На 21 март 2017 г. Ватикана разпространи посланието на папа Франциск за Световния ден на младежта, който тази година ще бъде отбелязан на 9 април 2017 г. или както е обичайно на Връбница (Палмова неделя), на диоцезно равнище, на тема „Силният ми стори велико нещо“ (Лук. 1:49).

Публикуваме посланието за подготовка на младежите за тазгодишната Връбница и за предстоящия Световния ден на младежта (Панама 2019 г.).

* * *

„СИЛНИЯТ МИ СТОРИ ВЕЛИКО НЕЩО“ (ЛУК. 1:49)

Скъпи млади приятели,

eто ни отново поели на път, след голямата ни среща в Краков, където отбелязахме тридесет и първия Световен ден на младежта и Юбилея за младежите като част от Свещената година на милосърдието. Наши водачи бяха свети Йоан Павел II и света Фаустина Ковалска, апостолите на божественото милосърдие, които ни помагаха да потърсим конкретни отговори на предизвикателствата на нашето време. Преживяхме братство и радост, дадохме на света знак за надежда. Различните ни знамена и езици не бяха причина за съперничество и разделение, а възможност да отворим вратите сърцата си и да градим мостове.

При закриването на Световния ден на младежта в Краков обявих следващата спирка на нашето поклонническо пътуване, което с Божията помощ ще ни отведе в Панама през 2019 г. В това пътуване ще бъдем придружени от Дева Мария, която всички поколения наричат блажена (срв. Лук. 1:48). Новата крачка от нашето пътуване е продължение на предишната, която беше фокусирана върху Блаженствата и ни приканва да продължим напред. Искрено се надявам, че вие, младите хора, ще продължите да напредвате, не само със спомен за миналото, но и обърнати със смелост към настоящето и надежда за бъдещето. Тези чувства със сигурност са вълнували и младата Мария от Назарет и са очертани от темите, избрани за следващите три Световни дни на младежта. Тази година (2017 г.) ще размишляваме върху вярата на Мария, която казва в химна Манификат: „Силният ми стори велико нещо“ (Лук. 1:49). Темата за следващата година (2018)  - „не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога“ (Лук. 1:30) - ще ни накара да размислим върху изпълнената със смелост милост, с която Девата приветства думите на ангела. Световният ден на младежта през 2019 г. ще бъде вдъхновен от думите „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лук. 1:38), изпълненият с надежда отговор, който Мария дава на ангела.
 

През октомври 2018 г. Църквата ще проведе Синод на епископите на тема „Младеж, вяра и разграничение за званията“. Ще говорим за това как вие, като млади хора, изживявате вярата си сред предизвикателствата на нашето време. Също така ще обсъдим как успешно можете да развиете своя житейски проект, откривайки своето звание, дали като брачни хора в светския и професионален живот или в посветения живот и свещенството. Надявам се пътуването към Световния ден на младежта в Панама и подготовката за този Синод да напредват заедно и в тандем.
Нашата епоха не се нуждае от младежи, които са „мързеливци“.
 

Евангелието на Лука описва как, след като Мария приема посланието на ангела и казва своето „да“ на призива да стане майка на Спасителя, тя бърза да отиде да види своята братовчедка Елисавета, бременна в шестия месец (виж 1:36, 39). Мария е много млада, чутото е голям дар за нея, но и я изправя пред големи предизвикателства. Господ я уверява в Своето присъствие и подкрепа, но умът и сърцето й остават объркани. Ала Мария не се затваря у дома и не допуска да бъде парализирана от страх или гордост. Мария не е от този тип хора, които за да се чувстват сигурно, се нуждаят от хубав диван, където могат да се отпуснат и да се чувстват уверени и сигурни. Тя не е мързеливец! (Виж. Послание на бдението, Краков, 30 юли 2016 г.). Ако нейната по-възрастна братовчедка има нужда от подкрепа, тя не се колебае, а веднага тръгва към нея.
 

Пътят към дома на Елисавета е дълъг, около 150 км. Но младата жена от Назарет, водена от Светия Дух, не познава препятствия. Със сигурност тези дни в пътуване й помагат да размисли върху прекрасното събитие, от което е станала част. Така е и с нас, когато тръгнем на поклонение. По пътя събитията от живота минават пред очите ни, научаваме се да ценим техния смисъл и да различаваме своето призвание, което след това се изяснява в срещата с Бог и в служението на другите.
Силният ми стори велико нещо
 

Срещата между двете жени, едната млада, а другата по-възрастна, е наситена от присъствието на Светия Дух, изпълнена е с радост и изумление (виж Лука 1: 40-45). Двете майки, както и носените от тях деца, проиграват от радост. Елисавета, впечатлена от вярата на Мария, извиква: „блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.“ (стих 45). Един от големите дарове, който Девата приема е този на вярата. Вярата в Бог е безценен дар, който обаче трябва да бъде приет. Елисавета благославя Мария за това и на свой ред получава отговор с песента на Манификат/Величит (виж Лука 1: 46-55), в който чуваме думите: „Силният ми стори велико нещо“. (стих 49 ).
 

