***
 

Скъпи братя и сестри,
 

Искам да изкажа своята благодарност за щедрата покана да отпразнувам годишнината от създаването на вашата енория с вас. Изминаха повече от двеста години от първото публично служение на Англиканска литургия в Рим от група жители на Англия в града. Оттогава се промениха много неща в Рим и в света. През тези две столетия станахме свидетели и на големи промени в отношенията между англикани и католици, които в миналото се отнасяха с взаимно подозрение. Днес, благодарение на Бог, ние се признаваме един друг за това, което наистина сме: братя и сестри в Христос, благодарение на споделеното от нас кръщение. Като приятели и поклонници искаме да вървим по пътя заедно, заедно да следваме нашия Господ Исус Христос.

Поканихте ме да благословя новата икона на Христос Спасител. Христос ни гледа, а неговият поглед към нас е поглед на спасението, на любовта и състраданието. Това е същият милостив поглед, пронизал сърцата на Апостолите, загърбили миналото и започнали пътуване в един нов живот, за да следват и възвестяват Господа. От този свят образ Исус ни гледа, но и сякаш ни призовава: „Готови ли сте да загърбите миналото си заради Мен? Искате ли Моята любов, моята милост, да бъдат видими?
 

Взорът на божествената Му милост е източникът на цялото християнско служение. Това ни казва и апостол Павел, чрез неговите думи до коринтяните, които чухме току-що: Той пише: „Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом“ (2 Кор 4:1). Нашето служение се основава на Божията милост, която го поддържа и не допуска да изгуби своята жизненост.
 

Отношенията на Свети Павел с общността в Коринт не винаги са били леки, както показват и неговите послания. В тази общност той е имал трудни срещи, разменяли са се тежки думи. Но този откъс показва, че Павел загърбва различията от миналото. Изживявайки своето служение в светлината на милостта, той не се поддава на разделенията, а се посвещава на помирението. Когато ние, общността на кръстените християни, се окажем изправени пред разногласия и се обърнем към милостивия лик на Христос, за да ги преодолеем, можем да бъдем уверени, че правим същото, което прави и свети Павел в една от първите християнски общности.
 

Как се справя свети Павел с тази задача, откъде започва? Със смирение, което е не само прекрасна добродетел, но и въпрос на идентичност. Павел се вижда като слуга, който не себе си проповядва, а Христа Иисуса Господа (ст. 5). И той изпълнява това служение благодарение на оказаната му милост (ст. 1): не заради неговите собствени способности, нито като се доверява на собствените си сили, а като се уповава на Бог, Който го наблюдава и подкрепя с милостта Си неговата слабост. Да се смириш означава да отстраниш вниманието от себе си, да признаеш зависимостта си от Бог като просител на милостта: това е отправната точка, за да може Бог да действа в нас. Един президент на Световния съвет на църквите в миналото описа християнската евангелизация като „просяк, който казва на друг просяк, къде може да открие хляб“. Вярвам, че св. Павел би одобрил тези думи. Той разбира факта, че е „преизпълнен с милост“ и че неговата първата задача е да сподели хляба с другите: радостта да бъдеш обичан от Бог и да Го обичаш.
 

Това е нашето най-ценно благо, нашето съкровище, и в този контекст Павел въвежда един от неговите известни образи, който можем да приложим към всички нас: „това съкровище ние носим в глинени съдове“ (ст 7.). Ние сме глинените съдове, в които обаче пазим най-великото съкровище на света. Коринтяните са наясно, че е глупаво да пазиш нещо ценно в глинени съдове, които са евтини, но лесно се чупят. Да съхраняваш нещо ценно в тях означава да се изложиш на опасността да го загубиш. Павел, благодатният грешник, скромно признава, че той е крехък, също като един глинен съд. Но той е изживял това и знае, че тъкмо човешката нищета се открива към милостивото Божие дело; Господ твори чудеса. Така действа „преизобилната сила“ на Бог (ст. 7).
 

Уповавайки се на тези скромни сили, Павел служи на Евангелието. Говорейки за някои от своите опоненти в Коринт, той ги нарича „върховни апостоли“ (2 Кор 12:11), вероятно и с известна ирония, защото те са го критикували заради слабостите му, докато са разглеждали себе си за съблюдаващи и може би дори за съвършени. Павел, от своя страна, поучава, че само чрез осъзнаване, че сме крехки глинени съдове, грешници, които винаги имат нужда от милост, съкровището на Бог може да се излее върху нас и чрез нас върху останалите. В противен случай, щяхме да сме пълни със съкровища, които са увредени или развалени, но са пазени в красиви съдове. Ако признаем нашата слабост и се помолим за опрощение, тогава изцелителната милост на Бог ще ни огрее и ще станем видими за хората навън; а другите ще забележат по някакъв начин, чрез нас, нежната красота на Христовия лик.
 

В определен момент, може би в най-трудния момент в общността в Коринт, апостол Павел отменя посещението си, което е планирал, като по този начин се лишава и от приносите, които би получил от тях (2 Кор 1: 15-24). Макар и в общението им да има напрежение, не то има последната дума. Общението е възстановено и Павел получава приношенията в полза на църквата в Йерусалим. Християните в Коринт отново се заемат със своята работа, заедно с другите посетени от Павел общности, за да подкрепят тези в нужда. Това е могъщ знак за подновеното общение. Делото, вършено от вашата общност провежда, заедно с другите англоезични общности тук в Рим, може да бъде видяно в тази светлина. Наистина, здравата общност израства, когато хората съвместно се трудят за тези в нужда. Чрез обединените усилия на милосърдието, милостивият лик на Исус става видим и в нашия град.
 

Като католици и англикани, ние смирено благодарим, че след векове на взаимно недоверие, сега можем да признаем, че плодоносната благодат на Христос действа и у другите. Благодарни сме на Господ, че сред християните израства желанието за по-голяма близост, което намира израз в нашата съвместна молитва и в съвместно ни свидетелство за Евангелието, преди всичко в различните форми на нашите богослужения. Понякога напредъкът в нашето пътуване към пълно общение може да изглежда бавен и несигурен, но днес можем да се почувстваме насърчени от нашето събрание. За първи път вашата общност е посещавана от епископ на Рим. Това е благодат, но и отговорност: отговорност за укрепване на нашите връзки, за възхвала на Христос, за служение на Евангелието и на този град.
 

Нека взаимно се насърчим да бъдем още по-верни ученици на Исус, винаги по-свободни от нашите съответни предразсъдъци от миналото и изпълнени с все по-голямо желание да се молим за и с другите. Добър знак за това желание е „побратимяването“, което се случва днес между вашата енория на Вси светии и католическата енория „Вси светии“. Нека светиите на всяко християнско изповедание,  единени в небесния Йерусалим, открият и тук долу възможните пътища пред нас за братско и споделено пътуване. Където сме събрани в името на Исус, Той е там. сме обединени в името на Исус, Той е там (срв. Мат. 18:20) и обръщайки Своя милостив взор към нас, Той ни призовава да се посветим изцяло в името на единството и любовта. Нека лицето на Бог да осветява вас, вашите семейства и цялото ви общност.
 

Източник: www.zenit.org