Новини
ПРОПОВЕД НА ПАПА ФРАНЦИСК В ПАРКА СЕМАНЕС, ЕКВАДОР
„В СЪРЦЕТО НА СЕМЕЙСТВОТО НИКОЙ НЕ Е ОТХВЪРЛЕН, ВСИЧКИ СА ЕДНАКВО ЦЕННИ“
На 5 юли 2015 г. папа Франциск пристигна в Еквадор, която е първата спирка от деветото му Aпостолическо пътуване, което включва също посещение в Боливия и Парагвай. След посрещането в столицата Кито, на 6 юли 2015 г. той отлетя за Гуаякил, където в парка Семанес отслужи първата меса по време на своята визита, в която участие взеха около 1 милион души. Преди месата, папа Франциск посети светилището на Божията милост. В проповедта на папа Франциск по време на месата се казва:
„Евангелският текст, който току що чухме, е първият важен знак в Евангелието на Йоан. Мария изказва своята майчинска загриженост в молбата си към Исус: „Вино нямат“, а отговорът на Исус, че още не е настъпил „неговият час“ ще бъде разбран по-късно, в разказа за Неговите страдания.
Всичко това е добро, защото благодарение на думите на Неговата майка „Вино нямат“, ние виждаме стремежа на Исус да поучава, да съпровожда, да изцелява и да носи радост.
Сватбата в Кана се повтаря във всяко поколение, във всяко семейство, във всеки един от нас и в нашите усилия да сърцата ни да намерят покой в трайната, плодотворна и радостна любов. Нека сторим място за Мария, „майката“, както е наречена от евангелиста. Нека заедно с нея посетим Кана.
Мария е внимателна по време на сватбата, тя е загрижена за нуждите на младоженците. Тя не е затворена в себе си, загрижена само за своя малък свят. Любовта й я прави „отворена“ за другите. И затова тя забелязва, че виното свършва. Виното е знак за щастие, любов и изобилие. Колко от нашите юноши и младежи чувстват, че тези неща отсъстват от техните домове? Колко тъжни и самотни жени се чудят кога си е отишла любовта, кога е напуснала живота им? Колко възрастни хора се чувстват пренебрегнати на семейните тържества, изоставени в копнежа им за малко любов всеки ден? Тази липса на „вино“ може да е резултат от безработица, болест или трудна ситуация, която семействата ни изживяват. Мария не е „взискателна“ майка, мащеха, която се радва на липсата ни на опит, на грешките и на нещата, които сме забравили да извършим. Мария е просто Майка! Тя е там, внимателна и загрижена. Колко красиво е да чуем това: Мария е майка. Бихте ли заедно с мен изрекли това: Мария е майка! Отново! Мария е майка! Още веднъж: Мария е майка!
Но Мария приближава Исус с увереност. Това означава, че Мария се моли. Тя отива при Исус, моли се. Тя не отива при служителя, а веднага казва на своя Син за проблема на младоженците. Отговорът, който получава, изглежда обезкуражаващ: „какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми. (ст. 4). Но въпреки всичко тя оставя проблема в ръцете на Бог. Нейната загриженост към нуждите на другите приближава часа на Исус. Мария е част от този час, от люлката до кръста. Тя успява да „превърне една ясла в дом на Исус, в който одеянията са били бедни, но любовта – изобилна.“ (Евангелий гаудиум, 286). Тя ни приема като свои синове и дъщери, когато мечът пронизва сърцето на Сина й. Учи ни да поставим семействата си в Божиите ръце, да се молим, да разпалваме надеждата, което ни показва, че нашите грижи са и Божий грижи.
Молитвата винаги ни издига над притесненията и тревогите. Тя ни кара да се въздигнем над всичко, което носи болка, което ни разочарова или тревожи, и ни кара да се поставим на мястото на другите. Семейството е училище, в което молитвата ни напомня, че ние не сме изолирани индивиди; ние сме едно и нашият ближен е на една ръка от нас – той или тя живеят под същия покрив, те са част от нашия живот, също са в нужда.
