Новини
ПАПА ФРАНЦИСК: ГОДИШНИНАТА ОТ ОТМЯНАТА НА ВЗАИМНОТО ОТЛЪЧВАНЕ НА ПРАВОСЛАВНИ И КАТОЛИЦИ Е ПОДХОДЯЩО НАЧАЛО ЗА ГОДИНАТА НА МИЛОСЪРДИЕТО
В молитвата „Ангел Господен“ папа Франциск припомни Декларацията, подписана от папа Павел VІ и патриарх Атинагор на 7 декември 1965 г.
Скъпи братя и сестри,
на тази втора неделя от Адвента, литургията ни приобщава към школата на Йоан Кръстител, който проповядва „покайно кръщение за опрощаване грехове“. И ние може би си задаваме въпроса: „Защо е необходимо да се обръщаме? Обръщането е за атеистите, който стават вярващи или за грешниците, които стават праведни. Ние нямаме нужда от това. Ние сме си християни.“
И като си зададем този въпрос можем да си отговорим: „всичко ни е наред“. Но това няма да е вярно. Мислейки по този начин, не си даваме сметка, че именно заради това – защото сме християни, добри във всяко едно отношение, защото вършим правилните неща - точно заради това ние имаме нужда от обръщане: обръщане от мисленето, че като цяло всичко е наред и не се нуждаем от обръщане.
Нека са запитаме: Дали в определени житейски ситуации и обстоятелства изпитваме у нас същото, което е почувствал Исус? Чувстваме ли се така, както се е чувствал Исус? Например, можем ли когато ни е нанесена обида или понасяме страдание да реагираме без враждебност и с открито сърце към тези, които искат прошка? Колко трудно е прощаваме, нали? Толкова е трудно! „Ще си платиш за това!“ - тази фраза изниква спонтанно, нали? А когато сме призвани да споделим радости и мъка, знаем ли как да плачем с тези, които страдат и да се радваме с тези, които се радват? А когато трябва да споделим нашата вяра, знаем ли как да го направим със смелост и простота, без да изпитваме срам от Евангелието? Можем да си зададем още толкова много въпроси. Не всичко ни е наред. Винаги трябва да се обръщаме, за да изпитаме чувствата, изживени от Исус.
Гласът на Кръстителя продължава и днес да се чува в човешката пустиня. Кои са - какви са днешните пустини? Това са закоравелите и затворени умове и сърца. Гласът му ни призовава да се запитаме дали следваме правилния път, дали животът ни е верен на Евангелието. Днес, както и тогава, той ни увещава с думите на пророк Исаия: „Изправете пътя Господен“. Това е горещо увещание да открием сърцето си и да приемем спасение, което Господ непрекъснато ни предлага, така да се каже упорито, защото Той иска всички да сме свободни от робството на греха. Текстът на пророка изяснява този глас, като предварително възвестява, че „и всяка плът ще види спасението Божи“. Спасението се предлага на всеки, на всеки човек, без да изключва никого, на всеки един от нас. Никой от нас не може да каже: „Аз съм светец; Аз съм съвършен; Спасен съм“. Не. Винаги трябва да сме открити към това предложение за спасение, затова е учредена и тази Година на милосърдието: за да напреднем в този път към спасението, по пътя, на който ни учи Исус. Бог иска цялото човечество да бъде спасено чрез посредничеството Исус, единственият посредник.
Следователно, всеки един от нас е призван да представи Исус на тези, които не Го познават. Това не означава прозелитизъм. Не. Това означава да се отвори врата. „Горко ми, ако не благовествувам!“, възвестява Св. Павел. Ако нашият Господ Иисус е променил живота ни, ако Той го променя всеки път, когато се доближаваме до Него, как да не почувстваме желание да го покажем на хората, които срещаме на работа, работа, в училище, в нашите общности, в болницата, по местата за срещи? Ако се огледаме около себе си, ще видим хора, които са предразположени да поемат - или да се върнат – в пътешествието към вярата, ако те открият християни, които обичат Исус. Не можем ли и не трябва ли ние да бъдем тези християни?
