На 9 януари 2017 г. в Апостолическия дворец папа Франциск проведе традиционната си среща за Нова година с посланиците и дипломатическия корпус, акредитирани към Св. Престол. На срещата папата направи пред тях обръщение, в което обърна внимание на страданието, което преживява света и призова „всички религиозни власти да потвърдят недвусмислено, че човек никога не може да убива в Божието име“. 
 

В началото на своето обръщение, основните акценти от което представяме, папа Франциск посочи, че то е посветено на темите за сигурността и мира. „В днешната атмосфера на всеобща тревога за настоящето, на несигурност и загриженост за бъдещето, смятам, че е необходимо да бъде изречена дума за надежда, която може да покаже и пътя, по който да поемем“.
 

„Преди един век Първата световна война беше в разгара си. Едно „безсмислено клане“, в което нови методи за водене на война сееха и причиниха огромни страдания на беззащитното гражданско население. През 1917 г. конфликтът се промени дълбоко, като придоби все по-глобални измерения, а на хоризонта се очертаха тоталитарните режими, които още дълго щяха да причиняват горчиви разделения. Може да се обобщи, че през следващите сто години големи части от света се възползваха от продължителни периоди на мир, които дадоха възможност за икономическо развитие и безпрецедентен просперитет. За много хора днес мирът изглежда благословия, която те приемат за даденост, те го приемат за придобито право, на което не е необходимо да се обръща внимание. Но в същото време за мнозина други мирът си остава далечна мечта. Милиони хора продължават да живеят сред безсмислени конфликти. Дори места, които някога бяха смятани за спокойни, сега са обзети от всеобщо чувство на безпокойство. Често сме разтърсвани от образи на смъртта, от болката на невинни мъже, жени и деца, които молят за помощ и утеха, от скръбта на хората, които страдат от загубата на любимите, причинени от омразата и насилието, както и от драмата на бежанците, които бягат от войната, и на мигрантите, които срещат смъртта.“ (…)
„Бих искал да подчертая твърдото си убеждение, че всяка религия е призвана да насърчава мира. Видях това много ясно на Световния ден на молитва за мир, който беше проведен миналия септември в Асизи, където се събраха представители на различни религии, за да обединят гласа си за тези, които страдат, които нямат глас и които не могат да бъдат чути.
 

Съзнаваме, че актовете на религиозно мотивираното насилие не са рядкост, започвайки от самата Европа, където техен източник са били продължителните исторически разделения между християните. При последното ми посещение в Швеция споменах острата необходимост от изцеление на миналите рани и съвместното пътуване за постигане на общи цели. Основата на това пътуване може да бъде само автентичният диалог между различните религиозни изповедания. Този диалог е възможен и необходим, което исках да демонстрирам чрез срещите си с в Куба с Московския патриарх Кирил, както и чрез моите апостолически визити в Армения, Грузия и Азербайджан, където почувствах справедливия стремеж на тези народи да разрешат конфликтите, които от години заплашват социалната хармония и мира.“
 

По-нататък папа Франциск отправи следния призив:
 

„Изправени сме пред убийствена лудост, която злоупотребява с Божието име, за да сее смърт, да търси надмощие и власт. Затова призовавам всички религиозни власти да потвърдят недвусмислено, че човек никога не може да убива в Божието име. Фундаменталисткият тероризъм  е плод на дълбока духовна бедност и често е свързан със значима социална бедност. Той може да бъде победен само със съвместните усилия на религиозните и политическите водачи. Първите са натоварени с утвърждаването на тези религиозни ценности, които не противопоставят страха от Бог от любовта към ближния. А вторите са натоварени с отговорността да гарантират правото на религиозна свобода в общественото пространство, като признаят положителните и конструктивни приноси на религията за изграждането на гражданското общество, в което няма противоречие между социалната принадлежност, утвърдена от принципа на гражданството и духовните измерения на живота. Правителствените ръководители също са отговорни за елиминирането на условията, които служат за плодоносна почва за разпространението на различни форми на фундаментализъм. Това изисква подходящи социални политики, насочени към борба с бедността; тези политики не могат да бъдат провеждани без категоричното утвърждаване на семейството като първостепенно място за израстване в човешката зрялост и без да бъдат извършени големи инвестиции в образованието и културата.” (…)
 