Накрая, Мария действа. Думите й „каквото ви каже, сторете“ (ст. 5), с които се обръща към присъстващите са покана и към нас да открием сърцата си за Исус, дошъл да ни служи, а не да му служат. Службата е знак за истинска любов. Този, който обича, служи. Поставя себе си в служба на другите. Това е особено валидно за семейството, където ние служим на другите, водени от любов към тях. В сърцето на семейството никой не е отхвърлен, всички са еднакво ценни. Спомням си как веднъж някои попита моята майка: Кое от нейните пет деца – в нашето семейство бяхме петима братя и сестри – кое от петте си деца тя обича най-силно. А тя отговори – Същото е като с пръстите ми – ако си ударя палеца ще ме боли също толкова, колкото като си ударя кутрето. Една майка обича децата си каквито са. И в едно семейство братята и сестрите се обичат един друг каквито и да са. Никой не е отхвърлен!
В семейството, „се научаваме да искаме без да сме взискателни, да казваме „благодаря“ в израз на същинска благодарност за това, което сме получили, да контролираме своята агресия и алчност, и да искаме прошка, когато сме причинили вреда“, когато сме се скарали в семейството, тъй като във всяко семейство има и кавги. Проблемът е търсенето на прошка. „Тези прости жестове на искрена учтивост спомагат за изграждането на култура на споделен живот и уважение към заобикалящата ни среда“. (Laudato Si, 213).
Семейството е най-близката болница, когато човек се разболее, той отива там, за да се почувства по-добре. То е първото училище за младите, най-доброто място за възрастните. Семейството е най-добрият „социален капитал“. То не може да бъде заменено от други институции. Затова е необходимо да бъде подпомагано и подкрепяно, ако не искаме да загубим вярното чувство за службата, което изпълнява обществото като цяло. Тези услуги не са милостиня, а по-скоро същински „социален дълг“ по отношение на институцията на семейството, което допринася толкова много за общото благо.
Семейството е и малка църква, „домашна Църква“, която освен живота, предава и Божията нежност и милост. В семейството ние приемаме вярата заедно с майчиното мляко. Когато изпитваме любовта на нашите родители, чувстваме близостта на Божията любов.
В семейството – и ние всички сме свидетели на това – много пъти се случват чудеса с малкото, което имаме, с това, което сме, с това, което е под ръка..., макар и то да не е идеално, да не е това, за което сме мечтали, да не е това, „което е трябвало да бъде“. Новото вино на сватбата в Кана – доброто вино, както казва стария сват, идва от делви за вода, за миене, може да кажем дори от съдове, в които всеки може да е оставил своите грехове. „Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие“. (Римляни 5:20). И в собственото ни семейство и в по-голямото семейството, към което всички принадлежим, нищо не се изхвърля. Малко преди откриването на Юбилейната година на Милосърдието, Църквата ще проведе Редовен синод,, посветен на семейството, на който да задълбочи своята духовна проницателност и да обмисли конкретни решения за многото трудни и значими предизвикателства, с които се сблъскват семействата в нашето време. Моля ви да се молите усърдно за това събитие, за да може Бог да вземе дори това, което може да ни изглежда нечисто, скандално или дори страшно, и да го превърне - като го направи част от своя „час“ - в чудо. Семейството днес се нуждае от това чудо.
Тази история започва, защото „вино нямат“. Тя става възможна, защото една жена – Дева Мария – е била загрижена, поставя своите тревоги в ръцете на Бог и действа разумно и смело. Но има и още нещо: всички отиват да се насладят на най-хубавото вино. И това е добрата новина: най-добрите вина предстои да бъдат опитани - това са най-прекрасните и най-красиви неща за семействата. Най-пълноценните, най-дълбоките и най-красивите неща тепърва предстоят. Предстои денят, в който любовта ще бъде изпитвана всеки ден, когато нашите деца ще дойдат и ще оценят дома, в който живеем, а възрастни ще бъдат част от всички радости на живота. Най-доброто вино ще дойде за всеки човек, който залага всичко на любовта. И то ще дойде въпреки всички променливи и статистики, които твърдят обратното, най-доброто вино предстои да дойде за тези, които днес се чувстват безнадеждно загубени. Кажете го, докато сте убедени в това: най-доброто вино предстои да дойде. Кажете го в сърцата си. Прошепнете го на лишените от любов и надежда. Бог винаги търси тези по края, тези които са останали без вино, които пият само обезсърчение. Исус чувства тяхната слабост, за да налее най-добрите вина на тези, които по някаква причина мислят, че всички им съдове са били счупени.