Поставям пред вас този въпрос: наистина ли съм влюбен в Исус? Убеден ли съм, че Исус ми предлага и ми носи спасение? Ако съм влюбен, трябва да Го покажа и на другите! Трябва да бъдем смели: да смалим планините от гордост и съперничество; да запълним долините на безразличието и апатията; да изправим пътищата на нашата леност и удобство.
По този път можем да бъдем подпомогнати от Дева Мария – която е нашата майка и която знае как да направи това - да премахне преградите и стените, които препятстват нашето обръщане, т. е. нашето пътуване към срещата с Господа. Само Той. Единствено Исус може да изпълни всички надежди на хората!
[Молитва Ангел Господен]
Скъпи братя и сестри,
С особено внимание следя работата на Конференцията за климатичните промени в Париж. Сещам се отново за един въпрос, който зададох в Енцикликата Laudato Si. „Какъв свят искаме да оставим на тези, които идват след нас, на децата, които сега израстват.“. За доброто на нашия общ дом, на всички нас и на бъдещите поколения, всички усилия в Париж трябва да бъдат насочени към ограничаване на последиците от климатичните промени и в същото време, за справяне с бедността, за да може да процъфти човешкото достойнство. Двата избора вървят ръка за ръка. Сложете край на климатичните промени и на бедността, за да може да процъфтява човешкото достойнство. Нека се помолим Светият Дух да просвети всички, които са призвани да вземат важни решения, да имат смелост никога да не губят от погледа си благото на човечеството като единствен критерий, който да води техните решения.
Утре ще отбележим 50 години от едно голямо събитие между католици и православни. На 7 декември 1965 г., по време на бдението при закриването на Втория Ватикански събор е оповестена Съвместната декларация на Павел VI и Вселенския патриарх Атинагор за отмяната на взаимното отлъчване, извършено от Църквите на Рим и Константинопол през 1054 г. Има нещо провиденциално в това, че този исторически жест на помирение, който създаде условията за нов диалог между православни и католици в любов и истина, ще бъде отбелязан точно в началото на Юбилейната година на милосърдието. Не е възможен автентичен път към единство без искане на опрощение, към Бог и за отношенията между нас, за греха на разделението. Нека в нашите молитви си припомним скъпият ни Вселенски патриарх Вартоломей и другите лидери на православните църкви и нека помолим Господа отношенията между католици и православни винаги да бъдат вдъхновявани от братска любов. (…)
Желая ви приятна неделя и подготовка за началото на Годината на милосърдието. Не забравяйте и да се помолите за мен.“
Източник: www.zenit.org
Скъпи братя и сестри,
на тази втора неделя от Адвента, литургията ни приобщава към школата на Йоан Кръстител, който проповядва „покайно кръщение за опрощаване грехове“. И ние може би си задаваме въпроса: „Защо е необходимо да се обръщаме? Обръщането е за атеистите, който стават вярващи или за грешниците, които стават праведни. Ние нямаме нужда от това. Ние сме си християни.“
И като си зададем този въпрос можем да си отговорим: „всичко ни е наред“. Но това няма да е вярно. Мислейки по този начин, не си даваме сметка, че именно заради това – защото сме християни, добри във всяко едно отношение, защото вършим правилните неща - точно заради това ние имаме нужда от обръщане: обръщане от мисленето, че като цяло всичко е наред и не се нуждаем от обръщане.
Нека са запитаме: Дали в определени житейски ситуации и обстоятелства изпитваме у нас същото, което е почувствал Исус? Чувстваме ли се така, както се е чувствал Исус? Например, можем ли когато ни е нанесена обида или понасяме страдание да реагираме без враждебност и с открито сърце към тези, които искат прошка? Колко трудно е прощаваме, нали? Толкова е трудно! „Ще си платиш за това!“ - тази фраза изниква спонтанно, нали? А когато сме призвани да споделим радости и мъка, знаем ли как да плачем с тези, които страдат и да се радваме с тези, които се радват? А когато трябва да споделим нашата вяра, знаем ли как да го направим със смелост и простота, без да изпитваме срам от Евангелието? Можем да си зададем още толкова много въпроси. Не всичко ни е наред. Винаги трябва да се обръщаме, за да изпитаме чувствата, изживени от Исус.
