Папа Франциск пристигна в Мексико на 12 февруари 2016 г. в 19.30 ч. вечерта. На летището папата беше посрещнат от представители на гражданските и духовните власти на страната, както и от радостно множество от хора, дошли да приветстват първия латиноамерикански папа. Светият отец беше посрещнат от четири деца в традиционни носии, а след това поздрави президента и първата дама на страната. По пътя си той благослови събраното радостно множество.
 

Първият ден от шестдневното му посещението му в Мексико започна със среща с представителите на гражданските власти на страната, продължи със среща с мексиканския епископат и завърши с меса в базиликата на Нашата Дева от Гуадалупе.

Обръщение на папа Франциск към гражданските власти на Мексико

На 13 февруари 2016 г. папа Франциск проведе среща с мексиканските власти и акредитираните в страната чужди дипломати. В отговор на приветствието на президента Енрике Пеня Нието, папа Франциск отбеляза:
 

„Благодаря, г-н президент, за вашето топло приветствие. Щастлив съм да съм в Мексико, което заема специално място в сърцето на Северна и Южна Америка. Днес идвам като мисионер на милосърдието и мира, но и като син, който иска да почете своята майка, Блажената Дева от Гуадалупе, и който се поставя под нейния внимателен взор.
 

В желанието си да бъда добър син, който следва стъпките на своята майка, бих искал от своя страна да отдам почит на народа и земята, която е толкова богата на култура, история и разнообразие. Чрез вас, г-н президент, бих искал да поздравя и прегърна мексиканския народ в неговото многообразие и в разноликите ситуации, в които той живее. Благодаря за топлото посрещане на ваша земя.
 

Мексико е велика страна. Благословена е с изобилие от природни ресурси и с огромно биоразнообразие, което се крие в нейните недра и обширна територия. Важното географско положение на страната я превръща в ориентир за цяла Америка; а нейната коренна, метиска и креолска култура, обогатява нейната идентичност, прави още по-голямо нейното културно богатство, което не винаги е лесно да бъде открито, а още по-трудно е ценено. Мъдростта на поколенията, която се съдържа във вашия мултикултурализъм, е един от вашите най-ценни биографични източници. Тази идентичност се е формирала постепенно, вследствие на разнообразието, за да се превърне днес, без никакво съмнение, в богато наследство, което трябва да бъде ценено, насърчавано и защитавано.
 

Вярвам и се осмелявам да кажа, че голямото  богатство на Мексико днес има лице на младеж; да, вашето голямо богатство са младите хора. Малко над половината от населението се състои от млади хора. Това позволява начертаването на план за бъдещето, за утрешния ден. Това носи надежда и открива перспектива за бъдещето. Народите с младо население са народи, способни на обновление и промяна; това е призив към бъдещето да се гледа с надежда, днес и тук това представлява позитивно предизвикателство. Това неизбежно ни кара да се замислим за собствената си отговорност, когато мислим за изграждането на това Мексико, което искаме да видим, това Мексико, което искаме да предадем на следващите поколения. Това ни насочва и към разбирането, че изпълненото с надежда бъдеще се крие в настоящето, формирано от праведни и честни мъже и жени, способни да работят за общото благо, „общото благо“, което през настоящия двадесет и първи век не се цени достатъчно. Опитът ни учи, че винаги, когато следваме пътя на привилегиите или предимствата за малцина в ущърб на общото благо, рано или късно обществения живот се превръща в плодородна почва за корупция, търговия с наркотици, изключване на различни култури, насилие и трафик на хора, отвличане и смърт, което носи страдание и забавено развитие.
 

Мексиканският народ обвързва своята надежда със своята идентичност, формирана в трудни и тежки исторически моменти. Тя е изкована от свидетелството на гражданите, които съзнават, че за да преодолеят положението, създадено от упорството и индивидуализма, е необходимо постигането на съгласие между политическите, социалните и финансовите институции и между всички мъже и жени, посветени на общото благо и налагането на достойнството на човешката личност.
 

Древна култура като вашата, заедно с възползването от човешките ресурси, следва да бъде стимул за откриване на форми на диалог, преговори, и мостове, които могат да ни изведат на пътя на посветената солидарност. Започвайки от тези, които наричат себе си християни, всички трябва да се посветят на изграждането на „политически живот, основан на човека “ (Gaudium et Spes, 73) и на общество, в което никой не се чувства жертва на културата на отпадъците.
 

Лидерите на социалния, културен и политически живот са натоварени със специалното задължение да предложат на своите граждани възможността да бъдат достойни приносители на тяхното собствено бъдеще, в рамките на техните семейства и във всички области, където се случва социалното взаимодействие. По този начин те спомагат на гражданите да имат същински достъп до материалните и духовни блага, които са от насъщна необходимост: подходящо жилище, достойна заетост, храна, справедливост, ефективна сигурност, здравословно и мирна околна среда.
 

