На 26 септември 2015 г. папа Франциск посети Организацията на Обединените нации, където се срещна с генералния секретар на Организацията Бан Ки-мун и произнесе реч пред Общото събрание. От 1964 г. Светият престол има статут на постоянен наблюдател в ООН, с право на участие в разискванията, но без право на глас. Пред Общото събрание на ООН папа Франциск направи следното обръщение:
„За мен е чест да продължа традицията и да откликна на поканата на Генералния секретар на Организацията на обединените нации да говоря пред това почитаемо събрание на нациите. От свое име, а и от името на цялата католическа общност, бих искал да изкажа своята искрена благодарност към Вас, г-н Бан Ки-мун. Поздравявам държавните глави и правителствените ръководители, както и посланиците, дипломатите, политическите лица и техните сътрудници, всички служители на Организацията на обединените нации, ангажирани с организацията на настоящата 70-та сесия, служителите от всички програми и агенции от голямото семейство на ООН, както и всички други, които в едно или друго качество, участват в тази среща. Чрез вас бих искал да поздравя и гражданите на всички народи, представени в тази зала. Благодаря на всеки един от вас за вашите усилия в служба на човечеството.
Това е петото посещение и обръщение на папа пред Организацията на обединените нации. Следвам стъпките на моите предшественици Павел VI, направил обръщение през 1965, Йоан Павел II - през 1979 г. и 1995 г., както и визитата на моя непосредствен предшественик – почетния папа Бенедикт XVI, посетил ООН през 2008 г. Всички те изказаха високата си оценка за дейността на Организацията, която е подходящият юридически и политически отговор на настоящата историческа ситуация, белязана от нови технологични възможности, способни да преодоляват граници и разстояния, и от опити за преодоляване на естествените ограничения в упражняването на властта. Този отговор е от съществена важност, доколкото технологичната мощ, концентрирана в ръцете на националистически или фалшиви универсални идеологии, е способна да извърши огромни жестокости. Мога само да повторя високата оценка, дадена от моите предшественици на дейността на организацията, както и още веднъж да утвърдя важността, която Католическата църква придава на дейността на тази институция и отново да изкажа надежда за успех в нейната дейност.
Организацията на обединените нации днес отбелязва своята седемдесетата годишнина. Историята на тази организирана общност от държави е история на големи съвместни постижения в епоха на необикновено динамични промени. Без претенция за изчерпателност, можем да споменем кодификацията и развитието на международното право, създаването на международно признатите норми в областта на правата на човека, напредъкът в хуманитарното право, решаването на множество конфликти, действия по опазване на мира и помирение, и множество други постижения в различни области на международните отношения. Всички тези успехи са светлини, които разпръсват мрака на безредието, причинено от необузданите амбиции и колективния егоизъм. Несъмнено, много са сериозните проблеми, които остава да бъдат разрешени, но също така е ясно, че без тази международна активност човечеството нямаше да е в състояние да преодолее безконтролната употреба на всички тези нови възможности. Всеки напредък в политическата, юридическата и техническата област е път към постигане на идеала за човешко братство и средство за неговата по-пълноценна реализация.
Бих искал също така да отдам своята почит на всички онези мъже и жени, чиято вярност и саможертва е допринесла за човечеството през последните седемдесет години. По-специално бих искал да си спомним днес за хората, отдали живота си за мира и помирението между народите, от Даг Хамаршелд до мнозината служители на ООН, загинали по време на участието си в хуманитарни и миротворчески мисии.
Наред с тези постижения, опитът от последните седемдесет години ни учи, че реформата и адаптирането към всяка епоха е необходимо условие за постигането на крайната цел за осигуряване на същинско и справедливо влияние на всички страни, без изключение, върху процесите на взимане на решения. Необходимостта от по-справедлива система е особено видима по отношение на органите, които са натоварени с големи изпълнителни права, като Съвета за сигурност, финансовите агенции и групите или механизмите, създадени за справяне с икономическите кризи. Това ще спомогне за ограничаване на всякакъв вид насилие или несправедливост, особено по отношение на развиващите се страни. Международните финансови институции трябва да се грижат за устойчивото развитие на страните и следва да гарантират, че тези държави не са жертва на репресивни системи за кредитиране, които не само не насърчават напредъка, но и се превръщат в генератори на по-голяма бедност, изолация и зависимост.
