„Кой може да познае Божиите намерения?“ (Прем. 9,13). Този въпрос от книгата Премъдрост Соломонова, който чухме днес в първото четиво ни представя нашия живот като тайна, ключът към която не е в наше владение. Главните герои на историята са винаги двама – Бог от една страна и човеците от другата. Нашата задача е да уловим Божия зов и след това да приемем Неговата воля. Но за да я приемем без колебание да се запитаме: „Каква е Божията воля за моя живот?“
В същия библейски откъс откриваме и отговора: „Людете се научиха на това, що е Тебе угодно“ (Прем. 9,18). За да установим Божия зов, трябва да се запитаме и разберем какво Му е угодно. Много често пророците известяват какво е угодно Богу. Тяхното послание намира чудесно обобщение в израза: „Милост искам, а не жертва.“ (Осия 6,6; Мат. 9,13). На Бог е угодно всяко милосърдно дело, защото в помощта предложена на ближния разкриваме Божия образ, който никой никога не може да види (срв. Иоан 1,18). Всеки път когато се притичваме в помощ на ближните ние даваме храна и питие на Исус; обличаме и посещаваме Сина Божи (срв. Мат. 25,40).
Призовани сме следователно да прилагаме в конкретни дела, онова което искаме в молитвата и което изповядваме във вярата. Няма алтернатива на милосърдието. Всички, които се посвещават в служба на ближните, дори и да не знаят, са тези които обичат Бога (срв. 1 Иоан 3, 16-18; Иаков 2,14-18). Християнският живот все пак не е просто въпрос на поддаване на помощ в моментите на нужда. Ако бе така, щеше да е като едно прекрасно чувство на човешка солидарност, която подтиква към спонтанна добродетелност, щеше да е стерилен и лишен от корени. Ангажиментът, който Господ изисква е напротив този на призванието към милосърдието, с което всеки последовател на Христос отдава живота си на Негово разположение, за да расте всеки ден в любовта.
Чухме в Евангелието че „с Него вървеше множество народ“ (Лука 14,25). Днес това множество е представено от огромен брой доброволци, дошли тук за Юбилея на Милосърдието. Вие сте това множество, което следва Учителя и което прави видима Неговата любов към всеки отделен човек. Повтарям ви думите на св. апостол Павел: „Защото ние се много радваме и утешаваме поради твоята любов, брате, понеже чрез тебе се успокоиха сърцата на светиите“ (Фил. 7). Колко сърца биват утешавани от доброволците! Колко ръце държат, колко сълзи избърсват, колко любов е дадена в тиха, скромна и безрезервна помощ! Тази достойна за похвала помощ дава глас на вярата и изразява милосърдието на Отца, Който се доближава до изпадналите в нужда.
Следването на Исус е сериозен ангажимент, който едновременно с това е и радостен. Изисква решителност и кураж, за да бъде разпознат Божественият учител в най-бедния и след това да бъде последван. Затова доброволците, които от любов към Исус служат на най-бедните и най-нуждаещите се не очакват никаква благодарност или отплата, но се отказват от всичко това, защото са открили истинската любов. Както Господ се приближава към мен и се е навеждал над мен в моментите на нужда, така и аз отивам към Него и се навеждам над онези, които са изгубили вярата или над онези които живеят сякаш Бог не съществува, над младежите без идеали, над семействата в криза, над болните и затворниците, над бежанците и емигрантите, над слабите и беззащитните в тялото си или в душата си, над малолетните изоставени на самите себе си, както и над възрастните оставени сами. Навсякъде където има протегната ръка, която иска помощ за да се изправи, там трябва да сме ние и там трябва да присъства Църквата, която помага и дава надежда.
Майка Тереза, през цялото свое съществуване е била щедра дарителка на Божието милосърдие, бидейки тя самата на разположение и посредством гостоприемството и защитата на живота, на този на неродените и на този на изоставените и отхвърлените. Ангажирала се е в защитата на живота призовавайки неуморно че „този който все още не е роден е най-уязвимият, най-малкият най-мизерният“. Навела се е над бездиханните хора, оставени да умират в канавките карай улиците, виждайки достойнството, което Бог им е отредил. Направила е така, че гласът й да бъде чут от великите на земята, за да разпознаят грешките си пред престъпленията на бедността създадена от тях самите. Милосърдието е било за нея „солта“, която дава вкус на всяко нейно дело и „светлината“ която отблъсква мрака сред онези, които нямат вече дори сълзи за да изплачат своята бедност и страдание.
Нейната мисия в периферията на града и в перифериите на битието остава и в наши дни красноречиво свидетелство на Божията близост до най-бедните сред бедните. Днес поверявам тази многозначителна фигура на жена, на посветена жена на всички доброволци по света, нека тя бъде вашия модел за святост! Мисля, че ще ни е малко трудно да я наричаме Света Тереза. Нейната святост е толкова близка до нас, толкова нежна и плодотворна, че спонтанно ще продължим да я наричаме „Майка Тереза“. Тази неуморна деятелка на милосърдие да ни помогне да разберем, че единствения наш критерий за действие е безрезервната любов, свободна от всякакви идеологии и от всякакви задръжки, отправена към всички без разграничение на език, култура, раса или религия. Майка Тереза обичаше да казва: „Може би не говоря техния език, но мога да се усмихна“. Да носим в сърцата си нейната усмивка и да я раздаваме на всички, които срещаме по пътя си, особено на тези които страдат. Така ще отворим нови радостни хоризонти и надежда за цялото отчаяно и изпаднало в нужда човечество към разбирателство и нежност.