„Въпросът за миграцията не може да остави някои страни безразлични, а други да бъдат оставени да носят сами бремето на хуманитарната помощ, често с цената на голямо напрежение и тежки страдания, изправени пред крайната необходимост. Всички трябва да се чувстват отговорни за съвместно преследване на глобалното общо благо, включително и чрез конкретни жестове на човешка солидарност; това са същностните основи на мира и развитието, очаквано от цели нации и милиони хора. Благодарен съм на много страни, които продължават да оказват щедро приветствие на хората в нужда, като се започне от различни европейски държави, особено Италия, Германия, Гърция и Швеция.
Имам ярък спомен от посещението си на остров Лесбос, където бях заедно с моите братя патриарх Вартоломей и архиепископ Йероним. Там видях от първа ръка драматичната ситуация в бежанските лагери, но и добротата и духа на служение, демонстриран от много хора, посветили се на грижата за бежанците, които живеят там. Не трябва да забравяме приветствието, оказвано от страни от Европа и Близкия Изток, като Ливан, Йордания и Турция, както и ангажираността на различни африкански и азиатски страни. По време на визитата си в Мексико, където имах възможността да изпитам гостоприемството на мексиканския народ, се почувствах близък и до хилядите мигранти от Централна Америка, които в стремежа си да намерят по-добро бъдеще преживяват ужасни несправедливости, стават жертви на изнудване и обекти на тази ужасна търговия, на тази чудовищна форма на съвременно робство, каквото е трафикът на хора.” (…)
 

„В Европа, където също има напрежение, способността за диалог е единственият начин за осигуряване на сигурност и развитие на континента. Затова и приветствам инициативите, които подпомагат процеса на обединение на Кипър, преговорите по които се възобновяват днес, и изразявам своята надежда, че в Украйна ще продължат решително да бъдат търсени жизнеспособни решения, за да бъдат изпълнени ангажиментите, поети от засегнатите страни и преди всичко, че ще бъде намерен бърз отговор на хуманитарното положение, което остава тежко.
 

Европа като цяло преживява решаващ момент в своята история, при който тя е призвана да преоткрие своята същинска идентичност. Това изисква възвръщане към корените за формулиране на бъдещето. В отговор на тенденциите към разделение е още по-необходимо да се осъвремени „идеята за Европа“, за да може да се роди нов хуманизъм, основан на способността за интеграция, диалог и генериране на идеи, направили „Стария континент“ истински велик. Процесът на европейско обединение, който започна след края на Втората световна война, продължава да бъде уникална възможност за стабилност, мир и солидарност между народите. По този повод мога само да потвърдя интереса и загрижеността на Светия престол за Европа и нейното бъдеще, съзнавайки, че ценностите, вдъхновили и залегнали в основата на този проект, който тази година отбелязва своята шейсета годишнина, са ценности, валидни за целия континент, които надхвърлят границите на самия Европейски съюз.”
 

В словото си папа Франциск подчерта, че политическите власти „не трябва да се ограничават само до гарантирането на сигурността на своите граждани – концепция, която лесно може да бъде сведена просто до гарантиране на „тих живот“, но са призвани и да работят активно за израстването на мира“.
Това също така изисква, посочи папата, „да се полагат усилия за елиминирането на осъдителната търговия с оръжия и на безкрайната надпревара за създаване и разпространение на все по-сложни оръжия.“ Особено тревожни, подчерта той, са  опитите, извършвани на Корейския полуостров, „които дестабилизират целия регион и поставят тревожни въпроси за цялата международна общност, поради опасността от нова ядрена надпревара“.
 

Папата обърна внимание и на отговорността, която власти имат към младите хора: „Децата и младежите са бъдещето; ние работим и градим заради тях. Те не могат да бъдат егоистично пренебрегвани или забравяни“.
 

Източник: www.zenit.org