По повод 50-ия Световен ден на мира, който се отбелязва днес 1 януари 2017 г., папа Франциск отправи послание под надслов: „Ненасилието като средство на политиката за мир”.
 

Преди 50 години папа Павел VI отправя послание до всички хора с добра воля по целия свят да посветят първия ден на годината на Мира.
 

По време на молитвата „Анджелус“ на обед, след тържествената сутрешна литургия, папа Франциск поздрави присъстващите поклонници на площад „Св. Петър“ в Рим и припомни акценти от посланието за 50-ия Световен ден на Мира  подписано на 8 декември 2016 г. и в него се казва:

1. В началото на Новата година се обръщам с най-искрени пожелания за мир към народите и нациите по света, държавните и правителствени ръководители, към религиозните, граждански и обществени лидери. Обръщам се с пожелание за мир към всеки мъж и жена, към всяко дете и се моля образът и подобието на Бог у всеки човек да ни помогне взаимно да се признаем за свещен дар, надарен с изключително достойнство. Нека особено в ситуация на конфликт да уважаваме това наше „дълбоко достойнство”  и да превърнем ненасилието в наш начин на живот.
 

Това е петдесетото послание за Световния ден на мира. В първото блаженият папа Павел VI се обърна към всички народи, не само към католиците, с ясен призив: „Мирът е единствената истинска посока на човешкото развитие – това не може да бъде нито напрежението, причинено от амбициите на национализма, нито завоеванията чрез насилие, нито репресиите, представяни за опора на фалшив граждански ред”. Той предупреди за „рисковете от начина на мислене, според който международните спорове могат да бъде решавани не по пътя на разума, тоест чрез преговори въз основа на закона, справедливостта и равнопоставеността, а само чрез средствата на възпиращите и носещи убийство сили”. Вместо това, цитирайки енцикликата Pacem in Terris на своя предшественик свети Йоан XXIII, той изтъкна „смисълът и любовта на мира, основан на истината, справедливостта, свободата и любовта” . В последвалите петдесет години тези думи не са изгубили нищо от своята значимост и сила.
 

Този повод ми дава възможност да изложа размислите си за ненасилието като средство на политиката за мир. Моля Бог да помогне на всички нас да култивираме ненасилието в нашите най-съкровени мисли и ценности. Моля се милосърдието и ненасилието да залегнат в основата на нашето отношение един към друг като индивиди, както вътре в обществото, така и в международния живот. Когато жертвите на насилие успеят да надмогнат изкушението да отмъстят, те се превръщат в най-достоверните носители на ненасилственото миротворчество. Нека в повечето местни и обичайни ситуации, както и в международния ред, ненасилието се превърне в отличителен белег на нашите решения, отношения и действия, както и в политическия живот във всичките му проявления.
Пречупен свят
 

2. Докато изминалият век позна опустошенията, причинени от две смъртоносни световни войни, заплахата от ядрена война и множество други конфликти, за съжаление днес се оказваме въвлечени в една ужасяваща световна война, водена на части. Не е лесно да се разбере дали днешният ни свят е изпълнен с повече или по-малко насилие, в сравнение с миналото, нито дали съвременните средства за комуникация и увеличена мобилност са ни направили по-съзнателни за насилието или, напротив, само са ни накарали да свикнем с него.
 

Ала при всички случаи сме наясно, че това насилие „на парче”, от различен вид и степен, причинява големи страдания: войни в различни страни и континенти; тероризъм, организирана престъпност и непредвидими актове на насилие; страданията, на които са подложени мигрантите и жертвите на трафика на хора; опустошението на околната среда. Накъде ни води това? Може ли насилието да постигне каквато и да било цел с трайна ценност? Или то само води до отмъщение и до цикъл от смъртоносни конфликти, от които печелят само неколцина „главатари”?
 

