Послание на папа Франциск за 49-тия Световен ден на мира


На 15 декември 2015 г. Ватикана разпространи посланието на папа Франциск за 49-ия Световен ден на мира, който се чества на 1 януари 2016 г. Посланието, озаглавено „Отхвърлете безразличието и спечелете мира“ е подписано на 8 декември 2015 г., празника на непорочното зачатие на Пресвета Богородица и Ден на откриването на Юбилейната година на милосърдието.

Посланието гласи:


„1. Бог не е безразличен! Бог се интересува от човечеството! Бог не ни изоставя! В началото на новата година бих искал да споделя не само това свое дълбоко убеждение, но и да отправя своите най-сърдечни благопожелания за благоденствие, мир и изпълнение на надеждите на всеки човек, всяко семейство, всеки народ и нация по света, включително всички държавни глави, правителствени ръководители и религиозни лидери. Продължаваме да вярваме, че през 2016 г. всички ние ще продължим да бъдем твърдо и устойчиво ангажирани, на различни равнища, с постигането на справедливост и мир. Мирът е едновременно дар Божи и човешко постижение. Като дар Божи, той е поверен на всички хора, които са призвани да го постигнат.

 

Подкрепа на нашите надежди за мир
 

2. За съжаление, войната и тероризмът, придружени от отвличания, етническо или религиозно преследване и злоупотреба с власт, белязаха изминалата година от началото до края. В много части на света те се превърнаха в дотолкова всеобщи, че представляват същинска „трета световна война водена на части“. И все пак някои събития през отминалата година ме вдъхновяват, гледайки към настъпващата година, и ми дават основание да насърча всеки един да не губи надежда в нашата способност като хора да победим злото и да се борим с примирението и безразличието. Те са показателни за нашата способност да бъдем солидарни и да се издигнем над личния интерес, апатията и безразличието пред лицето на критични ситуации.

 

Тук ще спомена усилията за свикването на световните лидери в търсенето на нови средства за борба с климатичните промени и в защитата на земята, нашия общ дом. Следва да си припомним и две по-раншни световни събития: срещата на върха в Адис Абеба за финансиране на устойчивото развитие в световен мащаб и приемането на Програмата 2030 на ООН за устойчиво развитие, насочени към осигуряване на по-достоен стандарт на живот за всички народи по света, особено бедните.
 

2015 беше специална година и за Църквата, тъй като през нея беше отбелязана годишнината от два документа на Втория Ватикански събор, които са красноречив израз на нейното чувство за солидарност със света. Папа Йоан XXIII в началото на Събора пожела да се отворят широко прозорците на Църквата и да се подобри нейното общуване със света. Тези два документа, Nostra Aetate и Gaudium et Spes, са емблематични за новото отношение на диалог, солидарност и подкрепа, които Църквата се стремеше да пробуди в човешкото семейство. В декларацията Nostra Aetate Църквата изрази своята откритост към диалог с нехристиянски религии. В Пастирската конституция Gaudium et Spes, въз основа на признанието, че „радостите и надеждите, тъгите и тревогите на днешните хора, най-вече на бедните и на всички страдащи, са също радости и надежди, тъги и тревоги на Христовите ученици“ (1), Църквата предложи да встъпи в диалог с цялото човешко семейство за проблемите на нашия свят, като знак на солидарност, уважение и обич (2).
 

В този контекст бих искал в рамките на настоящата Юбилейна година на милосърдието да поканя Църквата да се помоли и труди, за да може всеки християнин да има смирено и състрадателно сърце, което да бъде способно да възвестява и свидетелства за милосърдието. Надявам се всички ние да се научим „да прощаваме и даваме“, да бъдем по-открити към тези, които „живеят в най-далечните краища на обществото – краища, създадени от самото съвременно общество“, и да откажат да изпаднат в „унизителното безразличие или монотонната рутина, които не ни позволяват да открием новото! Нека отхвърлим разрушителния цинизъм!“ (3)
 