Гласът на Кръстителя продължава и днес да се чува в човешката пустиня. Кои са - какви са днешните пустини? Това са закоравелите и затворени умове и сърца. Гласът му ни призовава да се запитаме дали следваме правилния път, дали животът ни е верен на Евангелието. Днес, както и тогава, той ни увещава с думите на пророк Исаия: „Изправете пътя Господен“. Това е горещо увещание да открием сърцето си и да приемем спасение, което Господ непрекъснато ни предлага, така да се каже упорито, защото Той иска всички да сме свободни от робството на греха. Текстът на пророка изяснява този глас, като предварително възвестява, че „и всяка плът ще види спасението Божи“. Спасението се предлага на всеки, на всеки човек, без да изключва никого, на всеки един от нас. Никой от нас не може да каже: „Аз съм светец; Аз съм съвършен; Спасен съм“. Не. Винаги трябва да сме открити към това предложение за спасение, затова е учредена и тази Година на милосърдието: за да напреднем в този път към спасението, по пътя, на който ни учи Исус. Бог иска цялото човечество да бъде спасено чрез посредничеството Исус, единственият посредник.
Следователно, всеки един от нас е призван да представи Исус на тези, които не Го познават. Това не означава прозелитизъм. Не. Това означава да се отвори врата. „Горко ми, ако не благовествувам!“, възвестява Св. Павел. Ако нашият Господ Иисус е променил живота ни, ако Той го променя всеки път, когато се доближаваме до Него, как да не почувстваме желание да го покажем на хората, които срещаме на работа, работа, в училище, в нашите общности, в болницата, по местата за срещи? Ако се огледаме около себе си, ще видим хора, които са предразположени да поемат - или да се върнат – в пътешествието към вярата, ако те открият християни, които обичат Исус. Не можем ли и не трябва ли ние да бъдем тези християни?
Поставям пред вас този въпрос: наистина ли съм влюбен в Исус? Убеден ли съм, че Исус ми предлага и ми носи спасение? Ако съм влюбен, трябва да Го покажа и на другите! Трябва да бъдем смели: да смалим планините от гордост и съперничество; да запълним долините на безразличието и апатията; да изправим пътищата на нашата леност и удобство.
По този път можем да бъдем подпомогнати от Дева Мария – която е нашата майка и която знае как да направи това - да премахне преградите и стените, които препятстват нашето обръщане, т. е. нашето пътуване към срещата с Господа. Само Той. Единствено Исус може да изпълни всички надежди на хората!
[Молитва Ангел Господен]
Скъпи братя и сестри,
С особено внимание следя работата на Конференцията за климатичните промени в Париж. Сещам се отново за един въпрос, който зададох в Енцикликата Laudato Si. „Какъв свят искаме да оставим на тези, които идват след нас, на децата, които сега израстват.“. За доброто на нашия общ дом, на всички нас и на бъдещите поколения, всички усилия в Париж трябва да бъдат насочени към ограничаване на последиците от климатичните промени и в същото време, за справяне с бедността, за да може да процъфти човешкото достойнство. Двата избора вървят ръка за ръка. Сложете край на климатичните промени и на бедността, за да може да процъфтява човешкото достойнство. Нека се помолим Светият Дух да просвети всички, които са призвани да вземат важни решения, да имат смелост никога да не губят от погледа си благото на човечеството като единствен критерий, който да води техните решения.
Утре ще отбележим 50 години от едно голямо събитие между католици и православни. На 7 декември 1965 г., по време на бдението при закриването на Втория Ватикански събор е оповестена Съвместната декларация на Павел VI и Вселенския патриарх Атинагор за отмяната на взаимното отлъчване, извършено от Църквите на Рим и Константинопол през 1054 г. Има нещо провиденциално в това, че този исторически жест на помирение, който създаде условията за нов диалог между православни и католици в любов и истина, ще бъде отбелязан точно в началото на Юбилейната година на милосърдието. Не е възможен автентичен път към единство без искане на опрощение, към Бог и за отношенията между нас, за греха на разделението. Нека в нашите молитви си припомним скъпият ни Вселенски патриарх Вартоломей и другите лидери на православните църкви и нека помолим Господа отношенията между католици и православни винаги да бъдат вдъхновявани от братска любов. (…)
Желая ви приятна неделя и подготовка за началото на Годината на милосърдието. Не забравяйте и да се помолите за мен.“
Източник: www.zenit.org
Сподели в:
