Новини

СМЕСЕНАТА КОМИСИЯТА ЗА БОГОСЛОВСКИ ДИАЛОГ МЕЖДУ КАТОЛИЧЕСКАТА И ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ОДОБРИ ДОКУМЕНТА „СЪБОРНОСТ И ПЪРВЕНСТВО ПРЕЗ ПЪРВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ”

СМЕСЕНАТА КОМИСИЯТА ЗА БОГОСЛОВСКИ ДИАЛОГ МЕЖДУ КАТОЛИЧЕСКАТА И ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ОДОБРИ ДОКУМЕНТА „СЪБОРНОСТ И ПЪРВЕНСТВО ПРЕЗ ПЪРВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ” СМЕСЕНАТА КОМИСИЯТА ЗА БОГОСЛОВСКИ ДИАЛОГ МЕЖДУ КАТОЛИЧЕСКАТА И ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ОДОБРИ ДОКУМЕНТА „СЪБОРНОСТ И ПЪРВЕНСТВО ПРЕЗ ПЪРВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ” СМЕСЕНАТА КОМИСИЯТА ЗА БОГОСЛОВСКИ ДИАЛОГ МЕЖДУ КАТОЛИЧЕСКАТА И ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ОДОБРИ ДОКУМЕНТА „СЪБОРНОСТ И ПЪРВЕНСТВО ПРЕЗ ПЪРВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ”
Необходимо е католиците и православните да изследват как властта е осмисляна и упражнявана, така че тя да не бъде пречка пред единството, се казва в заявление на видни богослови от Католическата и Православната църква.
 
Членовете на официалната Смесена международна комисия за богословски диалог между Католическата и Православната църква проведоха среща в италианския град Киети от 16 до 21 септември, в края на която одобриха документа „Съборност и първенство през първото хилядолетие: към общо разбиране в служба на единството на Църквата”.
 
 
„Първенството” се отнася за властта на главните епископи или папа, а „съборност” се свързва с властта, упражнява съвместно от колегията на епископите на Запад или Синода на епископите на Изток.
Монсеньор Андреа Палмиери, секретар на Комисията от католическа страна и служител в Папския съвет за насърчаване на християнското единство, отбеляза пред Catholic News Service, че в момента документът се превежда и „в най-скоро време” ще бъде публикуван.
 
 
В срещата участие взеха двадесет и шест православни епископи и богослови - по двама от тринадесет от общо четиринадесет православни църкви – както и двадесет и шест  католически епископи и богослови. Свои представители не изпрати Българската православна църква.
 
 
Представителите на Грузинската православна църква са изказали несъгласие с някои от „параграфите” на документа, се казва също в Заключителното изявление на Комисията. Особеното им мнение ще бъде отбелязано в бележка към документа, се допълва в съобщението за срещата, публикувано на интернет-страницата на Руската православна църква.
 
 
Въпреки че служението на властта се развива по различен начин на Изток и на Запад, в продължение на повече от 1000 години съществува пълно единство. „Признавайки различията, които съществуват в живота на Църквата, Комисията признава приемствеността в богословските, канонични и литургични принципи, които свързват Изтока и Запада”, се казва в Заключителното изявление.
 
 
„Това общо разбиране е отправна точка и могъщ източник на вдъхновение за католиците и православните, в търсенето им на начините на възстановяване на пълното единство между тях днес”, се казва в съобщението. „На тази основа е необходимо и  двете страни да обмислят как събрността, първенството и взаимната връзка между тях могат да бъдат разбирани и упражнявани днес и в бъдеще”.
След одобряването на текста, преминал през няколко редакции след изготвянето на първия му проект през 2012 г., членовете на Комисията обсъдиха възможните теми за следваща им среща. В Заключителното изявление се отбелязва, че темата ще бъде уточнена на среща през следващата година на Координационният комитет на Комисията.
 
 
В съобщението си за срещата на Комисията, Руската православна църква посочва, че нейните представители  са поставили въпроса за „униатството” – термин, с който се обозначава развитието и съществуването на Католическите църкви по източен обред, които са в пълно общение с Рим, но споделят литургичното и духовно наследство на Православните църкви.
 
 
Руският митрополит Иларион от Волоколамск, председател на Отдела за външни отношения на Руската православна църква, е посочил пред членовете на Комисията, че съществуването на Източните католическите църкви „продължава да представлява камък за препъване в православно-католическите отношения”.
 
 
Смесената комисия между Католическата и Православната църква е разглеждала този въпрос на няколко пъти в миналото. През 1993 г. е прието изявление, в което се казва, че Католическите църкви по източен обред имат право на съществуване и че индивидуалните християни имат право да следват своята съвест при избора си на църковна принадлежност. В него обаче също така се отбелязва, че моделът, развит през ХVІ и ХVІІ век – под формата на частичен съюз, когато големи групи Източни християни декларират своето пълно единство с Католическата църква, а други запазват своята православна идентичност – е модел, който не е подходящо да бъде следван в бъдеще.
 
 
Източник: Catholic News Service