Съвместна декларация на папа Франциск и на патриарх Кирил на Москва и цяла Русия:

„Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас” (2 Кор 13, 13).

1. По волята на Бог Отец, от Когото произтича всеки дар, в името на нашия Господ Исус Христос и със съдействието на Светия Дух Утешителя, ние,папа Франциск и Кирил патриарх на Москва и цяла Русия се срещнахме днес в Хавана. Благодарим на Бог, прославен в Светата Троица, за тази първа в историята среща.
С радост се събрахме като братя в християнската вяра, които се срещат за да говорят „уста с уста” (2 Иоана 1,12) от сърце на сърце, както и да обсъдим взаимоотношенията между Църквите, съществените проблеми на нашите верни и перспективите в развитието на човешката цивилизация.

2. Нашата братска среща се състоя в Куба, на кръстопътя на Севера и Юга, на Запада и Изтока. От този остров, символ на надеждите на „Новия свят” и на драматичните събития от историята на ХХ в., отправяме нашите слова към всички народи от Латинска Америка и другите континенти.
Радваме се, че тук християнската вяра се развива динамично. Мощният духовен потенциал на Латинска Америка и нейната многовековна християнска традиция, са гарант за великото бъдеще на този регион.

3. Срещайки се далеч от древните спорове на „Стария свят”, усещаме с особена сила нуждата от съвместна работа на католици и православни, призвани с кротост и боязън да отговарят на всеки, който иска сметка за нашата надежда (срв. 1 Пет 3, 15).

4. Благодарим на Бога за приетите дарове, чрез идването в света на Неговия Единороден Син. Споделяме общата духовна Традиция от първото хилядолетие на християнството. Свидетели на тази Традиция са Пресвета Богородица Дева Мария и Светците, които почитаме. Сред тях са безбройните мъченици показали верността си към Христос превръщайки се в „семена на християнството”.

5. Въпреки тази обща Традиция от първите десет века, католиците и православните в продължение на почти хиляда години са лишени от Евхаристийно общение. Разделени сме от рани нанесени от конфликти на далечно или близко минало, от различия наследени от нашите предци в разбирането и изразяването на нашата вяра в единия Бог в три Лица – Отец, Син и Свети Дух. Скърбим от загубата на единството следствие на човешката слабост и греха, станала въпреки свещеническата молитва на Спасителя Христос: „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно” (Иоан 17, 21).

6. Като осъзнаваме наличието на многобройни препятствия, си пожелаваме нашата среща да допринесе за възстановяването на единството желано от Бог, за което Христос се моли. Нека нашата среща вдъхнови християните по целия свят да се молят на Господ с обновена ревност за пълното единство между всички Негови последователи. В свят, който очаква от нас не само думи, а конкретни дела, нека тази среща стане знак на надежда за всички хора с добра воля!

7. В решението си да направим всичко необходимо за преодоляване на историческите разногласия, които сме наследили, желаем да обединим усилията в свидетелстването на Христовото Евангелие и общото наследство на Църквата от първото хилядолетие, като заедно отговорим на предизвикателствата на съвременния свят. Православни и католици трябва да се научат да дават в съгласие свидетелство за истината в области, в които това е възможно и необходимо. Човешкият род навлезе в период на епохална промяна. Християнската ни съвест и пастирската ни отговорност не ни позволяват да стоим безучастни пред предизвикателствата, изискващи съвместен отговор.

8. Погледът ни е насочен преди всичко към районите от света, в които християните са подложени на гонения. В много страни от Близкия изток и Северна Африка нашите братя и сестри в Христа са изтребвани като семейства, села и цели градове. Техните църкви са варварско разрушавани и разграбвани, светините им осквернявани, паметниците разрушени. В Сирия, в Ирак и в други страни на Близкия Изток наблюдаваме с болка масовото изселване на християните от земята, в която е започнало разпространението на нашата вяра и където са живели от апостолски времена заедно с други религиозни общности.