Съществуват много причини да вярваме в способността на хората за съвместно действие в дух на солидарност, въз основа на нашата взаимосвързаност и взаимозависимост, да демонстрираме загриженост за по-уязвимите наши братя и сестри за защита на общото благо. Това отношение на взаимна отговорност се корени в нашето фундаментално призвание за братство и живот в общност. Личното достойнство и междуличностните отношения са това, което ни изгражда като човешки същества, които Бог пожела да сътвори по свой образ и подобие. Като твари, надарени с неотменимо достойнство, ние сме свързани с всички наши братя и сестри, за които носим отговорност и с които можем да действаме солидарно. Без тези връзки, бихме били по-малко хора. Тогава наблюдаваме как безразличието се превръща в заплаха за човешкото семейство. В началото на новата година бих искал да помоля всички да помислят за тази реалност, за да преодолеят безразличието и да спечелят мира.

 

 

Видове безразличие


3. Явно е, че безразличието не е нещо ново; всеки период от историята познава хора, които затварят сърцата си за нуждите на другите, затварят очите си за случващото се около тях и обръщат гръб на проблемите на другите. Но в наши дни безразличието е престанало да бъде чисто личен въпрос и приело все по-широки измерения, създавайки определена „глобализация на безразличието“.
 

 

Първият вид безразличие в човешкото общество е безразличието към Бог, което след това причинява безразличие към ближния и към околната среда. Това е една от най-тежките последици от фалшивия хуманизъм и практическия материализъм, свързани с релативизма и нихилизма. Започнали сме да си мислим, че сме източник и творец на самите себе си, на живота и обществото ни. Чувстваме се самодостатъчни, готови да открием не само заместител на Бог, но и напълно да се откажем от Него. В резултат си мислим, че не дължим нищо никому, а само на себе си и искаме само права (4). Срещу това погрешно разбиране за личността, папа Бенедикт XVI посочи, че нито самият човек, нито развитието на човека може само по себе си да отговори на въпроса за нашия върховен смисъл (5). Павел VI също посочи, че „не съществува истински хуманизъм, освен този, който е открит към Абсолюта и има съзнание за призванието, който дава на човешкия живот автентичен смисъл“ (6).
 

 

Безразличието към ближния се проявява по различни начини. Има хора, които са добре информирани; те слушат радио, четат вестници или гледат телевизия, но го правят механично и без отношение. Смътно те имат съзнание за трагедиите, които се случват на човечеството, но не изпитват чувство на съпричастност или състрадание. Отношението им е на хора, които знаят, но чиито поглед, мисли и действия остават насочени към самите тях. За съжаление трябва да се каже, че днешното изобилие на информация само по себе си не води до по-голяма загриженост за проблемите на другите хора, които изискват откритост и чувство на солидарност (7). Дори пресищането с информация може да парализира чувствителността на хората и в известен смисъл да омаловажи дълбочината на проблемите. Има такива, които „обвиняват по-бедните и най-бедните държави за своите проблеми; впускайки се в безотговорни обобщения, те настояват, че решението се състои в повече „образование”, което ще успокои недоволните, ще ги опитоми и обезвреди. Тези призиви дразнят още по-силно отхвърлените, защото те са отправяни в контекста на широко разпространената и дълбоко вкоренена корупция, характерна за много страни – сред техните правителства, предприятия и институции – независимо от политическата идеология на техните лидери“ (8).
 

 

В други случаи, безразличието се проявява в липсата на загриженост за това, което се случва около нас, особено ако не ни засяга пряко. Има хора, които предпочитат да не задават въпроси и да не търсят отговори; те водят удобен живот, глухи за страдащите. Почти неусетно, ние израстваме неспособни да изпитваме състрадание към другите и към техните проблеми; нямаме желание да се грижим за тях, сякаш техните проблеми са само тяхна отговорност и не са наша работа (9). „Когато сме здрави и богати, забравяме за другите (нещо, което Бог Отец не прави никога): не се интересуваме от техните проблеми, техните страдания и от понасяните от тях несправедливости ... Сърцето ни охладнява. Докато съм сравнително здрав и богат, не мисля за тези, които са по-бедни“ (10).
 

