На 1 март 2017 г., сряда следобед, деня на началото на Великия пост, се проведе молитвено събрание по стъпките на римските „спирки“, водено от папа Франциск.
 

В 16:30 ч., в църквата на „Св. Анселм“ на Авентинския хълм, се проведе обща молитва, последвана от покайна процесия към Базиликата на „Св. Сабина“. В процесията участие взеха кардинали, архиепископи, епископи, бенедиктински монаси от „Св. Анселм“, доминикански отци от „Св. Сабина“ и много вярващи. След края на процесията, папа Франциск отслужи Евхаристия в базиликата „Св. Сабина“, последвана от благослов и посипването с пепел.
 

Следва тук долу превода на проповедта на папата след възвестяването на Светото Евангелие:
 

* * *
 

„Обърнете се към Мене от все сърце… и се обърнете към Господа, вашия Бог (Иоил 2:12, 13). Пророк Йоил отправя този горещ призив към народа в името на Бог. Никой не трябва да се чувства изключен: „Съберете народа, свикайте събрание, поканете старци, съберете деца и кърмачета; нека излезе младоженец от своя чертог, и невеста - от своята горница.(ст 16.). Всички верни са призовани да се сберат и да се преклонят на техния Бог, „защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив“ (ст. 13).

И ние искаме да се отзовем на този призив; искаме да се завърнем към милостивото сърце на Отца. През това благодатно време, което сега започва, още веднъж обръщаме погледа си към Неговата милост. Великият пост е път: той води към триумфа на милостта над всичко, което може да ни смаже или да ни сведе до нещо, което е недостойно за нашето достойнството на Божии чеда. Великият пост е път, който извежда от робството към свободата, от страданието към радостта, от смъртта към живота. Знакът на пепелта, с които сме белязани, ни припомня нашия произход: взети сме от земята, сътворени сме от пръст. И наистина, ние сме пепел в любящите ръце на Бог, Който вдъхва Своето дихание за живот във всеки един от нас и продължава да го прави. Продължава да ни носи това дихание за живот, което ни предпазва от другите дихания: от задушаването, причинявано от нашия егоизъм, задушаването, породено от дребните амбиции и тихото безразличие, задушаване, която потиска духа, стеснява хоризонта и забавя ударите на сърцето ни. Диханието на Бог ни спасява от тази задушаване, което отслабва нашата вяра, охлажда нашето милосърдие и ни лишава от всяка надежда. Изживяването на Великия пост означава да копнеем за това животворно дихание, което нашият Отец непрестанно ни предлага сред тресавището на нашата история.
 

Диханието за живот на Бог ни освобождава от задушаването, което толкова често въобще не забелязваме или с което до такава степен свикваме, че ни се струва нещо обичайно, дори и когато усещаме последиците от него. Приемаме това задушаване за нормално, защото до такава степен сме свикнали да дишаме въздух без надежда, наситен с мрак и примирение, със страх и враждебност.
Великия пост е време, през което трябва да кажем не. Не на духовното задушаване, породено от замърсяването, причинено от безразличието, което настоява, че животът на другите не е моя грижа, от постоянните опити за банализиране на живота, особено на живота на тези, чиято плът е обременена от толкова много повърхностност. Великият пост означава да кажем не на отровното замърсяване от празни и безсмислени думи, на грубата и нетърпима критичност, на опростените анализи, които не успяват да схванат сложността на проблемите, особено на проблемите на тези, които страдат най-много. Великият пост е време да кажем не на задушаването, носено от молитвата, която успокоява нашата съвест, на милосърдието, което ни изпълва със самодоволство, на поста, който ни кара да се чувстваме добре. Великият пост е време да кажем не на задушаването, родено от отношенията на изключване, от отношението, което са надява да открие Бог, но изключва раните на Христос, видими в раните на Неговите братя и сестри: накратко, да кажем не на всички тези форми на духовност, които свеждат вярата до култура на гетото, до култура на изключването.
 

Великият пост е време за запомняне. Това е време, през което трябва да се замислим и да се запитаме какво ще ни се случи, ако Бог затвори вратата Си за нас. Какви бихме били без Неговата милост, която никога не се уморява да ни прощава и винаги ни дава възможност да започнем отначало? Великият пост е време да се запитаме какви щяхме да бъдем, без помощта на толкова много хора, които по хиляди невидими начини простират ръцете си и по много конкретен начин ни носят надежда и ни помагат да започнем отначало?
 

Великият пост е време, през което да започнем да дишаме отново. Това е времето да открием сърцата си за диханието за живот на Този, Който единствен е способен да ни сътвори от пръстта. Това не е време, през което да раздерем дрехите си пред злото около нас, а да раздерем сърцата си, за да сторим място в нашия живот за всичко добро, което можем да направим. Време е да оставим настрани всичко, което ни изолира, затваря и парализира. Великият пост е време на състрадание, когато, заедно с псалмиста, можем да кажем: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене“, за да можем с нашия живот да възвестим Твоята хвала (Пс. 51 (50):12-17), време, в което пепелта с помощта на Твоето дихание за живот – може да се превърне в „пепел на любовта“
 

Източник: www.zenit.org