9. Призоваваме международната общност да действа спешно за предотвратяване на допълнително изселване на християните от Близкия изток. Като издигаме гласовете си в защита на преследваните християни, желаем да изразим нашата съпричастност за страданията на последователите на други религиозни традиции, станали и те жертва на гражданската война, на хаоса и на терористичното насилие.

10. В Сирия и Ирак насилието причини хиляди жертви, оставяйки милиони хора без покрив и средства. Призоваваме световната общност да се обедини за спиране на насилието и тероризма и същевременно да допринесе чрез диалог бързото възстановяване на гражданския мир. Основополагащо е подсигуряването на е широкомащабна хуманитарна помощ за страдащото население и за многобройните бежанци в съседните страни.

Молим всеки, който може да повлияе за съдбата на похитените, между които и митрополитите на Алепо Павел и Йоан-Ибрахим, отвлечени през април 2013 г., да сторят всичко необходимо за тяхното скорошно освобождаване.

11. Отправяме нашите молитви към Христос, Спасителя на света, за възстановяването на мира в Близкия изток, което е „дело на правдата” (срв. Ис. 32, 17), за да се усили братското съжителство между отделните народности, Църкви и съществуващи религии, за завръщане на бежанците по домовете им, за изцеление на ранените и за упокой на душите на загиналите невинни.

Обръщаме се с горещ призив към всички страни, които могат да бъдат въвлечени в конфликти да проявят добра воля и да седнат на масата за преговори. Междувременно е необходимо международната общност да положи всички възможни усилия за прекратяване на тероризма с помощта на общи съвместни и координирани действия. Призоваваме всички страни ангажирани в борбата срещу тероризма  да действат отговорно и предпазливо. Призоваваме всички християни и всички вярващи в Бог горещо да се молят на Създателя на света да опази Своето творение от разрушението и да не допуска нова световна война. За да има продължителен и сигурен мир са необходими особени усилия насочени към връщане към общите ценности, които ни обединяват основавани на Евангелието на нашия Господ Исус Христос.

12. Прекланяме се пред мъченичеството на онези, които с цената на собствения си живот свидетелстват за истината на Евангелието, предпочитайки смъртта пред това да се отрекат от Христос. Вярваме, че тези мъченици на нашето време, принадлежащи към различни Църкви, но обединени в общото страдание, са залог за единството на християните. Към вас, страдащите за Христос, са отправени думите на апостола: „Възлюбени!… Доколкото участвате в страданията на Христа, радвайте се, та и когато се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите” (1 Пет 4, 12-13).

13. В това тревожно време междурелигиозният диалог е абсолютно необходим. Различията в разбирането на религиозните истини не трябва да пречат на хората с различна вяра да живеят в мир и хармония. При сегашните условия религиозните лидери носят особена отговорност да възпитават своите верни в дух на уважение към убежденията на онези, които принадлежат на други религиозни традиции. Абсолютно неприемливи са опитите да бъдат оправдавани криминални деяния с религиозни лозунги. Никое престъпление не може да бъде извършено в името на Бога, „защото Бог не е Бог на безредие, а на мир” (1 Кор 14, 33).

14. Като свидетелстваме високата значимост на религиозната свобода благодарим на Бог за невижданото възраждане на християнската вяра, което се случва сега в Русия и в много страни от Източна Европа, където атеистичните режими властваха десетилетия. Днес оковите на войнстващия  атеизъм са разкъсани и на много места християните могат свободно да изповядват своята вяра. За четвърт век бяха издигнати десетки хиляди нови църкви и открити стотици манастири и богословски училища. Християнските общности осъществяват широка благотворителна и социална дейност, оказвайки разнообразна помощ на нуждаещите се. Православни и католици често работят рамо до рамо. Те доказват съществуването на общи духовни основи за човешко съжителство, свидетелствайки Евангелските ценности.

15. В същото време сме загрижени от ситуацията, която се наблюдава в много страни, където християните все по-често се сблъскват с ограничаване на религиозната свобода и правото да свидетелстват своите убеждения като живеят в съответствие с тях. По-конкретно, ставаме свидетели как някои страни превръщащи се в секуларни общества странящи от всякакви препратки към Бог и Неговата истина, води след себе си до сериозна опасност за религиозната свобода. За нас е повод на безпокойство съвременното ограничаване на правата на християните, даже на тяхното дискриминиране, когато някои политически сили, водени от идеологията на секуларизма, много често агресивно се опитват да ги изтласкат в периферията на обществения живот.