 

Тъй като живеем в един общ дом, не можем да не си зададем въпроса за неговото здраве, което се опитах да направя в Laudato Si. Замърсяването на водите и въздуха, безразборната експлоатация на горите и унищожаването на естествената околна среда често са резултат от безразличието на човека към човека, тъй като всичко е взаимосвързано. Начинът, по който се отнасяме към животните, се отразява и на отношението ни към другите хора (11), което се случва и когато хората се чувстват свободни да вършат това, което никога не биха посмели да извършат у дома (12).
 

 

В тези и други подобни ситуации, безразличието води до себичност и липса на посвещение. Това става причина за липсата на мир с Бог, с нашия ближен и с околната среда.

 

Мирът е застрашен от глобализираното безразличие


4. Безразличието към Бога надхвърля чисто личната сфера на индивида и се отразява на публичните и социалните сфери. Както посочи Бенедикт XVI, „прославата на Бог и на мира сред хората на земята са тясно свързани“ (13). Защото „без откритост към трансцедентното, човешките същества лесно стават жертви на релативизма и за тях става трудно да действат справедливо и да работят за мир (14). Пренебрегването и отричането на Бога, които карат човека да не признава съществуването на други норми, по-големи от самия него, станаха причина за неизброими жестокости и насилия (15).
 

 

Както на лично, така и на общностно равнище, безразличие към ближния, родено от безразличието към Бога, намира израз в липсата на интерес и ангажираност, което само спомага за удължаването на ситуациите на несправедливост и за дълбокото социално неравновесие. Това на свой ред може да доведе до конфликти или поне да генерира климат на недоволство, което рано или късно има опасност да се превърне в насилие и несигурност.
 

 

Безразличието и липсата на ангажираност представлява тежко нарушение на задължението, което всеки от нас има да изпълнява според способностите и ролята си в обществото в полза на общото благо и по-конкретно в полза на мира, което е едно от най-ценните блага на човечеството (16).
 

 

На институционално ниво безразличието към другите и към тяхното достойнство, към техните основни права и свобода, когато е чест от култура, формирана от стремежа към печалба и хедонизъм, може да насърчи и дори да оправдае действия и политики, които в крайна сметка представляват заплаха за мира. Безразличието може да доведе дори до оправдаването на осъдителни икономически политики, които сеят несправедливост, разделение и насилие в името на гарантирането на благоденствието на отделни хора или народи. Нерядко се прокарват икономически и политически проекти, насочени към запазване или заздравяване на властта и богатството на цената на нарушаването на основни права и нужди на другите. Когато хората са свидетели на отричането на техните фундаментални права, като правото на храна, вода, здравеопазване или заетост, те са изложени на изкушението да прибягнат до силата, за да ги получат (17).  

 

Наред с това, безразличие към околната среда, което намира израз в обезлесяването, замърсяването и природните катаклизми, които изкореняват цели общности от техните екосистеми и стават причина за дълбока несигурност, често има тежки последици за сигурността и мира. Колко много войни са били водени и колко много още ще се водят, заради недостига на блага или заради неутолима жажда от природни ресурси? (18)
 

 

От безразличие към милосърдие: обръщане на сърцата  


5. Преди една година в моето Послание за Световния ден на мира през 2015 г., озаглавено „Никога вече роби, а братя и сестри“ се позовах на първия библейски образ на братството между хората, образът на Каин и Авел  (срв. Бит. 4:1-16). Желанието ми беше да привлека вниманието как от самото начало братството е било предадено. Каин и Авел са били братя. И двамата са плод на една утроба, били са равни по достойнство и сътворени по образ и подобие на Бог; но братските им отношения са били разрушени. „Каин не само не понася Авел, той го убива от завист.“ (19) Братоубийството е породено от предателството, а отказът на Каин да признае Авел за свой брат се превръща в първия разрив в семейните отношения на братството, солидарността и взаимното уважение.