Това е въпрос не само на закони, които трябва да бъдат осъвременени и подобрени - нещо, което винаги е необходимо - а по-скоро необходимост от спешно изграждане на личната отговорност на всеки индивид, с пълно зачитане на другите мъже и жени, които съвместно носят отговорност за напредъка на нацията. Това е задача, в която участват всички мексиканци от различни области, публични или частни, колективно или индивидуално.
 

Уверявам ви, г-н президент, че в това усилие правителството на Мексико може да разчита на сътрудничеството на Католическата църква, която е съпровождала живота на тази нация и която обновява нейното посвещение и желание да служи на великата кауза на човечеството: изграждането на цивилизацията на любовта.
 

Готов съм да пътувам из тази прекрасна държава и обширна страна като мисионер и като поклонник, който би искал да обнови с всички вас опитът от милостта като нов хоризонт, които неизбежно носи справедливост и мир. Поверявам себе си на взора на Мария, Блажената Дева от Гуадалупе, за да може чрез нейното застъпничество, милостивият Отец позволи тези дни и бъдещото на тази земя да бъдат възможност за среща, единство и мир. Благодаря ви“.

Папата призова мексиканските епископи да бъдат близо да своите братя, за да помагат на мигрантите
В дълго обръщение към епископите на Мексико, което направи на 13 февруари, папата се спря на въпроса за имиграцията.
 

Той сподели с прелатите, че високо цени всичко, което те вършат за откриването на утеха в това , което той нарече „предизвикателството на нашата епоха: миграцията“.
 

„Милиони синове и дъщери на Църквата днес живеят в диаспора или са в период на пътуване север в търсене на нови възможности“, каза той.
 

Светият отец подчерта, колко много хора са „се отделили от своите корени“, въпреки многото опасности, за да открият „зелената светлина“, която те виждат като своя надежда.
„Толкова много семейства са разделени, а интеграцията в очакваната „обетована земя“ не винаги е толкова лесна, колкото те вярват“, каза той. 
 

Папата призова своите събратя прелати да следват мигрантите със своите сърца.
 

„Укрепете общението със своите братя от северноамераканския епископат, така че майчинското присъствие на Църквата да може да опази живи корените на вярата на тези мъже и жени, както и мотивацията за тяхната надежда и силата на тяхното благотворителност.“
 

„Моля ви да заедно да свидетелствате за това, че Църквата е пазител на обединяващата визия за човечеството и че тя не може да бъде сведена до обикновен човешки „ресурс“, добави той.
 

По този начин папата насочи вниманието към дълбокия проблем, пред който е изправена Църквата на Северна Америка, както в Мексико, така и в Съединените щати – че испанските имигранти твърде често престават да практикуват своята вяра. Според проучване на Института Пю от 2014 г., близо една четвърт (24%) от възрастните испанци, които живеят в Съединените щати, са определяни като бивши католици.
 

В обръщението си към епископите папата насочи вниманието не само към мексиканците, които се отправят на север, но също и към мигрантите от Централна Америка, които преминават през Мексико.
 

„Вашите усилия няма да бъдат напразни, когато вашите диоцези показват загриженост, като измиват наранените нозе на преминаващите през вашата територия, като споделят с тях ресурсите, събрани от пожертвуванията на мнозина“.

Посещение в базиликата на Девата от Гуадалупе
 

На 13 февруари вечерта папа Франциск отслужи меса в базиликата на Нашата Дева от Гуадалупе и след това осъществи своето желание, което сподели при пристигането си в Мексико: да прекара известно време в усамотение в молитва преди нейния образ.
 

Светият отец влезе в затворената задна стая, от която има достъп до нейния образ, а тилмата беше обърната с гръб към основното пространство на базиликата, за да може той да бъде в лице към нея. 
 

Папата я дари с корона и букет от жълти рози и след това за около 20 минути се посвети на активна молитва. Накрая се изправи и се помоли за няколко мига, преди да докосне стъклото и да се оттегли от стаята.
 

В своята проповед папата повтори утешителното и просто послание на Нашaта Дева от Гуадалупе: "аз съм тук и твоя майка. Никой не е малък или незначителен за мен, защото именно  най-малките и най-незначителните са избрани за мои посланици".

 „Мария ни казва, че за нея е „чест да бъде наша майка и по този начин ни уверява, че тези, които страдат, не плачат напразно“, каза папата. „Тези сълзи са тиха молитва, която се въздига към небето и която винаги намират място под мантията на Мария. В нея и с нея, Бог става наш брат и спътник по нашия път; той носи заедно с нас нашите кръстове, за да не бъдем ние претоварени от страданията“. 

Източник: www.zenit.org