16. Процесът на европейската интеграция започнал след векове кървави конфликти е бил посрещнат от мнозина с надежда като залог за мира и сигурността. В същото време приканваме да се остане нащрек срещу интеграция, която не би уважавала религиозната идентичност. При все оставайки отворени към приноса на другите религии в нашето общество, ние сме убедени, че Европа трябва да остане вярна на своите християнски корени. Призоваваме християните от източна и западна Европа да се обединят и заедно да свидетелстват Христос и Евангелието, така че Европа да съхрани своята душа формирала се две хилядолетия в християнската традиция.

17. Взорът ни е насочен към хората, които са в тежко положение и живеят при крайна нужда и бедност, докато растат материалните богатства на човечеството. Не можем да останем безразлични към съдбите на милиони мигранти и бежанци, които чукат на вратите на богатите страни. Неудържимото потребление, което се наблюдава в някои най-развити страни постепенно изчерпва ресурсите на нашата планета. Нарастващото неравенство при разпределението на земните блага увеличава чувството за несправедливост спрямо установената система на международни отношения.

18. Християнските Църкви са призвани да защитават нуждата от справедливост, уважението към традициите на народите и автентичната солидарност с всички страдащи. Ние християните не трябва да забравяме, че Бог „избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, та никоя плът да се не похвали пред Бога ” (1 Кор 1, 27-29).

19. Семейството е естествения център на човешкия живот и обществото. Обезпокоени сме от кризата на семейството в много страни. Православни и католици споделят едно и също разбиране за семейството и са призвани да свидетелстват, че то е път на светостта, което свидетелства верността на съпрузите във взаимоотношенията им, готовността им към възпроизвеждане и възпитанието на децата, солидарността между поколенията и уважението към най-немощните.

20. Семейството се основава на брака, акт на свобода и вярност в любовта между един мъж и една жена. Любовта скрепява техния съюз и ги учи да се приемат един друг като дар. Бракът е училище на любов и вярност. Огорчени сме, че други форми на съжителство вече биват приравнявани с този съюз, докато понятието за бащинство и майчинство като особено призвание за мъжа и жената в брака, осветено от библейската традиция, бива изтласквано от общественото съзнание.

21. Призоваваме всички да уважават неизменното право на живот. Милиони деца са лишени от възможността да бъдат родени на бял свят. Гласът на кръвта на неродените деца вика към Бог (срв. Бит 4,10).

Разпространението на т. нар. евтаназия води до там, че остарелите и болните започват да се чувстват като прекомерно бреме за своите семейства и за обществото като цяло.

Загрижени сме също от развитието на медицинско поддържаните репродуктивни технологии, защото манипулирането на човешкия живот е атака срещу основите на битието на човека, сътворен по подобие Божие. Считаме за наш дълг да припомним неизменността на християнските нравствени принципи, основаващи се на уважението на достойнството на човека призван към живот според замисъла Твореца.

22. Днес желаем да се обърнем по-специално към младите християни. Вие, младежи, имате за задача да не заравяте таланта в земята (срв. Мт 25,25), а да употребите всички способности дадени ви от Бог за да утвърдите в света Христовата истина, да въплътите във вашия живот евангелските заповеди за любовта на Бог и ближния. Не се страхувайте да вървите срещу течението като отстоявате Божията истина, с която съвременните секуларни стандарти далеч не се съобразяват.

23. Бог ви обича и очаква от всеки един от вас да бъдете Негови ученици и апостоли. Бъдете светлината на света, та околните, като видят добрите ви дела, да прославят небесния ваш Отец (срв. Мт 5, 14, 16). Възпитавайте децата си в християнската вяра и им предайте скъпоценния бисер на вярата (срв. Мт 13, 46), която сте получили от вашите родители и прадеди. Не забравяйте, че „сте скъпо купени” (1 Кор 6, 20), с цената на кръстната смърт на Богочовека Исус Христос.

