ОБРЪЩЕНИЕ НА ПАПАТА ПО ВРЕМЕ НА СРЕЩАТА С НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО И БЛАЖЕНСТВО ИЛИЯ II, КАТОЛИКОС И ПАТРИАРХ НА ЦЯЛА ГРУЗИЯ

От 30 септември до 2 октомври папа Франциск направи официално посещение в Грузия. След пристигането си на летището в Тбилиси, папата беше приветстван от президента на Грузия Гиорги Маргвелашвили, а след това проведе среща с представители на гражданските власти и дипломатическия корпус в страната. Вечерта на 30 септември папа Франциск проведе среща и с Негово светейшество и блаженство Илия ІІ, католикос и патриарх на цяла Грузия, на която направи следното обръщение:

„Много съм благодарен на Ваше Светейшество. Дълбоко съм развълнуван от изпълнението на Аве Мария, композирана лично от вас. Само сърце, което силно и истински обича Света Богородица, сърцето на син и дете, може да създаде нещо толкова красиво.

За мен е голяма радост и особена благодат да бъда заедно с Ваше Светейшество и Блаженство, с достопочтените митрополити, архиепископи и епископи, членове на Св. Синод. Поздравявам министър-председателя и всички изтъкнати представители на академичните и културните среди.

С първото историческо посещение на грузински патриарх във Ватикана Вие отворихте нова страница в отношенията между Православната църква на Грузия и Католическата църква. Тогава вие разменихте с епископа на Рим целувката на мира и обещанието взаимно да се молим един за друг. Това беше знак за засилване на контактите, съществували между нашите общности още от първите векове на християнството. Това са здрави отношения, които се характеризират със сърдечност и уважение, а това е видно и от топлото посрещане, оказано тук на мен и на моите представители и пратеници. Израз на силата на нашите връзки са и изследванията и проучванията, осъществявани в архивите на Ватикана и в Папските университети от членове на Православната църква на Грузия. Те са видими и от присъствието в Рим на грузинска общност, получила гостоприемство в една от църквите в собствения ми диоцез; както и от сътрудничеството с местната католическа общност, особено на културно равнище. Пристигнах като поклонник и приятел в тази благословена земя в момент, когато наближава края на Юбилейната година на милосърдието в католическия свят. Пръв от наследниците на св. Петър посещение тук направи св. Йоан Павел II, което се случи на прага на Юбилейната година през 2000 г.: тогава той дойде, за да укрепи „дълбоките и здрави контакти” с Римския престол (Обръщение на церемонията по посрещането, Тбилиси, 8 ноември 1999 г.) и за да припомни, на прага на Третото християнско хилядолетие, за „приноса на Грузия, този древен кръстопът на култури и традиции, към изграждането на ... на новата цивилизация на любовта” (Обръщение по време на срещата Католикос-Патриарха и Светия синод, Тбилиси, 8 ноември 1999 г.).

Сега Божието провидение ни позволява да се срещнем отново, в един свят, който жадува за милост, единство и мир, искайки от нас пламенно да обновим нашето посвещение на връзките, съществуващи между нас, красноречив знак за които са целувката на мира и нашата братска прегръдка. Православната църква на Грузия, вкоренена в проповедта на апостолите и по-конкретно на апостол Андрей, и Римската църква, която се основава на мъченичеството на апостол Петър, имат благодатта да подновят днес, в името на Христос и за Негова слава, красотата на апостолското братство. Петър и Андрей са същински братя - Господ Исус ги призовава да хвърлят мрежите, за да станат ловци на човеци. (срв. Марк 1:16-17). Скъпи братко, нека позволим на Господа Исус да ни погледне отново, нека за сетен път изпитаме привлекателността на Неговия призив да загърбим всичко, което ни пречи заедно да възвестим неговото присъствие.

Подкрепяни сме от любовта, преобразила живота на апостолите. Тази любов е неповторима, това е любов, въплътена от Бог: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.” (Йоан 15:13). Тази любов ни е дарена от Господ, за да можем да се обичаме един друг, както и Той ни е обичал (срв Йоан 15:12). За това сякаш ни говори и великият поет на тази земя, Шота Руставели, със своите известни думи: „Чел ли си какво пишат апостолите за любовта, какво говорят и как я хвалят? Познайте тази любов, обърнете ума си към тези думи: любовта ни възвисява” (Витязът в тигрова кожа, стих 791). И наистина любовта на Господ ни възвисява, защото ни помага да се издигнем над недоразуменията от миналото, над сметките от настоящето и страховете от бъдещето.