Дейността на Организацията на обединените нации, в съответствие с принципите, изложени в преамбюла и първите членове на нейната Учредителна харта, може да бъде разгледана като дейност за развитие и насърчаване на върховенството на закона, основано на съзнанието, че справедливостта е важно условие за постигане на идеала за глобалното братство. В този контекст ще бъде полезно да си припомним, че ограничаването на властта е идея, заложен в самата концепция за закона. За да може всеки да си получи заслуженото, ако можем да цитираме класическото понятие за справедливост, е необходимо никой човек или група от хора да не се приема за абсолют, който има правото да заобикаля достойнството и правата на другите лица или социални групи. Ефективното разпределение на властта (политическа, икономическа, отбранителна, технологична и др.), освен наличие на множественост на субектите и юридическа система за регулиране на интересите, представлява и конкретен начин за ограничаване на властта. Но днешния свят предлага и много фалшиви права, а в същото време и широки области, които са уязвими и които могат да се превърнат в жертви на злоупотребата с власт: какъвто е примерът с природната околна среда и множество изключени хора. Тези области са тясно свързани помежду си и се намират в зависимост от доминиращите политически и икономически отношения. Затова и техните права трябва да бъдат категорично утвърждавани, като се полагат усилия за опазване на околната среда и за слагането на край на изключването.
На първо място следва да се отбележи, че „право на околната среда“ съществува по две причини. Първо, защото ние, човешките същества, сме част от околната среда. Ние живеем в общност с нея, тъй като самата околна среда ни налага етични граници, които човешката дейност трябва да признава и уважава. Човекът, въпреки всичките си забележителни дарове, „които са знаци за неговата уникалност и надхвърлят сферите на физиката и биологията“ е в същото време част от тези области. Той притежава тяло, формирано от физически, химически и биологични елементи, които могат да оцелеят и да се развиват само при наличие на благоприятна екологична среда. Следователно всяка вреда, нанесена на околната среда, е вреда, нанесена на човечеството. Второ, защото всяко творение, особено всяко живо същество, притежава собствена стойност, собствен живот и собствена красота, които се намират в зависимост с другите същества. Ние християните, заедно с другите монотеистични религии, вярваме, че Вселената е сътворена по изпълнено с обич решение на Твореца, Който е допуснал човека да се възползва от другите творения за доброто на своите ближни и за славата на Твореца; но човекът не е упълномощен да злоупотребяват с околната среда, още по-малко да я унищожава. За всички религии околната среда е фундаментално добро.
Злоупотребата и разрушаването на околната среда са съпроводени от безмилостен процес на изключване. Егоистичната и безгранична жажда за власт и материален просперитет води както до злоупотребата с наличните природни ресурси, така и до изключването на слабите и неравностойни хора, защото са лица с увреждания, защото са лишени от достатъчно информация и технически познания, или защото не могат да организират решителни политически действия. Икономическото и социалното изключване представлява пълно отрицание на човешкото братство и тежко престъпление срещу правата на човека и околната среда. Най-бедните страдат най-много от тези престъпления, вследствие на три основни причини - те са отхвърлени от обществото, принудени са да изживеят отхвърлянето и са изложени на несправедливо страдание от злоупотребата с околната среда. Те са част от днешната широко разпространена и нарастваща „култура на отхвърлянето“.
Драматичната реалност на това състояние на изолация и неравенството и видимите последици от него, ме накара, заедно с цялата християнска общност, да поема своята дълбока лична отговорност и да заговоря открито, заедно с всички, които търсят най-спешните, необходимите и ефективни решения. Приемането на Програмата 2030 за устойчиво развитие от Срещата на високо равнище, която започва днес е важен знак за надежда. Убеден съм също така, че по подобен начин и Парижката конференция за климатичните промени ще изработи основни и ефективни споразумения.
Но само тържествени ангажименти не са достатъчни, макар със сигурност те да са необходима стъпка към намиране на решения. Класическото определение за справедливост, което споменах по-рано, съдържа в себе си като един от основните елементи наличието на постоянна и вечна воля: Iustitia est constans et perpetua voluntas ius sum cuique tribuendi. Нашият свят очаква от всички правителствени лидери воля, която е ефективна, практична и постоянна, която да води до конкретни стъпки и незабавни мерки за опазване и подобряване на околната среда, за да се сложи възможно най-скоро край на явлението на социалното и икономическо отхвърляне, както и на срамните последици от него на изолация и на пагубните последици от нея: трафика на хора, черният пазар на човешки органи и тъкани, сексуалната експлоатация на момичета и момчета, робският труд, между които и проституция, търговията с наркотици и оръжия, тероризма и международната организирана престъпност. Такава е величината на тези ситуации и толкова невинни животи засят те, че ние трябва да избегнем всяко изкушение да изпаднем декларативен номинализъм за успокояване на съвестта ни. Трябва да се уверим, че нашите институции са истински ефективни в битката срещу всички тези заплахи.
