На 20 и 21 юли т.г. народни представители внесоха два законопроекта с поредица предложения относно промени в българското законодателство, които са облечени в добри намерения, но смущават в своята цялост и дух защото биха погазили религиозните свободи и основни демократични права.

Католическото вероизповедание има вековно традиционно присъствие в границите на територията на днешна България, като наравно с религиозните практики е оставило следи в културно-просветната, хуманитарната, социалната и благотворителната сфера. В исторически план, твърде много са имената на католически духовници, българи и чужденци, оставали трайни следи в българската история и дори в борбите за независимост на Отечеството. Поради своята католичност, в превод „универсалност“, Католическата църква и въобще Християнството не може да бъде разглеждано като национална принадлежност. Повече от 2000 години, след светите Апостоли, проповедниците на Христовото учение, без значение от националната си принадлежност, мисионерстват по целия свят и разпространяват Евангелието и ценности залегнали с вековете в законодателствата на съвременните демокрации. Твърде много и печални са примерите на рестрикции от страна на императори и тоталитарни режими от миналото подлагали на гонения и рестрикции проповедниците, които са били винаги от всякакви народности и племена.

Недопустимо и недомислено е в двадесет и първи век, в развълнувания глобализиран свят, да се въвеждат ограничения на принципа на национална принадлежност по отношение на религиозните свободи, където самото понятие Религия, означава връзката на Човека с Трансцеденталното и свободата на човека на култ към Бога.

Изповядването на вярата е също свързано със свободата на израз на собствен език, за което светите равноапостоли св.св. Кирил и Методий са ни оставили добър пример за подражание. Внесените предложения за законопроект от 20 юли показват недостатъчна информираност по отношение на религиозните практики. В частност в Католическата църква от десетилетия повечето богослужения се извършват на български език, но има много химни и хорови изпълнения написани на латински език, от велики композитори на Европа и света, познати на всички и залегнали в културното наследство на световната култура, за които се предполага забрана да бъдат изпълнявани по време на богослуженията поради невъзможността им да бъдат изпълнени на съвременен български език. Същото важи и за католиците от източен обред, ползващи по време на неделните служби и тържествени празници църковно славянски език. Недомислена би била забраната или задължителния превод на тържествените възгласи „На многая лета“, „Алилуия“ и пр.

Католическата църква в България живее на самоиздръжка и едва от две години се ползва от скромна субсидия от държавния бюджет, съгласно установения за това ред. Забраните залегнали в проектозакона от 21 юли са твърде общи и биха ограничили всякакви възможности за подпомагане от източници извън страната. Това ще ограничи не само възможността за поддръжка на църковните храмове, но също ще ограничи и традиционната за католическите общности в страната благотворителна дейност. Съвременните средства за управление на парични потоци предлагат достатъчно инструменти за контрол, затова считаме че в по-голямата си част предложенията са ненужни и биха поставили само под съмнение духа на целия пакет промени.

С това становище управителният орган на Католическата църква в България отправя покана за преразглеждане от страна на компетентните Народни представители на цялостния дух на законопроекта, към такива промени, ако са необходими, които да бъдат в духа на универсалните принципи на религиозни свободи извоювани с кръвта на много мъченици и светци.

Епископ Христо Пройков
Апостолически екзарх и
Председател на Епископската конференция на Католическата църква в България