 

След това Бог се намесва, за да им напомни за техните отговорности към ближния, както прави с Адам и Ева, нашите първи родители, които нарушават своята връзка с Него, техния Творец. „И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си? И рече (Господ): какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене“. (Бит. 4:9-10)
 

 

Каин отговаря, че не знае какво се е случило с брат му, че той не е пазач на своя брат. Не бил отговорен за неговия живот, за съдбата му. Не се чувствал съпричастен. Бил е безразличен към брат си, въпреки общия им произход. Колко тъжно! Каква тъжна история за двама братя, за семейството, за хората! Това е първият израз на безразличие между братя. Но Бог не е безразличен. Кръвта на Авел има изключителна ценна в Неговите очи и Той държи Каин отговорен за нея. В сътворението на човека Бог се показва като ангажиран със съдбата на хората. По-късно, когато децата на Израил са поробени в Египет, Бог още веднъж се намесва, като казва на Мойсей: „видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му; и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко“ (Изх. 3:7-8). Обърнете внимание на глаголите, с които е описана Божията намеса: Той вижда, чува, знае, знае и отива. Бог не остава безразличен. Той внимава и действа.
 

 

По същия начин в Исус, Неговия Син, Бог слиза сред нас. Приема плът и показа своята солидарност с човечеството във всичко, с изключение на греха. Исус се идентифицира с нас: Той е „първороден между многото братя“ (Рим 8:29) Той не се задоволява просто да поучава хората, защото той е загрижен за тяхното благоденствие, особено когато ги вижда гладни (срв. Марк 6:34-44) или безработни. Загрижен е не само за хората, но и за рибите в морето, птиците във въздуха, растенията и дърветата, за всички малки и големи. Той вижда и обгръща цялото творение. Но Той прави нещо повече от това да ги вижда: докосва се до живота на хората, говори им, помага им и показва милост към хората в нужда. Не само това, Той изпитва силни емоции и ридае (срв. Йоан 11:33-44). И полага усилия да сложи край на страданието, мъката, нещастието и смъртта.
 

 

Исус ни учи да бъдем милосърдни, както нашия небесен Отец е милосърден (срв. Лук. 6:36). В притчата за добрия самарянин (срв. Лук. 10:29-37), Той осъжда онези, които не помагат на другите в беда, тези, които „отминават.“  (срв. Лук 10:31-32) С този пример Той поучава своите слушатели и най-вече своите ученици, да се спрат и да облекчат страданията на този свят и болката на нашите братя и сестри, като използват всички възможни средства, като не пестят време, колкото и да сме заети. Безразличието често търси оправдания: спазването на ритуалните предписания, вършене на всичко, което трябва да бъде направено, скриване зад предразсъдъци и враждебност, които ни разделят.
 

 

Милостта е сърцето на Бог. Тя трябва да бъде сърцето и на членовете на голямото семейство на Неговите деца: сърце, което бие още по-силно навсякъде, където човешкото достойнство – което е отражение на Божието лице в Неговите твари – присъства. Исус ни учи, че любовта към другите – чужденците, болните, затворниците, бездомните, дори враговете ни – е мярата, по която Бог ще съди нашите действия. Съдбата ни във вечността зависи от това. Не е изненадващо, че апостол Павел казва на християните от Рим да се радват с ония, които се радват и да плачат с ония, които плачат (срв. Рим. 12:15), както и че насърчава коринтяните да скътват милостиня в знак на солидарност със страдащите членове на Църквата  (срв. 1 Кор. 16:2-3). А св. Йоан казва: „А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, - как пребъдва в такъв Божията любов? (1 Иоан 3:17; срв. Иак. 2:15-16).
 

 

Затова е „абсолютно наложително за Църквата и за доверието в нейното послание тя да живее и свидетелства за милосърдието“. Нейният език и нейните жестове трябва да изразяват милостта, за да може тя да се докосне до сърцата на всички хора и да ги вдъхновява още веднъж, за да открие пътя, който води към Отца. Първата истина на Църквата е Христовата любов. Църквата е слуга на тази любов и я предава на всички хора: любов, която прощава и се изразява в отдаването на себе си. Следователно, навсякъде, където присъства Църквата, милостта на Отец трябва да бъде видима. В нашите енории, общности, сдружения и движения, с една дума, навсякъде, където има християнин, всеки трябва да открива оазис на милостта“ (20).
 