Както ни приканва и Мария, нека правим, „каквото той ни казва“ и да бъдем благодарни, че в нашето време и в нашия час, новото вино, най-доброто вино, ще ни помогне да възвърнем радостта от това да сме семейство, радостта от живота в семейството“.
Източник: Vatican Information Service
На 5 юли 2015 г. папа Франциск пристигна в Еквадор, която е първата спирка от деветото му Aпостолическо пътуване, което включва също посещение в Боливия и Парагвай. След посрещането в столицата Кито, на 6 юли 2015 г. той отлетя за Гуаякил, където в парка Семанес отслужи първата меса по време на своята визита, в която участие взеха около 1 милион души. Преди месата, папа Франциск посети светилището на Божията милост. В проповедта на папа Франциск по време на месата се казва:
„Евангелският текст, който току що чухме, е първият важен знак в Евангелието на Йоан. Мария изказва своята майчинска загриженост в молбата си към Исус: „Вино нямат“, а отговорът на Исус, че още не е настъпил „неговият час“ ще бъде разбран по-късно, в разказа за Неговите страдания.
Всичко това е добро, защото благодарение на думите на Неговата майка „Вино нямат“, ние виждаме стремежа на Исус да поучава, да съпровожда, да изцелява и да носи радост.
Сватбата в Кана се повтаря във всяко поколение, във всяко семейство, във всеки един от нас и в нашите усилия да сърцата ни да намерят покой в трайната, плодотворна и радостна любов. Нека сторим място за Мария, „майката“, както е наречена от евангелиста. Нека заедно с нея посетим Кана.
Мария е внимателна по време на сватбата, тя е загрижена за нуждите на младоженците. Тя не е затворена в себе си, загрижена само за своя малък свят. Любовта й я прави „отворена“ за другите. И затова тя забелязва, че виното свършва. Виното е знак за щастие, любов и изобилие. Колко от нашите юноши и младежи чувстват, че тези неща отсъстват от техните домове? Колко тъжни и самотни жени се чудят кога си е отишла любовта, кога е напуснала живота им? Колко възрастни хора се чувстват пренебрегнати на семейните тържества, изоставени в копнежа им за малко любов всеки ден? Тази липса на „вино“ може да е резултат от безработица, болест или трудна ситуация, която семействата ни изживяват. Мария не е „взискателна“ майка, мащеха, която се радва на липсата ни на опит, на грешките и на нещата, които сме забравили да извършим. Мария е просто Майка! Тя е там, внимателна и загрижена. Колко красиво е да чуем това: Мария е майка. Бихте ли заедно с мен изрекли това: Мария е майка! Отново! Мария е майка! Още веднъж: Мария е майка!
Но Мария приближава Исус с увереност. Това означава, че Мария се моли. Тя отива при Исус, моли се. Тя не отива при служителя, а веднага казва на своя Син за проблема на младоженците. Отговорът, който получава, изглежда обезкуражаващ: „какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми. (ст. 4). Но въпреки всичко тя оставя проблема в ръцете на Бог. Нейната загриженост към нуждите на другите приближава часа на Исус. Мария е част от този час, от люлката до кръста. Тя успява да „превърне една ясла в дом на Исус, в който одеянията са били бедни, но любовта – изобилна.“ (Евангелий гаудиум, 286). Тя ни приема като свои синове и дъщери, когато мечът пронизва сърцето на Сина й. Учи ни да поставим семействата си в Божиите ръце, да се молим, да разпалваме надеждата, което ни показва, че нашите грижи са и Божий грижи.
Молитвата винаги ни издига над притесненията и тревогите. Тя ни кара да се въздигнем над всичко, което носи болка, което ни разочарова или тревожи, и ни кара да се поставим на мястото на другите. Семейството е училище, в което молитвата ни напомня, че ние не сме изолирани индивиди; ние сме едно и нашият ближен е на една ръка от нас – той или тя живеят под същия покрив, те са част от нашия живот, също са в нужда.
Накрая, Мария действа. Думите й „каквото ви каже, сторете“ (ст. 5), с които се обръща към присъстващите са покана и към нас да открием сърцата си за Исус, дошъл да ни служи, а не да му служат. Службата е знак за истинска любов. Този, който обича, служи. Поставя себе си в служба на другите. Това е особено валидно за семейството, където ние служим на другите, водени от любов към тях. В сърцето на семейството никой не е отхвърлен, всички са еднакво ценни. Спомням си как веднъж някои попита моята майка: Кое от нейните пет деца – в нашето семейство бяхме петима братя и сестри – кое от петте си деца тя обича най-силно. А тя отговори – Същото е като с пръстите ми – ако си ударя палеца ще ме боли също толкова, колкото като си ударя кутрето. Една майка обича децата си каквито са. И в едно семейство братята и сестрите се обичат един друг каквито и да са. Никой не е отхвърлен!
