Новини

ЕДИН МИЛИАРД ТУРИСТИ, ЕДИН МИЛИАРД ВЪЗМОЖНОСТИ. ПОСЛАНИЕ ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ТУРИЗМА ПРЕЗ 2015 Г.

ЕДИН МИЛИАРД ТУРИСТИ, ЕДИН МИЛИАРД ВЪЗМОЖНОСТИ. ПОСЛАНИЕ ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ТУРИЗМА ПРЕЗ 2015 Г.
На 2 юли 2015 г. Папският съвет за пастирска грижа за мигрантите и хората в движение разпространи посланието за Световния ден на туризма за 2015 г., който ще бъде отбелязан на 27 септември. Документът е датиран на 24 юни и е подписан от президента и секретаря на Съвета - Кардинал Антонио Мария Велио и епископ Джоузеф Калатипарамбил. В посланието се казва:


„През 2012 г. беше премината символичната бариера от един милиард международни туристически пътувания. Броят им продължава да нараства с такива темпове, че според прогнозите новата бариера от два милиарда да бъде достигната през 2030 г. Към тези данни следва да бъдат добавени и по-високите цифри, свързани с вътрешния туризъм.

 
Световният ден на туризма е повод да обърнем внимание на възможностите и предизвикателствата, скрити зад тези статистически данни, затова и приемаме за свой девизът, предложен от Световната туристическа организация: „Един милиард туристи, един милиард възможности“.

 
Този ръст представлява предизвикателство пред всички сектори, ангажирани с този глобален феномен: туризмът, бизнеса, държавните институции, местните общности и, разбира се, Църквата. Този милиард туристи трябва да бъдат мислени преди всичко като източник на милиард възможности.

 
Настоящото послание се оповестява няколко дни след представянето на Енцикликата на папа Франциск „Laudato SI“, посветена на грижата за нашия общ дом. Този текст заслужава голямо внимание, тъй като съдържа важни насоки, от които да се възползваме когато се обръщаме към света на туризма.

 
Намираме се в период на промяна, в който се променя начинът на придвижване и съответно опитът от пътуването. Тези, които пътуват в страни извън родината го правят с повече или по-малко осъзнатото желание да пробудят най-съкровените си страни по пътя на срещата, споделянето или сблъсъка. Все повече и повече туристите търсят пряк контакт с това, което е различно и необичайно.

 
Сега класическата концепция за „туриста“ се размива и все по-силна става концепцията за „пътешественика“: това означава човек, който не се ограничава до посещението на едно място, а по някакъв начин се стреми да стане интегрална част от него. Роди се думата „гражданин на света“: не само да виждаш, но и да принадлежиш, не само да се оглеждаш, но и да изживяваш, не само да анализираш, но и да си част от това място, което е невъзможно без уважение към хората и събитията, с които се срещаш.

 
В последната си Енциклика, папа Франциск ни приканва, когато се обръщаме към природата да бъдем „открити за благоговението и изумлението“, да говорим „езика на братството и красотата в нашата връзка със света“. Това е правилният подход, който трябва да бъде възприет към местата и хората, които посещаваме. Това е пътят към възползването от този милиард възможности и към ползването на плодовете от тях.

 
 
Бизнесът в този сектор е първият, който трябва да бъде посветен на постигането на общата цел. Отговорността на компаниите от този сектор е огромна, включително и в туристическата област, а за да се възползват от този милиард възможности, те трябва да са наясно с тях. Крайната цел трябва да бъде не печалбата, а по-скоро предоставянето на пътешествениците на необходимите възможности за постигане на изживяването, търсено от тях. Бизнесът трябва да направи това с уважение към хората и околната среда. Важно е да не се губи съзнанието за лицата на хората. Туристите не могат да бъдат сведени само до статистика или до източник на приходи. Необходимо е да бъдат приложени такива форми на туристическия бизнес, които включват познанието на индивида, да се инвестира в индивидуалностите и устойчивостта, за да бъдат по този начин предложени нови възможности за нашия общ дом.

В същото време правителствата трябва да гарантират спазването на законите и да създават нови, чиято цел да бъде защитата на достойнството на индивидите, общностите и териториите. От съществено значение е нагласата за решително действие. Включително в туристическата област, гражданските власти на отделните страни е необходимо да имат споделени стратегии за създаване на глобални социално-икономически мрежи в полза на местните общности и пътешественици, за да могат да се възползват от този милиард възможности, предлагани от това взаимодействие.

От тази гледна точка и местните общности са призвани да отворят своите граници да приемат тези, които идват от други страни, водени от жажда за познание, открити към възможностите за реципрочно обогатяване и съвместен растеж. Гостоприемството дава възможност за развитие на екологичния, социален и културен потенциал, за създаване на нови работни места, за развитие на идентичността и за демонстриране на ценностите на съответната територия. Това са милиард възможности за развитие, особено за страни, които сега се развиват. Развитието на туризма, особено в неговите най-отговорни форми, съдържа потенциал за напредък към бъдещето, с ясно съзнание за собствената идентичност, история и култура. Създаване на доходи и насърчаването на собственото наследство може да пробуди чувството за гордост и самооценка, които да бъдат от полза за укрепването на достойнство на страните – домакини, като същевременно постоянно е налице и необходимостта собствените традиции и идентичността да не бъдат предадени в името на туристите. Сред местните общности е възможно да израсне „по-голямо чувство за отговорност, силно чувство за общност, готовност за защита на другите, дух на креативност и дълбока любов към земята. Те са загрижени какво те ще завещаят на своите деца и внуци.