Броят и сложността на проблемите изискват от нас притежанието на технически инструменти за проверка. Но това включва две опасности. Можем да се задоволим с бюрократичното упражнение и да съставяме дълги списъци с добри намерения - цели, задачи и статистики, или можем да допуснем, че едно теоретично и априорно решение ще даде отговор на всички предизвикателства. Но никога не трябва да се изпуска от внимание, че политическата или икономическата активност е ефективна, само когато тя е разбирана като благоразумна дейност, водена от трайната концепция за справедливостта и от постоянното съзнаване на факта, че зад и отвъд нашите планове и програми стоят реални мъже и жени, които живеят, борят се и страдат, и които често са принудени да живеят обезправени и в голяма бедност.
За да се даде възможност на тези реални мъже и жени да избягат от крайната бедност, ние трябва да им дадем възможност да бъдат достойни носители на собствената си съдба. Пълноценното човешко достойнство и пълното негово упражняване не може да бъдат наложени. Те трябва да бъдат създадени и да бъде им бъде разрешено да се развият у всеки индивид, у всяко семейство, в общение с другите, в правилно отношение с всички тези области, в които се развива социалния живот на хората - приятели, общности, градове и места в училищата, предприятията и съюзи, региони, народи и др. Това предполага и изисква и правото на образование - също за момичетата (от което те са лишени в някои региони) - което може да бъде гарантирано преди всичко чрез съхраняването на фундаменталното право на семейството да образова своите деца, както и на правото на църквите и социалните групи да подкрепят и подпомагат семействата при образованието на своите деца. Образованието, разбирано по този начин, лежи в основата на изпълнението на Програмата 2030 за възстановяване на околната среда.
В същото време правителствените лидери трябва да направят всичко възможно, за да гарантират правото на достъп на всички до минимални духовни и материални средства, необходими, за да могат да живеят в достойнство, да създават и издържат семейство, което е основната клетка на всяко социално развитие. От практична гледна точка този абсолютен минимум има три имена: подслон, труд и земята; и едно духовно име: духовна свобода, която включва религиозната свобода, правото на образование и всички други граждански права.
Следователно най-простия и най-добър индикатор за изпълнението на новата Програма за развитие ще бъде ефективният, практически и незабавен достъп от страна на всички до насъщните материалните и духовни блага - жилище, достойна и добре заплатена работа, подходяща храна и питейна вода; религиозна свобода и в по-широк план - духовна свобода и образование. Тези стълбове на интегралното човешко развитие имат обща основа и тя е правото на живот или което в по-широк смисъл може да бъде наречено право на човешко съществуване.
Екологичната криза и унищожаването на голямото биологичното разнообразие може да се превърне в заплаха за самото съществуване на човешкия вид. Пагубните последици от безотговорното и лошо управление на световната икономика, ръководена само от амбиция за жажда за богатство и власт, трябва да послужат за основа на откровен размисъл за човека: „човекът не е само свободата, която той създава за себе си. Човекът не създава сам себе си. Той е дух и воля, но също и природа“. Творението се компрометира, когато „самите ние получим последната дума … Злоупотребата на творението започва, когато престанем да приемаме съществуването на никаква инстанция над себе си, когато не виждаме нищо друго, освен нас самите.“. Следователно защитата на околната среда и борбата срещу изключването изискват приемането на моралния закон, вписан в човешката природа, който включва естественото различие между мъжа и жената и абсолютното уважение към живота във всички негови етапи и измерения.
Без признаването на някои неоспорими природни етични граници и без незабавното прилагане на тези стълбове на пълноценното човешко развитие, идеалът за „предпазване на следващите поколения от бича на войната“ и за „насърчаване на социалния прогрес и по-добрия стандарт на живот в по-голяма свобода“ е изложено на опасността да се превърне в непостижима илюзия или още по-лошо – в празни приказки, които служат за прикритие на всички видове злоупотреби и корупция или за провеждането на идеологическа колонизация за налагане на аномални модели и начин на живот, които са чужди на идентичността на хората и в крайна сметка – безотговорни към тях.