Насилието не е лек за нашия пречупен свят. Отговорът на насилието с насилие в най-добрия случай води до принудителна миграция и огромно страдание, защото голяма част от ресурсите са пренасочвани за военни цели далеч от всекидневните нужди на младите хора, на изпитващите трудности семейства, на възрастните, немощните и въобще на голямото мнозинство от хората в нашия свят. В най-лошия случай то причинява физическа и духовна смърт на много, ако не на всички, хора.

Добрата новина
 

3. Самият Исус живее в изпълнени с насилие времена. Ала той учи, че истинското бойно поле, мястото, където се срещат насилието и мирът, е човешкото сърце: „Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли“ (Марк. 7:21). Но Христовото послание предлага радикално позитивен подход. Той неуморно проповядва безусловната Божия любов, която приветства и опрощава. Учи своите ученици да обичат враговете си (срв. Мат. 5:44) и да обръщат и другата си страна (срв. Мат. 5:39). Когато не позволява на обвинителите на жената, уловена за прелюбодейство, да я убият с камъни (срв. Йоан 8:1-11), както и когато в нощта преди смъртта си казва на Петър да прибере ножа си (срв. мат. 26:52), Исус очертава пътя на ненасилието. Той следва този път до самия му край, до Кръста, за да се превърне в нашия мир и да сложи край на враждебността (срв Еф 2: 14-16). Който приеме Благата вест на Исус може да признае съществуването на насалието вътре в себе си и да се остави да бъде изцелен от Божията милост, на свой ред превръщайки се в средство на помирението. Както казва св. Франциск от Асизи: „Когато вестиш мир с устата си, трябва да се увериш, че още по-голям е мирът в сърцето ти”.
 

Да бъдем истински следовници на Исус днес означава също и да приемем Неговото учение за ненасилието. Както посочи моят предшественик Бенедикт XVI, това учение е реалистично, „защото то признава, че в света има твърде много насилие, твърде много несправедливост, поради което това състояние не може да бъде преодоляно, ако те не бъдат посрещнати с повече любов и повече доброта. Това „повече“ идва от Бог“.  Той продължава като подчертава: „За християните ненасилието не е тактически ход, а начин на съществуване, поведението на човек, дотолкова убеден в Божията любов и сила, че да не се страхува да посрещне злото с оръжията на любовта и истината. Любовта към собствения враг представлява ядрото на „християнската революция“.  Евангелската заповед да обичате своя враг (срв. Лук. 6:27) „с основание е приемана за Магна харта на християнското ненасилие. Тя не представлява подчиняване на злото ..., а посрещането на злото с добро (срв. Рим. 12:17-21), за да бъде прекъсната веригата на несправедливостта” .
 

По-могъщ от насилието
 

4. Понякога ненасилието е разбирано като предателство, липса на ангажираност и пасивност, но това не е така. При получаването на Нобеловата награда за мир през 1979 г. майка Тереза ясно оповести своето послание за активно ненасилие: „В нашето семейство не се нуждаем от бомби и пушки, не се нуждаем от разрушение, за да донесем мир – нуждаем се просто да бъдем заедно, да се обичаме един друг ... Тогава ще успеем да преодолеем всичкото зло в света” . Защото силата на оръжието е измамна. Докато трафикантите на оръжие си вършат работата, някъде има един беден миротворец, който отдава живота си, за да помогне на някого, след това на още едни и на още един”; за тези миротворци Майка Тереза е „символ, икона на нашето време” . Миналият септември имах щастието да я канонизирам за светица. Изтъкнах нейната готовност да бъде на разположение на всички, „чрез своето приветствие и защита на човешкия живот, на живота на неродените, изоставените и отхвърлените... Тя се покланя на тези, които са изоставени, захвърлени да умрат встрани от пътя, виждайки у тях дареното от Бог достойнство; тя надигна гласа си и успя той да бъде чут от силните на този свят, за да могат те да осъзнаят своята вина за престъпленията - престъпленията! – на бедността, която те създадоха.”  В отговор, нейната мисия – а тя  изпълняваше своята мисия от името на хиляди, дори милиони хора – беше да достигне до страданието с щедра всеотдайност, докосвайки и превързвайки всяко ранено тяло, изцелявайки всеки пречупен живот.
Решителната и последователна практика на ненасилието е донесла впечатляващи резултати. Успехът на Махатма Ганди и Абдул Гафар Хан за освобождението на Индия, на д-р Мартин Лутър Кинг в борбата срещу расовата дискриминация, никога не могат да бъдат забравени. Особено жените често се оказват водачи на практиката на ненасилието, каквато е например Лейма Гбоуи и хилядите либерийски жени, организирали молитвени бдения и ненасилствени протести, довели до мирните преговори на високо равнище, сложили край на втората гражданска война в Либерия.
 