 

Следователно и ние сме призвани да превърнем състраданието, любовта, милостта и солидарността в свой начин на живот, в основно поведенческо правило в отношенията ни един с друг (21). Това изисква обръщане на нашите сърца: Божията благодат трябва да превърне нашите сърца от камък в плът (срв. Иез. 36:26), открити за другите в същинска солидарност. Защото солидарността е нещо много повече от „чувство за смътно състрадание или неясно съчувствие към нещастията на толкова много хора, близки и далечни“ (22). Солидарността е „твърда и устойчива решителност за посвещение на общото благо; което означава за доброто на всички и на всеки човек, защото всички ние сме същински отговорни за всички“, (23) защото състраданието извира от братството.
 

 

Разбирана по този начин, солидарността представлява морална и социална нагласа, която се основава на съзнанието за бичовете на днешния ден и за нарастващата взаимна зависимост, особено в един глобализиран свят, между живота на даден човек или общност и тези на другите хора в останалата част от света (24).
 

 

Изграждане на култура на солидарност и милосърдие за преодоляване на безразличието


6. Солидарността, като морална добродетел и социална нагласа родена от личното обръщане, изисква посвещение от страна на тези, които са отговорни за образованието и подготовката.
 

 

На първо място мисля за семействата, които са призвани към основополагащата и жизненоважна мисия на образованието. Семействата са първото място, където ценностите на любовта и братството, споделеността и заедността, грижата и съчувствието към другите, се изживяват и предават. Те са и основната среда за предаване на вярата, започвайки с тези прости жестове на благочестие, на които майките научават своите деца (25).
 

 

Учителите, които са натоварени с нелеката задача да обучават децата и младежите в училищата или други институции, трябва да имат съзнанието, че тяхната отговорност се разпростира и към моралните, духовните и социалните аспекти на живота. Ценностите на свободата, взаимно уважение и солидарността могат да бъдат предадени още в юношеството. В една своя реч пред педагози, папа Бенедикт XVI отбеляза: „Всяка образователна институция може да бъде място на откритост към трансцедентното и към другите, място на диалог, задълбоченост и внимателно слушане, където младите хора се чувстват ценени заради своите лични способности и вътрешни богатства и където те могат да се научат да ценят своите братя и сестри. Нека младите хора бъдат научени да изпитват радостта от всекидневното упражняване на милосърдието и състраданието към другите и от активното участие в изграждането на едно по-хуманно и братско общество“ (26).
 

 

Медийните специалисти също носят отговорност за образованието и възпитанието, особено в наши дни, когато средствата за информация и комуникация имат толкова голямо разпространение. Тяхно задължение е на първо място да служат на истината, а не на конкретни интереси. Тъй като медиите „не само информират, но също и формират съзнанието на техните аудитории и така те могат да направят значителен принос за образованието на младите хора. Важно е никога да не се забравя, че връзката между образование и комуникация е изключително близка: образованието се осъществява чрез общуване, което оказва влияние, за добро или лошо, върху формирането на личността“ (27).

 

Медийните работници трябва също така да имат съзнанието, че начинът, по който се получава информация и по който тя става публично достъпна винаги трябва да бъде законово и морално допустима.
 

 

Мирът: плод на културата на солидарността, милостта и състрадание


7. Запазвайки съзнанието за заплахата, която представлява глобализацията на безразличието, ние също така трябва да признаем, че в описаната току-що от мен среда, има и много позитивни инициативи, които свидетелстват за състраданието, милостта и солидарността, на които способни.
 

 

Тук бих изложил няколко примера за достойни за похвала посвещения, които показват как всеки от нас може да преодолее безразличието като избере да не си затвори очите пред нашия ближен. Те представляват примери за добри практики по пътя към целта за постигане на едно по-хуманно общество.
Съществуват много неправителствени и благотворителни организации, както в, така и извън Църквата, чиито членове смело преодоляват трудностите и опасностите сред епидемии, бедствия и въоръжени конфликти, грижейки се за ранените и болните, погребвайки мъртвите. Бих искал да спомена и личностите и асоциациите, посветили се на подкрепата за мигрантите, които прекосяват пустини и морета в търсене на по-добър живот. Тези техни усилия са дела на духовно и телесно милосърдие, по които ще бъдем съдени в края на живота ни.
 