В семейството, „се научаваме да искаме без да сме взискателни, да казваме „благодаря“ в израз на същинска благодарност за това, което сме получили, да контролираме своята агресия и алчност, и да искаме прошка, когато сме причинили вреда“, когато сме се скарали в семейството, тъй като във всяко семейство има и кавги. Проблемът е търсенето на прошка. „Тези прости жестове на искрена учтивост спомагат за изграждането на култура на споделен живот и уважение към заобикалящата ни среда“. (Laudato Si, 213).
Семейството е най-близката болница, когато човек се разболее, той отива там, за да се почувства по-добре. То е първото училище за младите, най-доброто място за възрастните. Семейството е най-добрият „социален капитал“. То не може да бъде заменено от други институции. Затова е необходимо да бъде подпомагано и подкрепяно, ако не искаме да загубим вярното чувство за службата, което изпълнява обществото като цяло. Тези услуги не са милостиня, а по-скоро същински „социален дълг“ по отношение на институцията на семейството, което допринася толкова много за общото благо.
Семейството е и малка църква, „домашна Църква“, която освен живота, предава и Божията нежност и милост. В семейството ние приемаме вярата заедно с майчиното мляко. Когато изпитваме любовта на нашите родители, чувстваме близостта на Божията любов.
В семейството – и ние всички сме свидетели на това – много пъти се случват чудеса с малкото, което имаме, с това, което сме, с това, което е под ръка..., макар и то да не е идеално, да не е това, за което сме мечтали, да не е това, „което е трябвало да бъде“. Новото вино на сватбата в Кана – доброто вино, както казва стария сват, идва от делви за вода, за миене, може да кажем дори от съдове, в които всеки може да е оставил своите грехове. „Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие“. (Римляни 5:20). И в собственото ни семейство и в по-голямото семейството, към което всички принадлежим, нищо не се изхвърля. Малко преди откриването на Юбилейната година на Милосърдието, Църквата ще проведе Редовен синод,, посветен на семейството, на който да задълбочи своята духовна проницателност и да обмисли конкретни решения за многото трудни и значими предизвикателства, с които се сблъскват семействата в нашето време. Моля ви да се молите усърдно за това събитие, за да може Бог да вземе дори това, което може да ни изглежда нечисто, скандално или дори страшно, и да го превърне - като го направи част от своя „час“ - в чудо. Семейството днес се нуждае от това чудо.
Тази история започва, защото „вино нямат“. Тя става възможна, защото една жена – Дева Мария – е била загрижена, поставя своите тревоги в ръцете на Бог и действа разумно и смело. Но има и още нещо: всички отиват да се насладят на най-хубавото вино. И това е добрата новина: най-добрите вина предстои да бъдат опитани - това са най-прекрасните и най-красиви неща за семействата. Най-пълноценните, най-дълбоките и най-красивите неща тепърва предстоят. Предстои денят, в който любовта ще бъде изпитвана всеки ден, когато нашите деца ще дойдат и ще оценят дома, в който живеем, а възрастни ще бъдат част от всички радости на живота. Най-доброто вино ще дойде за всеки човек, който залага всичко на любовта. И то ще дойде въпреки всички променливи и статистики, които твърдят обратното, най-доброто вино предстои да дойде за тези, които днес се чувстват безнадеждно загубени. Кажете го, докато сте убедени в това: най-доброто вино предстои да дойде. Кажете го в сърцата си. Прошепнете го на лишените от любов и надежда. Бог винаги търси тези по края, тези които са останали без вино, които пият само обезсърчение. Исус чувства тяхната слабост, за да налее най-добрите вина на тези, които по някаква причина мислят, че всички им съдове са били счупени.
Както ни приканва и Мария, нека правим, „каквото той ни казва“ и да бъдем благодарни, че в нашето време и в нашия час, новото вино, най-доброто вино, ще ни помогне да възвърнем радостта от това да сме семейство, радостта от живота в семейството“.
Източник: Vatican Information Service
Сподели в:
