Новини

ОБРЪЩЕНИЕ НА БЕНЕДИКТ ХVІ КЪМ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПАПСКИЯ СЪВЕТ ЗА КУЛТУРА

ОБРЪЩЕНИЕ НА БЕНЕДИКТ ХVІ КЪМ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПАПСКИЯ СЪВЕТ ЗА КУЛТУРА ОБРЪЩЕНИЕ НА БЕНЕДИКТ ХVІ КЪМ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПАПСКИЯ СЪВЕТ ЗА КУЛТУРА

„ИЗЖИВЕНИЯТ ПЪЛНОЦЕННО ХРИСТИЯНСКИ ЖИВОТ ГОВОРИ САМ ПО СЕБЕ СИ”

 

На 13 ноември 2010 г. папа Бенедикт ХVІ прие на аудиенция участниците в  пленарната асамблеята на Папския съвет за култура, проведена миналата седмица в Рим, и направи следното обръщение към тях.

 

Кардинали,
Достопочтени братя в епископското служение,
Скъпи братя и сестри,

 

За мен е удоволствие да се срещна с вас в края на пленарната асамблея на Папския съвет за културата, на която вие обменихте мисли върху проблема за „Културата на комуникациите и новите езици”. Благодарен съм на председателя на съвета Архиепископ Джанфранко Равази за неговите встъпителни думи и бих искал да поздравя всички участници, изпълнен с признателност за вашия принос при дискутирането на тази тема, която е тясно свързана с мисията на Църквата.

 

Обсъждайки формите на комуникация и използваните езици ние не само се докосваме до един от най-важните посредници със света и заобикалящите ни култури, а за нас вярващите, това означава и да се доближим до тайната на Бога, Който, в своята доброта и мъдрост, пожела да се разкрие пред хората и да прояви към тях волята си. (срв. Втори Ватикански събор, Догматическа конституция Dei verbum, №2). В Христос, Бог се разкрива като Логос-Слово, което се обръща към нас и ни зове и така създава отношенията, които се превръщат в основа на нашата идентичност и достойнство като човешки същества, обични синове на един Отец (срв. следсъборното апостолическо послание Verbum Domini, № 22-23).

 

Комуникацията и езика представляват същностни измерения на човешката култура – тя се състои от информация и концепции, от вярвания и начин на живот, но също така и от правила, без които хората трудно могат да напреднат в своята хуманност и обществен живот. Високо оценявам решението пленарната асамблея да бъде открита в Сала дела Протомотека в Кампидолио, в гражданското и институционално сърце на Рим, с дискусия на кръгла маса по темата: „Да се вслушаме в Града в езиците на душата”. С тази тема Папския съвет за културата искаше да даде израз на една от основните си задачи - да се вслушва в гласа на мъжете и жените на нашето време, за да насърчи нови възможности за известяването на Евангелието.

 

Вслушвайки се в гласовете на глобализирания свят ние разбираме, че в ход е една значителна промяна в културата, която води до налагането на нови форми на комуникация, стимулиращи развитието на проблематични антропологични модели.

 

В този контекст пастирите и вярващите се сблъскват с определени трудности за разпространението на евангелското послание и за съобщаването на вярата на самата църковна общност. Вече е споделено в следсъборното послание Verbum Domini, че „мнозина християни се нуждаят от повторно известяване на Словото Божие, за да придобият личен опит за силата на Евангелието” (№ 96). Понякога възникват проблеми, когато Църквата се обръща към мъже и жени, които са дистанцирани или дори безразлични към опита на вярата и при които Евангелското послание достига по слабоефективен или непривлекателен начин. В свят, който превръща комуникацията в победоносна стратегия, Църквата като приемник на мисията за разпространение на Евангелието и на вестта за спасението на всички народи не може да остане безразлична или дистанцирана, а тъкмо обратното – тя трябва да се стреми, с обновена творческа сила, но и като съхранява критично чувство за внимателно разграничение, да се възползва от новите езици и форми на комуникация.

 

Неспособността на езика да изкаже същинския смисъл и красотата на опита на вярата може да накара мнозина, предимно младите хора, да останат безразлични; може да отчужди много хора, както вече е казано в конституцията Gaudium et Spes, където се акцентира върху факта, че неподходящото представяне на посланието е възможно по-скоро да прикрие, отколкото да открие същинското лице на Бога и религията (срв. № 19). В търсене на истината Църквата търси диалог, но за да може този диалог и обмен да бъдат пълноценни и плодотворни, е необходимо той да се случва в атмосфера на взаимно разбиране, в приятелство и откровеност, в идеалният „двор на езичниците”, чието създаване предложих миналата година пред Римската курия и които ще се формират от папския съвет на различни емблематични места за европейската култура. Немалко млади хора днес, станали глухи от неограничените възможности, които им предлагат съвременните информационни мрежи и други технологии, остават привързани към такива форми на комуникация, които не спомагат за тяхното съзряване в човечността, а по-скоро остават заплаха и водят до нарастване на усещането за самота и безнадеждност. Изправени пред тези явления, много пъти съм споменавал кризата в образованието и че ние трябва творчески да се обърнем към това предизвикателство и да се посветим на създаването на такива форми на комуникация, които да насърчават напредък в човечността и които да стимулират критичното чувство и способност за оценяване и разграничение.

 

В днешната технологична култура, Евангелието е водач и образец за развитието на културата, доколкото участва, лекува и възвисява добрите елементи от новите езици и форми на комуникация. За изпълнението на тази трудна и пленителна задача Църквата може да се възползва от изключителното наследство от символи, образи, ритуали и инициативи, с които е изпълнена нейната традиция. Изпълненият с богатство и наситеност символизъм на литургията трябва да бъде мощен елемент в комуникацията, за да може да се докосне до човешкото съзнание, сърце и разум. Християнската традиция винаги е била тясно свързана с литургията, с езика на изкуството и с красотата, която притежава специална комуникационна сила.

Миналата неделя в Барселона, в базиликата Саграда Фамилия, почувствахме силата на творбата на Антонио Гауди, който по един гениален начин обедини литургичното чувство за свещеното с модерните форми на изкуството, които са в хармония с най-добрите архитектурни традиции. За разпространението на евангелското послание обаче красотата на християнския живот има още по-голяма ценност от образите и изкуството. Най-накрая става ясно, че само любовта е ценна и само вярата е достоверна. Животът на светците и мъчениците разкрива пленителна и привлекателна красота, защото изживеният пълноценно християнски живот говори сам по себе си. Ние се нуждаем от мъже и жени, които да говорят чрез живота си, които знаят как да възвестят Евангелието – с яснота и смелост, с откритост на деянията си, с истинска радост и милосърдие.

 

След като извърших поклонническо пътуване до Сантяго де Компостела и след като бях възхитен от убедителната мощ на свидетелството, изпитана от мнозина, предимно млади хора, почувствали радостта от пътуването към истината и красотата, се надявам, че мнозина от нашите съвременници, чувайки отново Божия глас, ще кажат като учениците в Емаус: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? (Лук.24:32). Скъпи приятели, благодаря за всекидневната ви работа, извършвана от вас с компетентност и посветеност, поверявам ви на Пресветата Дева Мария и от цялото си сърце ви предавам апостолически си благослов.

 

Източник:  www.zenit.org