 

Мисля и за журналистите и фотографите, които формират общественото мнение в трудни ситуации, които тревожат нашата съвест, както и за всички, които са се посветили на защитата на правата на човека, особено на правата на етническите и религиозните малцинства, на коренното население, на жените и децата, на най-уязвимите сред нашите братя и сестри.  Сред тях има и много свещеници и мисионери, които, като добри пастири, остават близо до своето паство и ги подкрепят, пренебрегвайки опасности и трудности, особено сред въоръжени конфликти.
 

 

Колко много семейства правят големи жертви, преодолявайки професионални и социални препятствия, за да дадат на своите деца „контракултурно“ образование в ценностите на солидарността, състраданието и братството! Колко много семейства отворят сърцата и домовете си за хората в нужда, за бежанци и мигранти! Искам по-конкретно да благодаря на всички тези хора, семейства, енории, религиозни общности, манастири и храмове, които с готовност се озоваха на моя призив да приветстват семействата на бежанците (28).
 

 

И накрая, бих искал да спомена тези млади хора, които извършват дела на солидарност и на всички тези, които щедро подпомагат своите ближни в техните градове и държави и навсякъде по света.. Благодарен съм и насърчавам всички, които полагат тези усилия, често оставащи незабелязани. Техният глад и жажда за справедливост ще бъдат удовлетворени, тяхната милост ще им помогне и те да срещнат милостта, а като миротворци, те ще бъдат чеда на Бог (срв. Мат. 5:6-9).

Мир под знака на Юбилейната година на милосърдието


8. В духа на Юбилейната година на милосърдието, всички ние сме призвани да осъзнаем по какъв начин безразличието може да се прояви в нашия живот и да полагаме конкретни усилия за подобряване на света около нас, започвайки с нашите семейства, ближни и работни места.
 

 

Гражданското общество също е призвано да извърши конкретни и смели жестове на загриженост за своите най-уязвими членове, като затворниците, мигрантите, безработните и хората в неравностойно положение.
 

 

По отношение на лишените от свобода в много случаи са необходими спешни практически мерки за подобряването на техните условия на живот, с особена загриженост за задържаните, които очакват съдебен процес (29). Трябва да не се забравя, че наказателни мерки имат за своя цел поправянето, като в същото време националните законодателства трябва да обмислят въвеждането на други наказания освен лишаването от свобода. В този контекст бих искал още веднъж да призова правителствените власти да отменят смъртното наказание, където то все още е в сила, и да обмислят възможността за даване на амнистия.
 

 

По отношение на мигрантите, бих поставил въпроса за преглед на законодателството за мигрантите, така че, наред със спазването на баланса между правата и отговорностите, то да отразява готовността за приветствие на мигрантите и да улеснява тяхната интеграция. Специално внимание трябва да бъде обърнато за условията за законен престой, тъй като животът в нелегалност може да улесни прехода към престъпно поведение.
 

 

През тази юбилейна година, бих искал също да призова националните лидери към извършване на конкретни жестове в полза на нашите братя и сестри, които страдат заради липсата на труд, земя и жилище. Мисля за необходимостта от достъп до достойна работа като средство за борба със социалната чума на безработицата, от която страдат много семейства и младежи с тежки последици за обществото като цяло. Безработицата се отразява тежко на чувството за достойнство и надежда, което само частично може да бъде компенсирано само от социалните помощи, колкото и необходими да са те, давани на безработните и техните семейства. Специално внимание трябва да бъде обърнато на жените - които за съжаление все още се сблъскват с дискриминация на работното си място – както и на някои категории работници, чиито условия за труд са несигурни или опасни и чието заплащане не съответства на важността на тяхната социална мисия.
 

 

И накрая, бих искал да изразя надеждата, че ще бъдат предприети ефективни мерки за подобряване на условията на живот на болните, като бъде гарантиран достъп до медицинска помощ и фармацевтични продукти, които са от същностно значение за живота, както и възможността за домашно лечение.
 

 

Обръщайки поглед извън своите граници, националните ръководите са призвани да обновят своите отношения с другите народи и да дадат възможност за тяхното реално участие и включване в живота на международната общност, за да бъде осигурено братство в рамките на семейството на нациите.
 