През вековете грузинският народ е свидетелствал за величието на тази любов. В нея той е открил силата да се вдигне срещу безбройните изпитания; чрез тази любов той е достигнал до висините на изключителната художествена красота, както пише един друг от вашите велики поети: Без любовта „слънцето не може да управлява купола на небето”, а за хората „няма нито красота, нито безсмъртие” (Галактион Табидзе, „Без любов”). В любовта се крие смисълът на безсмъртната красота на вашето културно наследство, изразено по толкова много различни начини, в музиката, живописта, архитектурата и танца. И Вие, скъпи братко, също давате достоен израз на тези културни постижения, чрез композираните от вас свещени химни, някои от които на латински, които са високо ценени от католическата традиция. Те обогатяват съкровищницата на вашата вяра и културата, които са уникален дар за християнството и човечеството; този дар трябва да бъде известен и ценен от всички.

Славната история на Евангелието, представена по тези земи, дължи много на св. Нино, почитана наравно с апостолите: тя разпространява вярата, чрез характерна форма на кръста, изработен от лозови клонки. Този кръст не е празен символ, защото лозата, освен че принася толкова много плод на тази земя, представлява и самият Господ Исус. Той е „истинската лоза”, Който изисква от Своите апостоли да останат твърдо присадени за Него, като Негови издънки, които да принесат плод. (вж Йоан 15:1-8). И за да може Евангелието да принесе плод и в наши дни, ние сме призвани, скъпи братко, да останем също толкова здраво присадени за Господа и единени помежду си. Многобройните светци, родени от тази земя, ни насърчават да поставим Евангелието преди всичко останало и да вестим благата вест, както и в миналото, свободни от ограниченията на предразсъдъците и открити към вечната новостта на Бог. Нека трудностите не бъдат пречка, а стимули да се познаваме по-добре, да споделяме жизнените сокове на вярата, да усилим молитвата си един за друг, и да си сътрудничим с апостолска милост в общото ни свидетелство, в прослава на Бога на небето и в служба на мира на земята.

Грузинският народ обича да празнува, да честват с плодовете на лозата своите най-възвишени ценности. В тяхната възхвала на любовта специално място заема приятелството. Поетът ни припомня: „Който не търси приятел, се превръща във враг на самия себе си” (Руставели, Витязът в тигрова кожа, стих 854). Бих искал да бъда истински приятел на тази земя и на нейните обични хора, които не забравят полученото добро и чието уникално гостоприемство е вътрешно свързано с живота, изпълнен с истинска надежда, въпреки че трудностите не са малко. Тази позитивна нагласа също се корени във вярата, която води грузинците, когато се събрани около масите, да призовават мир за всички и да помнят дори враговете си.
 
 

Със средствата на мира и прошката, ние ще успеем да победим истинските си врагове, които са не от плът и кръв, а са поднебесните духове на злобата (срв. Еф. 6:12). Тази благословена земя е богата на смели герои, които, в съгласие с Евангелието, подобно на Св. Георги, са знаели как да победят злото. Мисля за множеството монаси и особено многобройните мъченици, победили в своя живот „с вяра и търпение” (Йоан Себанидзе, Мъченичеството на Або, III): те са преминали през горестта на страданието, останали единни с Господа и принесли по този начин пасхалния плод в Грузия, като са напоили тази земя със своята кръв, пролята от любов. Нека тяхното застъпничество донесе утеха на множеството християни, които дори днес страдат от гонения и клевети, и нека те укрепят у нас благородният стремеж към братско единение в проповедта на Евангелието на мира.

[След размяната на дарове]

Благодаря, Ваше светейшество. Нека Бог благослови Ваше Светейшество и Православната църква на Грузия. Благодаря, Ваше светейшество. Нека винаги успявате да напредвате по пътя на свободата.

Благодаря на Ваше светейшество за вашето приветствие и топли думи. Благодаря за вашата любезност и за братското посвещение да се молим един за друг след нашата мирна целувка. Благодаря”.

Източник: www.zenit.org