Войната е отрицание на всички права и драматично посегателство върху околната среда. Ако искаме същинско интегрално човешко развитие за всички, трябва да работим неуморно за избягване на войната между държавите и народите. За тази цел е необходимо да се гарантира безусловно върховенство на закона и неуморимо уповаване на преговорите, посредничество и арбитража, заложени в Устава на Организацията на обединените нации, който представлява основополагаща юридическа норма. Опитът от тези седемдесет години от основаването на Организацията на обединените нации като цяло, и по-специално опитът от първите петнадесет години от началото на третото хилядолетие, разкриват както ефективността от пълното прилагане на международните норми, така и липсата на ефективност в тяхното налагане. Когато Хартата на Обединените нации е спазвана и прилагана прозрачно и искрено, без скрити мотиви, като задължителна отправна точка за справедливостта, а не като средство за прикриване на лъжливи намерения, ще бъдат постигнати мирни резултати. Когато, от друга страна, нормата се приема просто за инструмент, който да бъде ползван, когато е от полза и да бъде избягван, когато не носи такава полза, се отваря същинска кутия на Пандора, която освобождава неконтролируеми сили, които сериозно вредят на беззащитното население, на културната и дори на биологичната среда.
В преамбюла и първия член на Хартата на Обединените нации поставят основите на международната юридическа рамка: мирът, мирното решение на споровете и развитието на приятелски отношения между нациите. Контрапункт на тези заявления и тяхно практическо отрицание е постоянната тенденция към разпространението на оръжия, особено оръжия за масово унищожение, като ядрените оръжия. Етиката и закона, основани на заплахата за взаимно унищожение, а и възможното унищожение на цялото човечество, са вътрешно противоречиви и в противоречие с цялата правна рамка на Обединените нации, което ще доведе до появата на нации „обединени от страх и недоверие“. Налице е неотложна необходимост за работа за постигане на свят, свободен от ядрени оръжия и за пълно прилагане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, на неговата буква и дух, с цел пълната забрана на тези оръжия.
Скорошното споразумения, постигнато по ядрения въпрос в чувствителен регион като Азия и Близкия изток, са доказателство за потенциала на добрата политическа воля и за силата на правото, упражнявано с искреност, търпение и постоянство. Изразявам надеждата си това споразумение да бъде трайно и ефикасно да доведе до търсеното желание за сътрудничество между всички участващи страни.
В този смисъл, съществуват достатъчно категорични доказателства за негативните последици от военните и политически намеси, които не са съгласувани между членовете на международната общност. По тази причина, и с голямо съжаление, трябва да подновя моят призив по отношение на болезнената ситуация в целия Близък изток, Северна Африка и други африкански страни, където християните, както и други културни и етнически групи, и дори членове на доминиращите религия, които нямат желание да бъдат обзети от омраза и безумие, са принудени да наблюдават разрушаването на своите места за богослужение, на своето културно и религиозно наследство, на своите домове и собственост и са изправени пред възможността или да избягат или да платят за своята привързаност към доброто и мира чрез своя живот, или да бъдат заробени.
Тези реалности трябва да се превърнат в дълбок призив за изпит на съвестта за хората, които носят отговорност за международните отношения. Не само в случаите на религиозно или културно преследване, но и при всяка ситуация на конфликт, каквито са събитията в Украйна, Сирия, Ирак, Либия, Южен Судан, региона на Големите езера, реалните човешки същества трябва да имат предимство пред политическите интереси, колкото и легитимни да са те. Войната и конфликтите имат лица, лицата на нашите братя и сестри, мъже и жени, младежи и възрастни, момчета и момичета, които плачат, страдат и умират. Човешки същества, които лесно могат да бъдат пренебрегнати, когато отговорът ни се състои в изготвянето на списъци с проблеми, стратегии и разногласия.
В писмото си до генералния секретар на Организацията на обединените нации от 9 август 2014 г. написах, че „основополагащото разбиране на човешкото достойнство принуждава международната общност, по-специално чрез нормите и механизмите на международното право, да направи всичко по силите си да възпре и да предотврати по-нататъшното систематично насилие срещу етническите и религиозни малцинства“ и да защити невинните хора.