 

Имайки предвид това, бих искал да отправя един троен призив към лидерите на страните: да се въздържат от въвличането на другите народи в конфликти или войни, които рушат не само тяхното материално, културно и социално наследство, но също - в дългосрочен план – и тяхната морална и духовна цялост; да опростят или да управляват по устойчив начин международните дългове на най-бедните нации; и да възприемат политика на сътрудничество, които, вместо да се прекланят пред диктатурата на определени идеологии, зачитат ценностите на местното население и при всички случаи няма да бъдат пречка за фундаменталните и неотменими права на живот на неродените.
 

 

Поверявам тези свои размисли, заедно с най-добрите си благопожелания за новата година, на застъпничеството на Благословената Дева Мария, нашата Майка, която се грижи за нуждите на нашето човешко семейство, за да може тя да измоли от своя Син, Княза за мира, осъществяването на нашите молитви и благословията на нашите всекидневни усилия за братски и единен свят“.

Издадено във Ватикана, 8 декември 2015 г.

Празник на Непорочното зачатие на Пресвета Дева Мария

Откриване на извънредната Юбилейна годи на милосърдието

 

 

Източник: Vatican Information Service

 

---

 

1. Втори Ватикански вселенски събор. Пастирска конституция Gaudium et Spes, 1.
2. Срв. Пак там., 3.

3. Була за обявяване на Извънредната Юбилейна Година на Милосърдието Misericordiae Vultus, 14-15.
4. Срв. Бенедикт ХVІ, Енциклика Caritas in Veritate, 43.
5. Срв. Пак там, 16.
6. Енциклика Populorum Progressio, 42.
7. Срв. Бенедикт ХVІ, Енциклика Caritas in Veritate, 19.
8. Apostolic Exhortation Evangelii Gaudium, 60.
9. Срв. Пак там., 54.
10. Послание за Великия пост 2015 г.
11. Срв. Енциклика Laudato Si’, 92.
12. Срв. пак там., 51.
13. Обръщение към дипломатическия корпус, акредитиран към Св. Престол , 7 януари 2013.
14. Пак там.
15. Срв. Бенедикт ХVІ, Изказване по време на Деня за размисъл, диалог и молитва за мир и справедливост по света, Асизи, 27 октомври 2011 г.
16. Срв. Апостолическо поучение Evangelii Gaudium, 217-237.
17. "Днес често се чуват призиви за повече сигурност. Но без да бъдат преодолени изключването и неравенството в обществото, насилието няма да може да бъде премахнато. Бедните и още по-бедните хора често са обвинявани за това насилие, но докато те са лишени от равни възможности, различните форми на агресия и конфликт ще продължават да намират плодородна почва за израстване, за да предизвикат накрая и експлозия. Когато едно общество, независимо дали местно, национално или глобално, е готово да остави части от своите членове да живеят на ръба, спокойствието няма да може да бъде трайно гарантирано от никаква политическа програма или ресурси, похарчени за налагане на закона или за системи за наблюдение. И причината за това насилие не се корени в реакцията от страна на тези, които са изключени от системата, а в това, че социално-икономическата система е несправедлива в основата си. Също както добротата е склонна да се разпространява, така и злото на несправедливостта е склонно да разпростира своето пагубно влияние и бавно и постепенно да подкопа- ва всяка политическа и социални система, колкото и здрава да изглежда тя ” (Апостолическо поучение Evangelii Gaudium, 59).
18. Срв. Енциклика Laudato Si’, 31 и 48.
19. Послание за Световния ден за мир през 2015 г., 2.
20. Була за обявяване на Извънредната Юбилейна година на милосърдието Misericordiae Vultus, 12.
21. Срв. Пак там, 13.
22. Йоан Павел ІІ, Енциклика Sollicitudo Rei Socialis, 38.
23. Пак там.
24. Срв. Пак там.
25. Срв. Катехизис по време на Общата аудиенция от 7 януари 2015 г.
26. Послание за Световния ден за мир през 2012 г, 2.
27. Пак там.
28. Срв. Ангел господен, 6 септември 2015 г.
29. Срв. Обръщение към делегатите на Международната асоциация по наказателно право, 23 октомври 2014.