обикнал Христос, по-конкретно „като се покорявате един другиму“ (Еф. 5:21), което означава да служат един на друг. Тук той въвежда аналогията между съпружеската двойка и тази на Христос и Църквата. Тази аналогия не е съвършена, но ние трябва да съзрем нейния духовен смисъл, който е толкова възвишен и революционен и в същото време толкова прост, достижим за всеки мъж и жена, които поверяват себе си на Божията благодат.
Мъжете – казва св. Павел – трябва да обичат жените си „както обичат телата си“ (Еф. 5:28); те трябва да обичат жените си „както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея“ (Еф. 5:25). Но дали вие, съпрузите, които присъствате тук днес, разбирате това? Обичате ли жена си както Христос обича Църквата? Това не е шега, а нещо много сериозно! Последиците от тази радикализация на посвещението на любовта и достойнството на жената, очаквани от мъжа по примера на Христос, трябва да са огромни за цялата християнска общност.
Това семе, донесено от евангелската новост, чиято цел е да възстанови първоначалната реципрочност на посвещението и уважението, бавно израства в историята, за да надделее накрая.
Тайнството на брака е велик акт на вяра и любов: то свидетелства за смелостта да повярваш в красотата на Божествения творчески акт и да изживяваш тази любов, която позволява на човек да излезе извън себе си и дори извън самото семейство. Християнското призвание за любов без резерви и мярка е това, което по Христовата благодат, стои в основата на свободното съгласие, върху което се гради брака.
Църквата е тясно свързана с историята на всеки християнски брак: тя е съградена от неговите успехи и страда от неговите грешки. Но ние трябва да си зададем сериозно въпроса: дали ние, като вярващи и пастори, приемаме напълно тази неделима връзка между историята на Христос и Църквата и тази на брака и човешкото семейство? Готови ли сме сериозно да поемем тази отговорност, за да може всеки брак да следва пътя на любовта, която Христос изпитва към Своята Църква? Това е толкова прекрасно!
В дълбините на тази творческа тайна, приета и възстановената в нейната чистота, се открива вторият хоризонт, който характеризира Тайнството на брака. Решението да бъдеш „венчан в Господа“ съдържа в себе си мисионерско измерение, което означава да приемеш в сърцето си желанието да бъдеш мисионер чрез Божието благословение и по благодатта на Господа. В действителност християнските съпрузи участват именно като съпрузи в мисията на Църквата. За това е необходима смелост! Затова, когато поздравявам младоженци, казвам: „Вижте тези смелчаци“ – защото е необходима смелост да се обичате един друг както Христос обича Своята църква.
Отслужването на тайнството не може да пренебрегне тази споделена отговорност на семейния живот по отношение на великата мисия на любовта на Църквата. Така животът на Църквата е обогатяван всеки път от красотата на брачния съюз, както и всеки път е накърняван, когато тази красота е наранявана. За да предложи на всички даровете на вярата, любовта и надеждата, Църквата има нужда също така от смелата вярност на съпрузите на благодатта на тяхното Тайнство! Божият народ има нужда от тях в тяхното всекидневно пътуване във вярата, в любов и надежда, с радостите и усилията, което това пътуване крие в себе си в брака и в семейството.
Този път е очертан завинаги, това а пътят на любовта: човек обича по начина, по който Бог обича, завинаги. Христос не престава да се грижи за Църквата: той винаги я обича, винаги я пази, както сам Себе си. Христос не престава да лекува бръчките и белезите от лицето на хората. Възхитително и красиво е това излъчване на силата и нежността на Бог, предавана от двойка на двойка, от семейство на семейство. Свети Павел е прав: това наистина е „велика тайна“! Мъжете и жените, които са достатъчно смели, за да носят това съкровище в „глинените съдове“ на своето човечество – точно тези смели мъже и жени са същински източник за Църквата, а и за целия свят! Нека Господ ги благослови хиляди пъти за това!
Източник: Vatican Information Service
По време на общата аудиенция, проведена на 6 май 2015 г. на площад „Св. Петър“, папа Франциск продължи своя катехизис за семейството, като този път изложи своите размисли за брака, припомняйки аналогията на свети Павел между брачната двойка и Христос и Църквата. В обръщението си папата сподели:
„Продължавайки поредицата от катехизиса, посветен на семейството, днес ще се спрем на красотата на християнския брак. Това не е просто церемония, отслужвана в църквата, с много цветя, красиви рокли и снимки. Християнският брак е тайнство, което се случва в Църквата и което Църквата отслужва, като по този начин поставя основите на нова семейна общност.
