Ваше Високопреосвещенство кардинал Пиетро Паролин, държавен секретар на Светия отец,
Ваше Високопреосвещенство архиепископ Анселмо Гуидо Пекорари, Апостолически нунций в България,
Ваше Високопреосвещенство митрополит Антоний, официален представител на Светия синод на Българската православна църква.
Ваши Високопреосвещенства Георги и Петко, събратя в епископата,
Преподобни отци,
Ваши превъзходителства госпожо Цачева, председател на Народното събрание,
Госпожо Попова, Вицепрезидент,
Госпожо Кунева, Вицепремиер,
Уважаеми членове на правителството, представители на местната власт,
Представители на религиозните общности,
уважаеми господа посланици,
скъпи монаси и монахини,
драги верни, приятели и гости на нашето литургично тържество,
Щастливи сме, че доживяхме този момент и радостта ни е още по-голяма, че днес Вие, Ваше Високопреосвещенство кардинал Паролин, държавния секретар на Светия Престол, осветявате този храм, в който мнозина от нас сме кръстени, приели първо причастие, ръкоположени или венчани, Божи дом издигнат в началото на миналото столетие и останал само благословен.
Днес храмът ни вече е обновен и аз искам да изразя своята благодарност на всички, които допринесоха с труд, усилия и материални средства. Олтарната маса вече е от камък и в нея могат да бъдат поставени мощи. Почти всички икони са изписани със средства на благодетели от Църквата ни и свързани с тяхната набожност към едно или друго събитие от Светото писание. И ето ни днес достигнали до този ден да бъде осветен нашия катедрален храм посветен на света Богородица.
Този храм е историята на нашата църква от източен обред. Ваше високопреосвещенство кардинал Паролин, преди вас тук е служил Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, днес светец на Църквата, Патрон и Покровител на нашата Екзархия. Той е живял в екзархията с нашите свещеници. Тук се е молил. От тук ни е проповядвал. На първия му Великден като папа, 1959 година, в обръщението си към света, той каза за нас българите: “Моето сърце тупти от вълнение и нежна привързаност към синовете на един силен и добър народ, който срещнах по моя път”. И после добавя: „народ трудолюбив, честен и искрен”.
В подножието на този храм, в криптата, са тленните останки на архиепископи и епископи, управлявали нашата Църква, от които сме приели факлата на вярата и живеем с примера на тяхната верност. И сега си спомням последните думи на епископ Кирил Куртев починал 1971 година казвайки: „Щастлив съм, че умирам в лоното на Католическата църква”.
През 2002 година, в този храм се молихме заедно с папа Йоан Павел II при неговото апостолическо посещение в България и благославяйки нашите верни, той каза: „Същата силна вяра на онези, които са ви предшествали в Католическата църква в България, ви призовава днес да обновите по един живителен начин вашето свидетелстване за Исус Христос. Насърчен от пълномощията дадени на свети Петър от самия Исус, желая от своя страна да ви утвърдя и подкрепя в тази задача. Нека Господ ви придружава и помага в изпълняването на този благороден обет за водене на християнски начин на живот. И чрез застъпничеството на Негова всесвята Майка, почитана като покровителка на единството между християните, в светилището Света Троица в Малко Търново, да ви обсипе щедро със своите благословения.
И на двамата светци поставихме мощите в олтарната маса заедно с мощите на нашите предшественици мъченици убити за вярата: епископ Евгений Босилков, свещеномонасите Камен Вичев, Йосафат Шишков и Павел Джиджов.
Драги верни, на 12 декември миналата година, заедно с цялата Църква, отворихме и ние тук вратите на годината на милосърдието. Денят, който живеем днес, изпълнен с толкова радост и нова надежда е доказателство колко много Бог ни обича. А на обичта се отговаря с обич.
Ние се събираме в този храм, но да не забравяме че ние сме живия храм на Бога.
В храма идваме, за да се пречистим духовно и обновим чрез изповедта, за да можем да бъдем истински единени с Бога и по между си, чрез Исус в Светото Причастие.
Събираме се за да се молим заедно пред Бога и се молим едни за други. Тук е мястото, където разпалваме любовта, която ни свързва с Бог и по между ни. А това е гаранция, че нашата общност има бъдеще, защото както казва св. Апостол Павел „любовта пребъдва вечно”. Защото любовта е съвечна с Бога, а нашата мисия на вярващи в Бога е да предадем факела на вярата още по силно светещ в ръцете на поколенията които идват след нас.
В днешния благодатен ден да просим от Бога с още по голямо усърдие да имаме добри, здрави и свети семейства, които съзнават и ценят тайнството на брака и във взаимна съпружеска вярност са Негови сътрудници в създаването на живота и негови верни защитници, които да даряват живот и възпитават своите деца в истинската стойност на християнските добродетели.
Да се молим за нашата младеж, да живее и израства в чистота и да бъде пример в живота си като отстоява християнските принципи винаги и навсякъде. А децата, които ги следват да бъдат отражение на красивия и светъл пример който виждат в тях.
Обръщам се към вас драги болни. В този ден на радост за всички нас. Вие не се разделяте със страданието. Това е вашата сила, а чрез страданието, което носите вие правите всички нас по-богати с благодатите, които привличате от Бога. Вие сте съкровището на този „ден, който Господ сътвори”. И всички други, които не можете физически да бъдете тук, присъединете се към нас с молитва, жертва и радост.
В историята на екзархията ни има много трудни моменти, но има и много светли страници. През 2010 година отбелязахме тържествено 150 години от присъединението ни към Католическата църква. В тържествата взеха участие кардинали и епископи от много страни от света. Беше наистина хубаво, но и с днешния ден се вписва нова светла страница, защото осветяваме нашия храм.
Благодарим за всичко на Бога и сме щастливи за честта, че се чувстваме в едно с цялата Католическа църква. Ваше Високопреосвещенство кардинал Паролин, моля Ви в края на службата за вашия благослов за всички, които сме тук, по-специално за болните и онези, които са възпрепятствани да бъдат с нас в този хубав ден, но мислено и с молитвите си са с нас.
И на края, драги верни, нека всички да кажем заедно нашата молитва от Юбилея на Екзархията ни.
Молитва: Бъди благословен, Господи, за всички онези, които ни водиха по пътя на истинската вяра, които са ни предхождали във вярата – Твои служители и приятели. Чрез тяхното застъпничество в небето дари ни надеждата и радостта да продължим с увереността на тяхната вяра, по пътя, който е пред нас, който започва с кръщението, продължава с верността и завършва със светостта пред дверите на Вечния Йерусалим. Бъди благословен Господи!
Амин.