След края на посещението си в Грузия, на 2 октомври 2016 г. папа Франциск направи официално посещение в Азербайджан. След посрещането на летището в Баку, папата имаше среща с общността на салезианите в страната. В ранния следобед той проведе среща с президента на Азербайджан Илхам Алиев, на която присъстваха представители на официалната държавна власт и членове на дипломатическия корпус. Пред тях папа Франциск направи следното обръщение:
 

„Г-н Президент,
 

Уважаеми представители на официалната власт и на дипломатическия корпус,
 

Уважаеми дами и господа,
 

Много съм щастлив от възможността да посетя Азербайджан, благодарен съм за топлото посрещане в столицата на страната, разположена на брега на Каспийско море, град, напълно преобразен от новите сгради, сред които и тази, в която днес имаме възможност да проведем настоящата среща. Особено съм благодарен, г-н президент, за добрите чувства, изказани от Вас при моето посрещане от името на правителството и народа на Азербайджан, както и за възможността да върна визитата, която миналата година Вие направихте заедно с Вашата съпруга във Ватикана.
 

Дойдох в тази страна, изпълнен с възхищение от сложността и богатството на вашата култура, изградена благодарение на приноса на толкова много народи, които в хода на историята са обитавали тези земи. Те са вдъхнали живот на редица преживявания, ценности и отличителни характеристики, които са част от съвременното общество и позволяват просперитета на модерната азерска държава. На 18 октомври тази година Азербайджан ще отпразнува двадесет и пет години независимост. Този юбилей предоставя възможност за цялостна равносметка на изминалите десетилетия, на постигнатия напредък, както и на предизвикателствата, пред които е изправена страната.
 

Изминатият до този момент път ясно показва значителните усилия, положени за укрепване на институциите и за насърчаване на икономическото и гражданско израстване на нацията. Това е път, който изисква постоянно внимание към всички, но най-вече към най-слабите, този път е възможен благодарение на обществото, което осъзнава ползите от мултикултурализма и от взаимното допълване между културите. От своя страна това води до взаимно сътрудничество и уважение между различните части от гражданското общество, както и между следовниците на различните религиозни изповедания.
Общите усилия за хармонизиране на различията са особено важни в нашата епоха, тъй като те са доказателство, че е възможно човек да свидетелства за собствения си   мироглед, без да нарушава правата на другите, които споделят различни идеи и гледни точки. Всяка етническа или идеологическа идентичност, както и всяка автентична религиозна вяра, трябва да изключват нагласи и подходи, които инструментализират единствено собствените възгледи и идентичност в името на Бог, за да оправдаят стремежа си към подчинение и надмощие.
 

Искрено се надявам Азербайджан да продължи да следва пътя на сътрудничеството между различните култури и религиозни изповедания. Нека хармонията и мирното съжителство продължават да бъдат източник на жизненост за обществения и гражданския живот в страната, за тяхното многообразие, за да могат всички мъже и жени да дадат своя принос за общото благо.
 

За съжаление, днес светът изживява трагедията на множество конфликти, резултат от липсата на толерантност, което от своя страна става причина за насилствени идеологии и фактическо отричане на правата на най-слабите. За да можем да се противопоставим успешно на тези опасни отклонения, ние трябва да насърчим културата на мир, която става възможна само чрез готовността за диалог и чрез съзнанието, че не съществува разумна алтернатива на търпеливото и упорито търсене на съвместни решения, резултат от искрени и продължителни преговори.
 

Точно както в границите на една държава е необходимо да се поощрява хармонията между различните части на обществото, така и между държавите е нужно упорито и мъдро да се следва пътят, който води към автентичен напредък и свободата на народите, като се откриват нови начини, които водят към трайни споразумения и мир. По този начин народите ще бъдат пощадени от тежки страдания и болезнени рани, които след това трудно могат да бъдат излекувани.
 

Със съзнанието за ситуацията в тази страна, бих искал да изразя и искрената си близост до тези, които са били принудени да напуснат родните си места, както и до хората, изпитали последиците от кървави конфликти. Надявам се международната общност да бъде в състояние да предложи своята необходима и незаменима подкрепа. В същото време, с надеждата да поставя началото на нов етап в постигането на мир в региона, призовавам всички да се възползват от възможността за намирането на взаимно задоволително решение. Уверен съм, че с помощта на Бога и на добрата воля на всички участващи,  Кавказ ще се превърне в място, където, чрез диалог и преговори, споровете и различията могат да бъдат решени и преодолени. По този начин този регион, „врата между Изтока и Запада“, както красиво го описа свети Йоан Павел II при посещението си във вашата страна (виж Обръщение на церемонията по посрещането, 22 май 2002 г.), ще се превърне и във врата, отворена за мира, както и в пример, който да бъде последван при решаването на стари и нови конфликти.
 

Католическата църква, макар и неголяма в страната, същински присъства в гражданския и социален живот на Азербайджан; тя е част от радостите на народа и споделя предизвикателствата при решаването на трудностите. Юридическото признание, станало възможно след ратификацията на международното споразумение със Светия престол през 2011 г., предлага стабилна регулаторна рамка за живота на католическата общност в Азербайджан.
 

Особено съм щастлив от сърдечните отношения, установени между католическата, мюсюлманската, православната и еврейската общности. Надявам се признаците на приятелство и сътрудничество да продължават да се множат. Тези добри отношения са от голямо значение за мирното съвместно съществуване и за мира по света, те са показателни, че сред следовниците на различни религиозни изповедания е възможно съществуването на топли отношения, уважение и сътрудничество, в името на общото благо.
 

Привързаността към автентичните религиозни ценности е напълно несъвместимо с опитите за налагане над другите на собствените възгледи, използвайки като „броня“ Божието име. Вместо това е необходимо вярата в Бог да бъде източник и вдъхновение за взаимно разбирателство и уважение, за взаимна помощ, в търсене на благото на цялото общество.
 

Нека Бог благослови Азербайджан с хармония, мир и просперитет.“

 

Източник: www.zenit.org

Снимка: Osservatore romano