Един милиард туристи, ако бъдат добре приети, могат да се превърнат в източник за благоденствие и устойчиво развитие за цялата планета. Наред с това, глобализацията на туризма води до изграждането на индивидуалното и колективно гражданско чувство. Всеки пътешественик, ако приеме коректен критерий за света, ще заеме активна позиция за защита на земята. Едно индивидуално усилие, мултиплицирано милиард пъти, се превръща в революция.

Едно пътешествие съдържа скрито в себе си желанието за автентичност, реализирано в спонтанността на отношенията в посещаваните общности. Увеличава се необходимостта от напускане на виртуалното, което води до изграждане на дистанцирани и безлични познанства,  и за преоткриване на автентичността от срещата с другите. Икономиката на споделянето също така може да изгради мрежа, която способства за развитие на човечността и братството и която е способна да създаде честен обмен на стоки и услуги.


Туризмът също така представя милиард възможности и за мисията на Църквата за евангелизация. „Истински човешките неща не може да не предизвикат отзив в техните сърца“. На първо място, за Църквата е важно да предостави на католиците литургични и образователни възможности. Тя трябва също така да просвети тези, които по време на своето пътуване откриват сърцата си и си задават въпроси и да направи възможно първото възвестяване на Евангелието за тях. За Църквата е от съществено значение да излезе и да бъде близо до пътешествениците, за да може да им предложи подходящи и лични отговори на техните вътрешни търсения. Чрез откриване на сърцето си към другите, Църквата прави възможна автентичната среща с Бог. По тази причина следва да бъде насърчено гостоприемството на енорийските общности и религиозното образование на заетите в туризма.

Задача на Църквата е също да подготви хората за начините, по които да изживяват своето свободното време. Светият отец ни напомня, че „християнската духовност включва в себе си ценността на почивката и празничност. Склонни сме да принизяваме значението на съзерцателния покой като нещо непродуктивно и ненужно, но това означава да бъде пренебрегнато най-важното в една работа: нейният смисъл. Призвани сме да включим в нашата дейност измерението на приемането и щедростта, което е нещо съвсем различно от обикновеното бездействие“.

Необходимо да не пропуснем и призива на папа Франциск за честване на Светата година на милосърдието. Трябва да си зададем въпроса доколко пастирската грижа за туристите и поклонниците може да бъде област за „изживяване на любовта на Бог, който утешава, прощава и вдъхва надежда.“ Поклонничеството ще бъде несъмнено един от конкретните знаци на тази юбилейна година.

Вярна на своята мисия и тръгвайки от убеждението, че ние „също евангелизираме, когато се опитваме да се възправим срещу различните предизвикателства, които възникват“, Църквата сътрудничи в превръщането на туризма в средство за развитие на хората, особено на най-лишените от възможности, и в изпълнението на прости, но ефективни проекти. Но Църквата и институциите винаги трябва да внимават този милиард възможности да не се превърнат в милиард опасности, като оказва подкрепа за опазването на личното достойнство, правата на работниците, културната идентичност, уважението към околната среда и т. н.

Един милиард са възможностите и за околната среда: „Цялата материална Вселена говори за Божията любов, за неговата безгранична обич към нас. Почвата, водата, планините: всичко това е, така да се каже, Божия ласка.“ Съществува тясна взаимна зависимост между туризма и околната среда. Туристическият сектор, като се възползва от естествените и културни богатства, може да насърчи тяхното опазване или – парадоксално – тяхното разрушение. В тази връзка особено полезна може да бъде Енцикликата Laudato SI.

Често се правим, че не можем да видим проблемите. „Подобна уклончивост служи за извинение за поддържане на настоящия ни начин на живот и модели за производство и консумация“. Като действаме не като господари, а като „отговорни пазители“ всеки един има задължението за конкретни и точни действия, които се простират от специфични, координирани законодателство до прости всекидневни действия, преминава през подходящи образователни програми и устойчиви и изпълнени с уважение туристически проекти. Всичко е важно, но със сигурност по-важна е промяната в начина на живот и отношението. „Християнската духовност предлага възможност за израстване, белязана от умереността и способността човек да се бъде щастлив с малкото“.

Туристическият сектор предоставя и възможността, всъщност – един милиард възможности, за съграждане на пътища към мира. Срещата, споделянето и обменът допринасят за хармонията и разбирателство.

Съществуват милиард възможности пътуването да бъде превърнато в екзистенциално изживяване. Един милиард възможности тези изживявания да се превърнат в маркери на един по-добър свят, които имат съзнание за богатствата, носени от всеки един пътешественик. Един милиард туристи означава един милиард възможности те да бъдат „инструменти на Бога, нашият Отец, за да се превърне нашата планета в това, което Той е пожелал, когато я е създал и тя да съответства на Неговият замисъл за мира, красотата и пълнотата“.