Папа Франциск пристигна в Сараево на 6 юни 2015 г. сутринта. Посещението на папа Франциск в Босна и Херцеговина беше неговата осма апостолическа визита и продължение на двете апостолически пътувания в страната на св. Йоан Павел ІІ. Визита беше посветена на мира, за което говори и девизът на самото посещение - „Мир вам“.
 

След посрещането на летището, папа Франциск се отправи към президентството на страната, където направи първото си обръщение пред представителите на гражданските власти, на дипломатическия корпус, епископите и други религиозни водачи.
 

„За мен е удоволствие да бъда в този град, който въпреки големите страдания и кървави конфликти през миналия век отново се превръща в място на диалога и мирното съвместно съществуване“, отбеляза папата. „Сараево и Босна и Херцеговина заемат специално място в Европа и в целия свят. Босна и Херцеговина преодолява културата на конфликта и войната и напредва към културата на среща.
 

От столетия в тези земи живеят общности, които изповядват различни религии, принадлежат към различни етнически и културни групи, всяка от които е носител на собствени характеристики и собствени традиции, без тези различия да са били пречка пред изграждането на отношения на взаимност и братство. … Самата архитектура и разположение на Сараево откроява и прави видими характеристиките на тези общности. На малки разстояния в града се намират синагоги, църкви и джамии, които са толкова многобройни, че са дали основание Сараево да бъде наречен „Йерусалим на Европа“. Всъщност този град представлява кръстопът на култури, народи и религии и това негово положение изисква съграждането на нови мостове и поддържането на старите, за да бъдат създадени и съхранени ефикасни, сигурни и братски форми на общуване“.
 

„Дойдох тук като поклонник на мира и диалога, осемнадесет години след историческото посещение св. Йоан Павел ІІ, което се проведе по-малко от две години след подписването на мирното споразумение от Дейтън. Щастлив съм да видя постигнатия напредък, за който трябва да благодарим на Бог и на толкова много мъже и жени с добра воля. Но не трябва да изпитваме самодоволство от постигнатото, трябва да се стремим да полагаме допълнителни усилия за укрепване на доверието и откриването на нови възможности за израстване във взаимното опознаване и уважение. За напредъка по този път от основополагащо значение е подкрепата и сътрудничеството на международната общност, по-конкретно на Европейския съюз и на всички страни и организации, представени на територията на Босна и Херцеговина. Босна и Херцеговина е истински неразделна част от Европа, тъй като успехите и трагични исторически моменти на страната са част от историята на постиженията и трагедиите на целия континент. Те призовават за следване на пътя на мира, за може вече
започнатият процесът да бъде устойчив и непроменим.
 

Значението на мира и хармонията между хървати, сърби и босненци и опитите за задълбочаване на сътрудничеството между тях, както и сърдечните и братски отношения между мюсюлмани, евреи, християни и другите религиозни малцинства, излиза извън границите на страната. Тези инициативи свидетелстват пред целия свят, че сътрудничеството между различните етнически групи и религии за постигане на общото благо е възможно и постижимо; че различните култури и традиции могат да съществуват заедно и да постигнат оригинални и ефективни решения на проблемите; че дори най-дълбоките рани могат да бъдат излекувани чрез очистването на паметта и надеждата в бъдещето. Видях това днес, при пристигането си тази сутрин, когато бях посрещнат от деца от мюсюлманската, православната, католическата и еврейската вяра – която бяха заедно и радостни! Това е знак на надежда! Нека поверим бъдещето си на тях.

 

За да успеем да се противопоставим на варварството на тези, които искат да използват всяко различие за повод и предлог за още по-страшно насилие, трябва да приемем фундаменталните ценности на човешките общности, ценности, в името на които можем и трябва да си сътрудничим, да градим и разговаряме, да прощаваме и растем: това ще позволи различните гласове да се обединят за създаването на възвишена и красива мелодия, която да измести фанатичните викове и омразата.

 

Католическата църква, посредством молитвата и делата на своите верни и институции, участва в процеса на материално и морално възстановяване на Босна и Херцеговина, споделяйки радостите и тревогите на тази страна. Църквата е посветена на това да предложи утехата и близостта си на бедните и на тези, които са в най-голяма нужда, водена от учението и примера на своя Божествен Учител, Исус. Светият престол подкрепя делата, извършени през тези последните години и е твърдо решен да продължи да насърчава сътрудничеството, диалога и солидарността, воден от увереността, че мирът и взаимното опознаване в едно добре уредено гражданско общество, са неотменими условия за автентичното и трайно развитие. Чрез общия принос и оставяйки зад гърба си буреносните облаци, Светият престол горещо се надява Босна и Херцеговина да продължи да напредва по пътя, по който е поела, така че след зимния студ да настъпи пролетта и цъфтежа. А вече виждаме настъпването на пролетта“, възкликна папата.

„С тези думи моля Всемогъщия да дари мир и просперитет на Сараево и на цяла Босна и Херцеговина“, завърши той.