Не можем да забравим и съдбоносното десетилетие, завършило с падането на комунистическите режими в Европа. За това спомогнаха и християнските общности чрез своята настоятелна молитва и смели действия. Особено влиятелно беше служението и учението на свети Йоан Павел II. Размишлявайки върху събитията от 1989 г. в своята енциклика от 1991 г. Centesimus Annus, моят предшественик подчерта, че дълбоката промяна в живота на хората, нациите и държавите настъпи благодарение на „мирния протест, ползвайки само оръжието на истината и справедливостта”.  Този мирен политически преход стана възможен отчасти благодарение на „посвещението на ненасилието от страна на хората, които макар винаги да отказваха да се подчиняват на властта, намираха начин след начин да свидетелстват за истината”. Папа Йоан Павел ІІ допълни: „Нека хората се научат да се борят за справедливостта без насилие, отхвърляйки класовата борба във вътрешните си спорове и войната в международните проблеми” .
 

Църквата участва в реализацията на ненасилствени стратегии за мир в много държави, ангажирайки дори най-подвластните на насилието страни да положат усилия за изграждане на справедлив и траен мир.
Подобни усилия в полза на жертвите на несправедливостта и насилието се полагат не само от Католическата църква, а са характерни за множество религиозни традиции, за които „състраданието и ненасилието са важни елементи, които сочат към начина на живот”.  Изпълнен със съчувствие потвърждавам, че „никоя религия не е терористична” . Насилието осквернява Божието име.  Нека никога не се уморим да повтаряме: „Божието име не може да бъде употребявано за оправдание на насилието. Само мирът е свещен. Само мирът е свещен, не войната!”
 

Семейните корените на политиката на ненасилие
 

5. Ако източникът на насилието е в човешкото сърце, тогава от съществено значение е  ненасилието да се практикува преди всичко в рамките на семейството. То е част от тази радост от любовта, която описах миналия март в моето насърчение Amoris Laetitia, последвало двегодишния размисъл Църквата върху брака и семейството. Семейството е незаменимо огнище, в което съпрузи, родители и деца, братя и сестри, се учат да общуват, да показват щедра загриженост един за друг, и в което споровете и дори конфликтите трябва да бъдат разрешавани не със сила, а чрез диалог, уважение, загриженост за доброто на другия, милостта и опрощението.  От семейството радостта от любовта се разлива към света и се излъчва в цялото общество.  Етиката на братството и мирното съществуване между хората и народите не може да се основава на логиката на страха, насилието и тесногръдието, а на отговорността, уважението и искрения диалог. Затова пледирам за разоръжаване и за забраната и премахването на ядрените оръжия, защото ядреното възпиране и заплахата от взаимно унищожение са неспособни да утвърдят тази етика.  Със същата острота пледирам за край на домашното насилие и на насилието над жените и децата.

