В своята проповед, която произнесе на 6-и януари 2016 г. по време на литургията на празника Богоявление в базиликата „Свети Петър“, папа Франциск посочи, че ние и днес сме призвани да следваме светлината на Исус, да се прекланяме пред Него с цялото си сърце и да Му принесем своите дарове – нашата свобода, разбиране и любов.
Пълният текст на проповедта на папата на Празника Богоявление:
„Думите на пророк Исая, с които той се обръща към свещения град Иерусалим, са насочени и към нас. Те ни призовават да станем и излезем, да оставим зад себе си всичко, което ни ограничава, за да познаем великолепието на светлината, която озарява живота ни: „Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе.“ (60: 1). Тази „светлина“ е Господнята слава. Църквата не може да се залъгва с мисълта, че тя блести със собствена светлина. Това е казано толкова красиво от св. Амвросий, който представя луната като метафора за Църквата: „Всъщност луната е Църквата ... [тя] блести не със собствената си светлина, а със светлината на Исус. Тя заема своя блясък от Слънцето на Справедливостта, и затова може да каже: „вече не аз живея, а Христос живее в мене“. Христос е същинската светлина, която грее в тъмнината. Само доколкото Църквата остава вкоренена в Него, доколкото се оставя да бъде осветена от Него, дотолкова тя успява да въведе светлината в живота на хората. Затова и отците на Църквата виждат в нея mysterium lunae.
Нуждаем се от тази светлина свише, ако искаме да бъдем достойни за призванието, което сме получили. Възвестяването на Евангелието на Христос не е просто една от многото възможности, това не е професия. За Църквата да извършва мисия не означава да прозелитира: мисията за Църквата е израз на самата й природа, което означава да приема Божествената светлина, която след това отразява. Това е нейното служение. Няма друг начин. Мисията е нейното призвание, да блести със светлината на Исус е нейно служение. Колко много хора очакват от нас това мисионерско посвещение, защото имат нужда от Христос. Те трябва да познаят лицето на Отца.
Мъдреците, споменати в Евангелието на Матей, са живи свидетели на факта, че семената на истината присъстват навсякъде, тъй като те са дар от Твореца, Който призовава всички хора да Го признаят като добрия и верен Отец. Мъдреците представляват мъжете и жените по целия свят, които са приветствани в Божия дом. Пред лицето на Исус всички деления по раса, език и култура изчезват: в този Младенец цялото човечество открива своето единство. Църквата има задача да вижда и показва все по-ясно стремежа към Бога, който присъства в сърцето на всеки мъж и жена. Това е служението, което Църквата има да отразява светлината: да извлича стремежа към Бог, който присъства във всяко сърце. Подобно на мъдреците и в наши дни има безброй хора с „неспокойно сърце“, които продължават да търсят без да успяват да открият сигурните отговори – това е безпокойството на Светия Дух, което извира от сърцето. Те също търсят звезда, която да им покаже пътя към Витлеем.
Колко много са звездите по небето! Но мъдреците решават да последват нова и различна звезда, която блести по-ярко пред тях. В търсене на отговор на своите въпроси те дълго се взират във великата книга на небето – тъй като сърцата им са неспокойни – за да последват накрая светлината. Тази звезда ги променя. Кара ги да изоставят ежедневните си тревоги и да тръгнат веднага на път. Вслушват се в гласа вътре в тях самите, който ги кара да последват светлината. Това е гласът на Светия Дух, който действа във всички хора. Звездата ги води, за да открият Царя иудейски в неговия скромен дом във Витлеем.
Всичко това има смисъл и за нас днес. Ще бъде добре и ние да повторим въпроса, зададен от мъдреците: „Де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.“(Мат. 2: 2). Подтикнати сме, особено в епоха като нашата, да търсим знаменията, които ни изпраща Бог, със съзнанието, че са необходими големи усилия, за да бъдат те изтълкувани и да успеем да разберем Неговата воля. Предизвикани сме да отидем във Витлеем, да открием Младенеца и неговата Майка. Нека последваме светлината, която ни предлага Бог – тази слаба светлина. Химнът от молитвеника поетично говори за видяната от мъдреците lumen requirunt lumine – тази слаба светлина. Светлината, която струи от лицето на Христос, изпълнена с милосърдие и вярност. И след като веднъж Го открием, нека Му се преклоним с цялото си сърце и му дарим всичките си дарове: нашата свобода, нашето разбиране и нашата любов. Същинската мъдрост остава скрита в лицето на Младенеца. Тук, в простата на Витлеем, е сбран животът на Църквата. Защото тук се намира изворът на светлината, която привлича към себе си всички хора и ги води в техния път към мира.“
Източник: www.vatican.va