 

Меса на стадиона в Сараево: „Бъдете майстори на мира"

 

След обръщението си към държавните ръководители на Босна и Херцеговина, папа Франциск отпътува с кола до стадиона в Сараево, където беше очакван от над шестдесет хиляди души, които взеха участие в Светата меса. Четенията в литургията бяха посветени на мира и правдата, а служението се проведе на хърватски език. В проповедта си (която произнесе на италиански с преводи на хърватски), Светият отец подчерта, че мирът е Божият замисъл за човечеството и отново осъди онези, които търсят сблъсък между културите и цивилизациите. Цитирайки пророк Исая, той повтори, че ако делото на правдата е мирът, този мир е изграждан от ръцете на хората, ден след ден, По-долу е пълният текст на неговата проповед.

 

„Думата мир се повтаря многократно в откъсите от Писанието, които току-що чухме. Това е мощно, пророческо слово! Мирът е Божията мечта, Неговият замисъл за човечеството, за историята и за Творението. И този замисъл винаги се сблъсква със съпротивата на хората и на лукавия. Дори и в наше време стремежът и посвещението на мира се сблъскват с реалността на множество въоръжени конфликти, които връхлитат нашия свят. Те се превръщат в нещо, което наподобява трета световна война, водена в мирно време и която посредством глобалните комуникации носи усещането за война.

Има хора, които умишлено подклаждат тази атмосфера, най-вече такива, които търсят конфликт между различните култури и общества, а и такива, които искат да се възползват от войната, за да продават оръжия. Но войната означава деца, жени и възрастните хора да живеят в бежански лагери; тя означава насилствено разселване на народите; разрушаване на домове, улици и заводи; тя означава, преди всичко, безброй разбити животи. Вие разбирате това много добре, тъй като сте го изпитали: колко страдания, разрушения и болка носи войната! Днес, скъпи братя и сестри, от този град отново се издига викът на Божия народ, викът на всички мъже и жени с добра воля: никога вече война!

В тази атмосфера на войната, като слънчев лъч, който пронизва облаците, прозвучават думите на Исус от Евангелието: „Блажени миротворците“. Този призив е приложим във всяко време, за всяко поколение. Той не казва: „Блажени проповедниците на мира“, защото всеки е способен да проповядва за мир, дори и по лицемерен или двуличен начин. Не, той казва: „Блажени миротворците“, тоест тези, които създават мира. Създаването на мира е трудна работа: тя изисква страст, търпение, опит и упоритост. Блажени са тези, които сеят мир чрез всекидневните си действия, чрез своите отношения и дейност на доброта, на братство, на диалог и милост … И те, наистина, „ще се нарекат синове Божии“, защото Бог сее мир винаги и навсякъде; в пълнота на времето Той изпрати в света Своя Син, за да имаме мир! Миротворенето е дело, което трябва да бъде вършено всеки ден, стъпка по стъпка, без умора.

Как човек може да върши това, как можем да създаваме мира? Пророк Исая ни припомня: „Дело на правдата ще бъде мирът". Opus justitiae pax стана девиз, приет пророчески от папа Пий XII. Дело на правдата е мирът. И тук не се говори за правдата, която се планира, провижда, измисля …, говори се за правдата, прилагана на практика. Евангелието ни учи, че пълното изпълнение на правдата е любовта: „Възлюби ближния като себе си“. Как се променя всичко, когато подкрепяни от Божията благодат, ние истински последваме тази заповед! Тъй като тя променя нас самите! Тези, на които съм гледал като на врагове всъщност имат същото лице като мен, същото сърце, същата душа. Имаме един и същ небесен Отец. Истинската правда, следователно, е да се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към мен и към нас.

„Във второто четене, св. Павел ни показва нагласата, необходима за миротворчеството. „И тъй, като избраници Божии, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение; като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие.“ Това е нагласата, необходима за да се превърнем в майстори на мира във своя всекидневен живот… Но не трябва да се заблуждаваме и да мислим, че всичко това зависи само от нас! Тогава ще изпаднем в илюзорно морализаторстване. Мирът е дар от Бога, но не в магически смисъл, а защото чрез Своя Дух Той вдъхва тази нагласа в нашите сърца и нашата плът и така да ни позволява да се възползваме от инструментите на мира. Апостолът отива още по-далеч като казва, че мирът е дар от Бог, защото е плодът на нашето вътрешно помирение. Само ако допуснат да се помирят с Бог човешките същества могат да станат майстори на мира.

„Скъпи братя и сестри, днес ние заедно се молим на Господ, чрез посредничеството на Дева Мария, да ни дари с благодатта на откритото сърце, благодатта на търпението, благодатта да се борим и работим за правдата, да бъдем милостиви, да сеем мир, а не войни и неразбирателства. Това е пътят, който носи щастие и който води към блаженството“.

Източник: Vatican Information Service