Това изразява и апостол Павел със своите известни думи „Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата.“ (Еф. 5:32). Вдъхновен от Светия Дух, Павел утвърждава, че любовта между двамата съпрузи е образ на любовта между Христос и Църквата – това е едно немислимо достойнство! В реалността тази любов е вписана в Божествения творчески акт, а чрез Христовата благодат безброй християнски двойки, въпреки своите ограничения и грехове, я осъществяват!
Говорейки за новия живот в Христос, свети Павел казва, че всички християни са призвани да се обичат едни други, както ги е обикнал Христос, по-конкретно „като се покорявате един другиму“ (Еф. 5:21), което означава да служат един на друг. Тук той въвежда аналогията между съпружеската двойка и тази на Христос и Църквата. Тази аналогия не е съвършена, но ние трябва да съзрем нейния духовен смисъл, който е толкова възвишен и революционен и в същото време толкова прост, достижим за всеки мъж и жена, които поверяват себе си на Божията благодат.
Мъжете – казва св. Павел – трябва да обичат жените си „както обичат телата си“ (Еф. 5:28); те трябва да обичат жените си „както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея“ (Еф. 5:25). Но дали вие, съпрузите, които присъствате тук днес, разбирате това? Обичате ли жена си както Христос обича Църквата? Това не е шега, а нещо много сериозно! Последиците от тази радикализация на посвещението на любовта и достойнството на жената, очаквани от мъжа по примера на Христос, трябва да са огромни за цялата християнска общност.
Това семе, донесено от евангелската новост, чиято цел е да възстанови първоначалната реципрочност на посвещението и уважението, бавно израства в историята, за да надделее накрая.
Тайнството на брака е велик акт на вяра и любов: то свидетелства за смелостта да повярваш в красотата на Божествения творчески акт и да изживяваш тази любов, която позволява на човек да излезе извън себе си и дори извън самото семейство. Християнското призвание за любов без резерви и мярка е това, което по Христовата благодат, стои в основата на свободното съгласие, върху което се гради брака.
Църквата е тясно свързана с историята на всеки християнски брак: тя е съградена от неговите успехи и страда от неговите грешки. Но ние трябва да си зададем сериозно въпроса: дали ние, като вярващи и пастори, приемаме напълно тази неделима връзка между историята на Христос и Църквата и тази на брака и човешкото семейство? Готови ли сме сериозно да поемем тази отговорност, за да може всеки брак да следва пътя на любовта, която Христос изпитва към Своята Църква? Това е толкова прекрасно!
В дълбините на тази творческа тайна, приета и възстановената в нейната чистота, се открива вторият хоризонт, който характеризира Тайнството на брака. Решението да бъдеш „венчан в Господа“ съдържа в себе си мисионерско измерение, което означава да приемеш в сърцето си желанието да бъдеш мисионер чрез Божието благословение и по благодатта на Господа. В действителност християнските съпрузи участват именно като съпрузи в мисията на Църквата. За това е необходима смелост! Затова, когато поздравявам младоженци, казвам: „Вижте тези смелчаци“ – защото е необходима смелост да се обичате един друг както Христос обича Своята църква.
Отслужването на тайнството не може да пренебрегне тази споделена отговорност на семейния живот по отношение на великата мисия на любовта на Църквата. Така животът на Църквата е обогатяван всеки път от красотата на брачния съюз, както и всеки път е накърняван, когато тази красота е наранявана. За да предложи на всички даровете на вярата, любовта и надеждата, Църквата има нужда също така от смелата вярност на съпрузите на благодатта на тяхното Тайнство! Божият народ има нужда от тях в тяхното всекидневно пътуване във вярата, в любов и надежда, с радостите и усилията, което това пътуване крие в себе си в брака и в семейството.
Този път е очертан завинаги, това а пътят на любовта: човек обича по начина, по който Бог обича, завинаги. Христос не престава да се грижи за Църквата: той винаги я обича, винаги я пази, както сам Себе си. Христос не престава да лекува бръчките и белезите от лицето на хората. Възхитително и красиво е това излъчване на силата и нежността на Бог, предавана от двойка на двойка, от семейство на семейство. Свети Павел е прав: това наистина е „велика тайна“! Мъжете и жените, които са достатъчно смели, за да носят това съкровище в „глинените съдове“ на своето човечество – точно тези смели мъже и жени са същински източник за Църквата, а и за целия свят! Нека Господ ги благослови хиляди пъти за това!
Източник: Vatican Information Service
Сподели в:
