Най-малко три са аспектите, които правят особено значимо Апостолическото посещение на папа Франциск в Куба и в Съединените щати. Първият може да се нарече геополитически, вторият историческо-културен, третият чисто пасторален.
Геополитическият аспект  е виден от връзката между двете страни, които ще бъдат посетени. В продължение на години връзката им е била символ на разделението на света на противоположни блокове. Сближаването напоследък е пряк резултат от посредничеството на папата, за което публично благодариха  Обама и Раул Кастро, казвайки че като автентичен "pontifex" папа Франциск е бил в състояние хвърли мостове на разведряване и диалог, тъкани с дискретност и със силата на неговия морален авторитет. Разбира се не всичко е решено между двете страни, като се започне с резистентността  - особено на САЩ - за сваляне на бариерите по отношение на търговските и икономически отношения. Възможно е пътуването на епископа на Рим да допринесе да бъдат направени нови смели стъпки на сближаване. Символичната стойност на посредничеството на папата отива по-далеч от отношенията между двете съседни страни в продължение на десетилетия толкова далечни. Папата отвежда символично до сърцето на американската мощ гласа на целия латиноамерикански  континент. Южна Америка има сложни взаимоотношения с гиганта от Севера и е живяла и живее в икономическа зависимост, експлоатация, напрежение, след като Северна Америка често е упражнявала посегателство в подкрепа на най-тежките диктатури и е използвала парадност с присъствието на " gringos" (което според някои е съкратено "greens go home", зелените да се прибират вкъщи", където зелените са американските военни със зелени униформи). Това посещение със сигурност е един свободен и пророчески глас, който знае и може да говори особено от името на бедните и експлоатирани на Юга. Поради тази причини и като авторитетен глас ще има глобален резонанс. Начинът, по който Франциск ще бъде посрещнат и най-вече от дълбочината, с която гласът ще бъде чут е важен сигнал за насоките на американската мощ към страните от испаноговорящия континент през следващите години.

От историческо-културна гледна точка свързването на двете дестинации на Апостолическото пътуване обединява два свята, които от векове общуват, но техният контакт често е бил доминиран от по-силния, става дума за Испанската култура на Южна Америка и англоезичната на Северна Америка. Това със сигурност са два езикови свята с извънредно богатство и значение за цялото земно кълбо или сегашното „глобално село“. Връзката между тях обаче много често се управлява от северноамериканската култура с нагласи за превъзходство или експлоатация.  Днес отношенията между тези два свята е още по-значителна от факта, че в момента голяма част от населението на САЩ е испаноговоряща. Така наречените "latinos" са вече много повече в много от областите на англоговорящите и изглежда неудържим растежът на езика на Сервантес за сметка на този на Шекспир. Тези културни и езикови процеси не се случват без големи социални и политически последици в културата и традициите. Например само в религиозен аспект, мисля, за разпространението на католицизма в много местообитания преди това управлявани от протестантството на "бащите-основатели" или  по-общо погледнат в социалната сфера топлото латинско отношение на фона на "здравия индивидуализъм" на голяма част от англосаксонската културата. Папа Франциск идва като мост между тези два свята, за да се насърчи диалога, за да допринесе за необходимата интеграция, да предизвика затворените среди все още широко разпространени в много области, дори не само на консерваторите.

И накрая, посещението има аспект на чисто пастирска визита. Папата сам пожела да определи своята роля в това пътуване като "Мисионер на милосърдието". Изразът изглежда да се разбира по три начина: първо, той се отнася до сърцевината на Евангелието, което папа Франциск иска да разпространява – благата вест за милосърдния и опрощаващ Бог и Исус Христос. Въпросът е толкова скъп на сърцето на папата, че реши да обяви "Юбилей на Милосърдието" за годината между декември 2015 г. и декември 2016 г., за да се отворят за колкото се може повече сърца вратите на божието милосърдие. Изразът, който папа Франциск използва за да определи своята мисия в Куба и САЩ изглежда има и силно социално значение.  Докато карибският остров е все още до голяма степен белязан от недостиг и е довел самия социалистически режим  да се променя все повече и повече в посока към пазарна икономика, която създава работни места и разпределя по-добре благата, то в САЩ има впечатляващи нива на висок стандарт, но изключително ниво на социално отчуждаване и официалното ниво на бедност е около 14%, според данни събрани от Бюрото за преброяване, така че 46,2 милиона души са принудени да живеят под така наречената "линия на бедност". Призива за Милосърдие в тези контексти означава неизбежно стремеж към  по-голяма справедливост, особено за най-уязвимите и пренебрегвани сред населението. И накрая, като се обръща към култури, маркирани с висока степен на насилие - в Куба под формата на диктаторски системи за контрол, в САЩ като форма на широко разпространение на въоръжени конфликт често между отделните индивиди и групи – призива за Милосърдие, отправен от папа Франциск е към помирение, среща и диалог, като единствени форми на разрешаване на конфликти.

Поради всички тези причини Апостолическото пътуване на папата в Куба и САЩ е от една страна апел, а от друга предизвикателство. Затова е следено с необходимото внимание от всички, а е задължение на вярващите да го подкрепят с молитва.

Автор: Бруно Форте
Текстът е публикуван в "Il Sole 24 Ore" от неделя, 20 септември, 2015, стр. 1 и 21