„Мигрантите и бежанците ни предизвикват: отговорът e Евангелието на милосърдието“ е заглавието на посланието на папа Франциск за Световния ден на мигрантите и бежанците, който ще се отбележи на 17 януари 2016 г. Документът е подписан във Ватикана на 12 септември и беше разпространен на 1 октомври 2015 г. В документът се казва:

Скъпи братя и сестри, в Булата за извънредната Юбилейна година на милосърдието отбелязах, че „има моменти, в които сме призвани да обърнем по-голямо внимание на милосърдието, за да бъдем по-видими носители на действието на Отца в нашия живот“. Божията любов иска да достигне до всеки човек. Тези, които приемат прегръдката на Отца, от своя страна отварят своите обятия, за да могат всички да бъдат обичани като деца и да се чувстват „у дома“ в голямото човешко семейство. Бащината Божия загриженост се открива към всички, подобно на грижата на пастира за неговото стадо, но тя е особено силна за онези овци, които са наранени, уморени или болни. Исус ни учи, че Отец се снижава, за да помогне на тези, които са изложени на физическо или морално бедствие; а колкото по-тежко е тяхното състояние, толкова по-могъщо се разкрива Неговата Божествена милост.

В наше време миграцията се разраства в целия свят. Бежанците и тези, които напускат своите домове, се превръщат в предизвикателство за хората и общностите, за техния традиционен начин на живот; понякога те преобръщат културните и социални хоризонти, с които се сблъскват. Все по-често пострадалите от насилието и бедността стават жертви на трафиканти, след като напуснат родните си места и докато се опитват да преследват мечтата си за по-добро бъдеще. А ако оцелеят от трудностите и обидите по време на пътуването, се сблъскват с латентно подозрение и страх. Накрая те често се сблъскват с липсата на ясни и конкретни политики, които да регулират приема на мигрантите и да изработват краткосрочни или дългосрочни планове за интеграция, основани на уважението на правата и задълженията на всички. Днес, повече отколкото в миналото, Евангелието на милосърдието тревожи нашата съвест, не ни позволява да приемаме за даденост страданията на другите и изисква отговор, основан на богословските добродетели на вярата, надеждата и благотворителността, и намиращ практически израз в делата на духовно и телесно милосърдие.

Всичко това ме накара да избера за предстоящия през 2016 г. Световен ден на мигрантите и бежанците следното мото: „Мигрантите и бежанци ни предизвикват. Отговорът е Евангелието на милосърдието“. Днешните миграционни движения са структурна реалност и нашата основна загриженост в настоящата остра фаза трябва да бъде развитието на програми, обърнати към причините за миграцията и промените, които тя поражда в живота на обществата и народите. Всеки ден международната общност се сблъсква с трагичните истории на милиони мъже и жени, породени от нетърпимите хуманитарни кризи в различни части на света. Безразличието и мълчанието се превръщат в съучастие всеки път щом станем свидетели на това как хора загиват от задушаване, глад, насилие и корабокрушения. Независимо от мащаба, това е винаги трагедия, след като е загубен дори един човешки живот.

Мигрантите са наши братя и сестри, които търсят по-добър живот далеч от бедността, глада, експлоатацията и несправедливото разпределение на световните ресурси, които трябва да са поделени справедливо помежду ни. Не искаме ли всички ние по-добър, по-достоен и благоденстващ живот, който да споделим с онези, които обичаме?

В този момент от човешката история, белязана от големи мигрантски движения, идентичността не може да бъде второстепенен въпрос. Тези, които мигрират, са принудени да променят някои от най-съкровените си характеристики, онези пък, които ги приемат – независимо дали им харесва или не – също са принудени да се променят. Възможно ли е да изживеем тези промени не като пречки пред развитието, а като възможност за същинско човешко, социално и духовно израстване, като растеж, който зачита и насърчава тези ценности, които ни правят още по-човечни и ни помагат да изживеем по-здрава връзка с Бог, с другите хора и цялото творение?

Присъствието на мигранти и бежанци представлява сериозно предизвикателство за обществата, които ги приемат. Тези общества се сблъскват с нови ситуации, които могат да създадат сериозни трудности, ако липсват необходимата мотивация, управление и регулация. Как да направим така, че интеграцията да бъде източник за обогатяване и откриване на позитивни перспективи пред общностите и да бъде предотвратена опасността от дискриминация, расизъм, краен национализъм и ксенофобия?