Също така трябва да спомена и още един вид конфликт, който не винаги е толкова видим, но който също убива милиони хора. Това е друг вид война, изпитвана от много от нашите общества, която е резултат от търговията с наркотици. Война, приемана за даденост и поради тази причина срещу нея не се воюва. Трафикът на наркотици по самата си природа е придружен от трафика на хора, прането на пари, търговията с оръжие, експлоатацията на деца и други форми на корупция. А корупцията, проникнала до различните нива на социалния, политическия, военен, духовен и религиозен живот, в много случаи води до възникването на паралелни структури, която застрашават доверието в нашите институции.
В началото на тази реч припомних визитите на моите предшественици. Надявам се моите думи да бъдат приети преди всичко като продължение на заключителните думи от обръщението на папа Павел VI, които, макар и изказани преди точно петдесет години, остават все така актуални. Цитирам: „Настъпил е моментът, когато е необходимо да се спрем, да се отдадем на миг на размисъл, дори на молитва, за да можем да обмислим нашия общ произход, нашата история, нашата обща съдба. Апелът към моралната съвест на човека никога не е била толкова навременен, колкото е днес. Тъй като опасността не идва нито от напредъка, нито от науката; защото ако тези средства се използват правилно, те ще спомогнат за решаването на редица от сериозните проблеми, пред които се изправя човечеството“. Освен всичко друго, човешкият гений, насочен в правилна посока, ще спомогне за посрещане на сериозните предизвикателства, предизвикани от екологичното разрушение и изключването. Както казва Павел VI: „Истинската опасност се корени в човека, който разполага с все по-могъщи инструменти, способни да донесат както разруха, така и велики постижения за човечеството“.
Общият дом на всички мъже и жени трябва да продължи да се гради върху основите на правилното разбиране за универсалното братство и уважение към светостта на всеки човешки живот, на всеки мъж и на всяка жена, на бедните, възрастните, децата, болните, неродените, безработните, изоставените, на тези, които са смятани за заменими, тъй като са приемани само за част от общата статистика. Този общ дом на всички мъже и жени трябва да бъде изграден също и върху разбирането за святостта на сътворената природа.
Подобно разбиране и уважение изисква по-голяма мъдрост, която приема трансцендентното, себенадмогването, отрича създаването на всемогъщ елит и признава, че цялостното значение на личния и колективен живот се корени в безкористната служба на другите, в мъдрата и изпълнена с уважение употреба на творението в името на общото благо. Да повторим думите на Павел VI, която казва, че „сградата на съвременната цивилизация трябва да се изгражда върху духовни принципи, които са единствените, способни не само да я укрепят, но и да хвърлят светлина върху нея“.
В "Мартин Фиеро“, класическо литературно произведение от моята родина, се казва: „Братята трябва да се подкрепят, тъй като това е първият закон – да пазят вярна връзка между тях винаги, по всяко време, защото ако вие се борите помежду си, ще бъдете победени от другите“. Съвременният свят, толкова видимо взаимно свързан, е подложен на нарастваща и постоянна социална фрагментация, която излага на опасност „основите на социалния живот“ и съответно води до „битки между конфликтни интереси“.
Днешното време ни приканва да отдадем приоритет на действия, които генерират нови обществени процеси, за да успеят да принесат плод в значителни и положителни исторически събития. Не можем да позволим да отлагаме „определени програми“ за бъдещето. Бъдещето изисква от нас критични и глобални решения пред лицето на световни конфликти, които увеличават броя на изключените и на нуждаещите се.
Похвалната международна юридическа рамка на Организацията на обединените нации и на нейните дейности, както и всяко друго човешко начинание, може да бъде подобрена, но си остава все така необходима; в същото време тя може да бъде залог за сигурно и щастливо бъдеще за идните поколения. И тя може да стане такава, ако представителите на държавите успеят да загърбят своите партийни и идеологически интереси и искрено се стремят да служат на общото благо. Моля се на Всемогъщия Бог това да се случи и ви уверявам в моята подкрепа и в моите молитви, както и в подкрепата на молитвите на всички вярващи от Католическата църква, тази институция, както и нейните страни членки, всеки един от нейните служители, винаги да бъдат в услуга на човечеството, като уважават различните пътища за неговото постигане, в името на общото благо, най-доброто за хората и за всеки отделен човек. Бог да ви благослови“.
Източник: Vatican Information Service