24. Православни и католици са обединени не само от общата Традиция на Църквата от първото хилядолетие, но и от мисията да проповядват Христовото Евангелие в съвременния свят. Тази мисия предполага взаимно уважение между членовете на християнските общности и изключва всякаква форма на прозелитизъм.
Не сме съперници, а братя и с това понятие трябва бъдат водени всички наши взаимодействия и към външния свят. Настояваме католиците и православните от всички страни да се научат да живеят заедно в мир и любов и „в единомислие помежду си“ (Рим 15, 5). Недопустимо е следователно използването на некоректни средства за принуда на вярващи да преминават от една Църква в друга, пренебрегвайки религиозната им свобода и собствени традиции. Призвани сме да прилагаме на практика завета на апостол Павел: „При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа“ (Рим 15, 20).

25. Надяваме се, че нашата среща ще допринесе за помирението в онези места, където съществуват напрежения между гръко-католици и православни. Днес е очевидно, че методът на „унията” от миналото, възприеман като единение на една общност към друга, откъсвайки я от собствената Църква, не е начин позволяващ възстановяването на единството. В същото време, църковните общности появили се в резултат на историческите обстоятелства, имат право да съществуват и да предприемат всичко необходимо за удовлетворяване на духовните нужди на своите верни, като се стремят същевременно да живеят в мир със своите съседи. Православни и гръко-католици имат нужда от помирение и от намиране на приемливи форми на взаимно съжителство.

26. Скърбим за сблъсъка в Украйна, който вече предизвика много жертви, безброй рани на мирните жители и тласна обществото в дълбока икономическа и хуманитарна криза. Призоваваме всички страни в конфликта да проявят благоразумие, обществена солидарност и действия за изграждане на мир. Призоваваме нашите Църкви в Украйна да работят за постигане на обществена хармония, да се въздържат от участие в противоборства и да не подкрепят по-нататъшното развитие на конфликта.

27. Изразяваме надежда, че разколът сред православните вярващи в Украйна ще бъде преодолян въз основа на съществуващите канонични правила, така че всички православни християни в Украйна да живеят в мир и хармония, и че католическите общности в страната ще допринасят християнското братство да бъде все по-осезаемо.

28. В съвременния свят, многолик и в същото време обединен от обща съдба, католици и православни са призвани да си сътрудничат братски в известяването на Евангелието на спасението, да свидетелстват заедно нравственото достойнство и истинската свобода на личността, „за да повярва светът” (Иоан 17,21). Този свят, в който прогресивно изчезват духовните устои на човешкото съществуване, очаква от нас силно християнско свидетелство във всички области на личния и обществен живот. От нашата способност да свидетелстваме заедно Духа на истината в тези трудни времена, до голяма степен зависи бъдещето на човечеството.

29. В това смело свидетелстване Божията истина и на спасителната Блага вест ни помага Богочовекът Исус Христос, наш Господ и Спасител, Който духовно ни укрепва със Своето неизменно обещание: „Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде Царството” (Лк 12, 32)!
Христос е извор на радост и надежда. Вярата в Него преобразява човешкия живот като го изпълва със смисъл. В това от свой собствен опит са се убедили всички онези, за които могат да бъдат приложени думите на апостол Петър: „Вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилвани, сега сте помилвани” (1 Пет 2, 10).

30. Изпълнени с благодарност за дара на взаимното разбирателство, изразен по време на нашата среща, гледаме с надежда към Пресвета Богородица, като я призоваваме с думите на тази древна молитва: „Под Твоето покровителство прибягваме, Пресвета Богородице”. Нека Блажената Дева Мария, чрез своето застъпничество, окуражи към братство онези, които я почитат, за да бъдат събрани в определеното от Бог време в мир и хармония в един Божи народ, за слава на Пресвятата и неразделна Троица!

Франциск                                                                       Кирил
Епископ на Рим                                                              Патриарх на Москва и цяла Русия
Папа на Католическата Църква

12 февруари 2016 г.
Хавана (Куба)  

Източник: vatican.va