Библейското откровение ни призовава да приветстваме чужденеца; то казва, че вършейки това, ние отваряме врата за Бог, че в лицето на другите виждаме лицето на самия Христос. Много са институциите, сдруженията, движенията и групите, епархийските, националните и международните организации, които изживяват чудото и радостта от срещата, споделянето и солидарността. Те чуват гласа на Исус Христос: „Ето, стоя пред вратата и хлопам“ (Откр. 3:20). И въпреки това продължават да съществуват дебати за условията и ограниченията за приема на мигранти, не само на ниво национална политика, но и сред някои енорийски общности, чието традиционно спокойствие изглежда застрашено.

Изправена пред тези проблеми, може ли Църквата да не бъде вдъхновена от примера и словото на Исус Христос? Отговорът на Евангелието се състои в милосърдието.

На първо място, милостта е дар от Бог Отец, който се открива в Сина. Божията милост е източник на изпълнената с радост благодарност за надеждата, която се открива пред нас в тайнството на изкуплението с Христовата кръв. Милосърдието подхранва и укрепва солидарността към другите като необходим отговор на безкористната Божия любов, която „се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“. Всеки от нас носи отговорност за своя ближен: ние сме пазители на нашите братя и сестри, където и да живеят те. Загрижеността за изграждане на добри отношения с другите и способността за преодоляване на предразсъдъците и страха са основни средства за насърчаване на културата на среща, в която сме готови не само да даваме, но и да приемаме от другите. Гостоприемството се състои както в даването, така и в приемането.

От тази гледна точка на мигрантите трябва да се гледа не само като на лица с редовен или нередовен статут, но преди всичко като на хора, чието достойнство следва да бъде защитено и които са в състояние да допринесат за напредъка и благоденствието на общността. Това е особено валидно за случаите, когато те се отнасят отговорно към задълженията си към тези, които ги приемат, когато с благодарност приемат материалното и духовно наследство на приемащата страна, спазвайки нейните закони и решавайки нейните проблеми. Миграцията не може да бъде сведена само до нейните политически и законодателни аспекти, до икономическите последици от нея и до съжителство на различни култури на една територия. Всичко това е допълнение към защитата и насърчаването на човешката личност, на културата на среща и единството между хората, при което Евангелието на милосърдието вдъхновява и поощрява обновлението и преображението на цялото човечество.

Църквата е на страната на тези, които защитават правото на всеки човек да живее достойно – на първо място, като уважава правото на хората да не емигрират и спомага за развитието на страната, от която произхождат. Този процес изисква преди всичко подкрепа за страните, които са напускани от мигранти и бегълци. Защото солидарността, сътрудничеството, международната взаимопомощ и справедливото разпределение на земните блага са същностната основа наред с необходимостта от по-решителни усилия, за да бъдат премахнати причините, които карат хората – поотделно или като общност – да напускат своята естествена културна среда, особено в регионите, които се превръщат в източник на миграционни движения. Във всички случаи е необходимо на колкото се може по-ранен етап да бъдат премахнати условията, които карат хората да бягат в резултат на бедност, насилие или преследване.

Необходимо е също така общественото мнение да бъде насочвано така, че да бъдат избягвани неоправданите страхове и спекулации срещу мигрантите.

Никой не бива да остава безразличен пред новите форми на робство, налагано от престъпни организации, които купуват и продават мъже, жени и деца, за да ги превърнат в работници по принуждение в строителството, селското стопанство, риболова или на други пазари. Колко непълнолетни деца и младежи са принуждавани да се бият в милициите като войници! Колко хора стават жертва на трафика на органи, на сексуалната експлоатация и принудата да просят! Днешните бежанци бягат от тези неморални злодеяния и очакват от Църквата и човешката общност протегната към тях ръка, която ги приема, лицето на Господ, „Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха“ (2 Кор. 1:3).

Скъпи братя и сестри, мигранти и бежанци! В сърцето на Евангелието на милосърдието срещата и приемът на другите се преплитат със срещата и приема на самия Бог. Приемането на другите означава приемане на самия Бог! Не допускайте да ви бъдат отнети надеждата и радостта, родени от срещата с Божията милост, проявена в хората, които срещате във вашето пътуване! Поверявам ви на Дева Мария, майка на мигрантите и бежанците, и на св. Йосиф, изпитал горчивината от емиграцията в Египет. На тяхното застъпничество поверявам и тези, които влагат толкова енергия, време и ресурси за пастирското и социално обгрижване на мигрантите. На всички вас изпращам своя най-сърдечен апостолически благослов.

Източник: Vatican Information Service