Юбилейната година на милосърдието, която завърши през ноември, насърчи всеки един от нас да се вгледа по-дълбоко в себе си и да допусне Божията милост да навлезе там. Юбилейната година ни научи да разберем колко много и различни са индивидите и социалните групи, приемани с безразличие и подлагани на несправедливост и насилие. И те са част от нашето „семейство“; и те са наши братя и сестри. Политиката на ненасилието трябва да започне от дома и да се разпростре към целия човешки род. „Св. Тереза от Лизио ни учи да практикуваме малкия път на любовта, да не пропускаме възможността да кажем мила дума, да се обърнем с усмивка или малък жест, които посяват мира и братството. Интегралната екология също се състои от дребни всекидневни жестове, които разкъсват веригата на насилието, експлоатацията и егоизма“.

Моята покана
 

6. Миротворството чрез активно ненасилие е естествено и необходимо допълнение към продължаващите усилия на Църквата да ограничи употребата на сила чрез прилагането на морални норми; тя прави това, чрез своето участие в дейността на международните институции и чрез компетентния принос, даван от толкова много християни към изготвянето на законодателство на всички равнища. Самият Исус предлага „наръчник“ за тази стратегия на миротворство в Проповедта на планината. Осемте Блаженства (срв Матей 5:3-10) правят портрет на личността, която можем да опишем като блажена, добра и автентична. Блажени кротките, казва Исус, милостивите и миротворците, блажени чистите по сърце, блажени гладните и жадните за правда.
 

Това е и програма и предизвикателство за политическите и религиозни водачи, главите на международни институции, бизнес и медийните управители: да приложат блаженствата в упражняването на техните отговорности. Предизвикателство е да бъде изградено общество, общности и бизнес, действайки като миротворци. Това изисква показване на милост, отказ от отхвърляне на хората, от увреждане на околната среда, или от печалбата на всяка цена. За да стане възможно това, необходима е „готовността да се възправиш срещу конфликта, да го разрешиш и да го превърнеш в брънка от веригата на един нов процес.“  Действието по този начин означава да се избере солидарността като начин за правене на историята и изграждането на приятелство в обществото. Активното ненасилие е начин да покажем, че единството наистина е по-силно и по-ползотворно, отколкото конфликта. Всичко в света е взаимно свързано.  Безспорно различията могат да доведат до спорове. Но нека се изправим срещу тях конструктивно и не насилствено, така че „напреженията и противопоставянията да постигнат разнолико и придаващо живот единство, запазвайки това, което е валидно и полезно за двете страни“.
 

Обещавам съдействието на Църквата за всички усилия за изграждането на мир чрез активно и творческо ненасилие. На 1 януари 2017 г. ще започне своята работа новата дикастерия за Насърчаване на интегралното човешкото развитие. Тя ще помогне на Църквата да насърчи по още по-ефективен начин „неоценимото благо на справедливостта, мира и грижата за творението“, както и загрижеността за „мигрантите, хората в нужда, болните, изключени и маргинализирани, лишените от свобода и работа, както и на жертвите на въоръжени конфликти, природни бедствия, както и на всички форми на робство и мъчения“  Всеки такъв отговор, колкото и да е скромен, спомага за изграждане на свят без насилие и представлява първата крачка към справедливост и мир.
 

В заключение
 

8. По традиция, подписвам това Послание на 8 декември, Празника на Непорочното зачатие на Дева Мария. Мария е Царицата на мира. При раждането на нейния Син, ангелите отдават слава на Бог и пожелават мир на земята, на мъжете и жените с добра воля. (срв. Лука 2:14). Нека се помолим за нейното водачество.
 

„Всички ние искаме мир. Много хора го изграждат ден след ден чрез малки жестове и действия; много от тях страдат, но търпеливо постоянстват в своите опити да бъдат миротворци“.  През 2017 г. нека посветим себе си с молитва и действие да прогоним насилието от нашите сърца, думи и дела, да се превърнем в носители на ненасалието и да изградим общности на ненасалието, които се грижат за нашия общ дом.“ Нищо не е невъзможно, ако се обърнем към Бог с молитва. Всеки може да бъде творец на мира.“
 

Дадено във Ватикана, 8 декември 2016 г.
 

Франциск