Молитвата на Мария е революционна, това е песента на изпълнената с вяра млада жена, която съзнава своите ограничения, но е уверена в Божията милост. Тя благодари на Бог за погледа към нейното смирение и за делото на спасението, донесено от Него на хората, на бедните и смирените. Вярата е в сърцето на цялата история на Мария. Нейната песен ни помага да разберем милостта на Бог като движещата сила на историята, историята на всеки един  от нас и на цялото човечество.
 

Когато Бог докосне сърцето на млад мъж или жена, те получават силата да извършат изумителни дела. „Великото нещо“, постигнато от Всемогъщият в живота на Мария говори и за нашето житейско пътуване, което не е лишено от смисъл криволичене, а поклонничество, което въпреки всичките несигурности и страдания, може да открие своето изпълнение в Бог. (срв. Ангел Господен, 15 август 2015 г.). Може да възразите: „Но, Отче, аз имам граници, грешник съм, какво мога да сторя?“  Когато Господ ни призове, Той не се възпира от това, което сме или което сме направили. Тъкмо обратното, в самия миг, в който ни призовава, Той вижда напред всичко, което можем да извършим, цялата любов, която сме способни да дадем. Също като младата Мария, вие може да позволите вашият живот да се превърне в средство, чрез което светът да се стане по-добро място. Исус ви призовава да поставите своя знак върху живота, вашия знак в историята, както вашия собствен, така и този на другите. (виж Обръщение по време на бдението, Краков, 30 юли 2016).
 

Да си млад не означава да бъдеш лишен от връзка с миналото 

Мария е малко по-възрастна от девойка, като много от вас. Но в Манификат отекват хваленията на нейния народ през историята му. Това ни показва, че да си млад, не означава да бъдеш лишен от връзка с миналото. Нашата лична история е част от дълъг път, от общностно пътуване, което ни предшества във вековете. Подобно на Мария и ние принадлежим на народа. Историята ни учи, че дори когато Църквата трябва да преплава бурни морета, Божията ръка я води и й помага да преодолее трудностите. Същинското преживяване на Църквата не е като флашмоб, в който хората се уговарят да се срещнат, да направят нещо и да се разотидат. Църквата наследява дълга традиция, предавана от поколение на поколение, която е допълнително обогатена от опита на всеки отделен човек. Вашата лична история има място в голямата история на Църквата.
 

Съзнанието за миналото ни помага да бъдем открити и към неочакваните начини, по които Бог действа в нас и чрез нас. Помага ни да бъдем открити към възможността да бъдем избрани за инструменти, чрез които Бог провежда Своя спасителен план. Като млади хора и вие сте способни на велики неща и на поемането на големи отговорности, стига да различите, че и във вашия живот също действа Божията милост и сила.
 

Бих искал да ви задам няколко въпроса. Как „съхранявате“ в паметта си събитията и преживявания от живота ви? Какво правите с фактите и образите, запазени в паметта ви? Някои от вас, особено тези, наранени от определени житейски ситуации, може да пожелаят да „рестартират“ своето минало, да претендират за правото да го забравят изцяло. Но бих искал да ви напомня, че няма светец без минало или грешник без бъдеще. Перлата се ражда в наранените миди! Исус, със Своята любов, може да изцели нашите сърца и да превърне живота ни в истински перли. Както казва св. Павел, силата на Господ се проявява в нашите немощи. (виж. 2 Кор. 12: 9).
 

И все пак нашите спомени не трябва да останат складирани на едно място, като в паметта на хард диска. Няма да постигнем нищо и ако ги архивираме в нещо като виртуален „облак“. Трябва да се научим как да превърнем миналите събития в динамична реалност, върху които да размишляваме и извличаме уроци и смисъл за настоящето и бъдещето. Това не е лесна задача, но е необходима, за да можем да открием нишката на Божията любов, която преминава през целия ни живот.
 

Много хора казват, че младите хора са разсеяни и повърхностни. Грешат! И все пак, трябва да признаем необходимостта от размисъл върху живота, така че да успеем да го насочим към бъдещето. Да имаш минало не е същото като да имаш история. В живота ни можем да имаме много спомени, но каква част от тях са същинска част от нашата памет? Колцина от тях имат значение за сърцето и ни помагат да осмислим живота си? В социалните медии, виждаме лицата на млади хора, те се появяват в множество образи и ни напомнят за повече или по-малко реални събития, без обаче да знаем каква част от това е истинска „история“, преживяване, което може да бъде предадено и изпълнено с цел и смисъл. Телевизията е пълна с „реалити формати“, които не са реални истории, а само мигове, преминали пред телевизионна камера, в които се появяват герои-еднодневки, без никакъв по-голям план. Не се оставайте да бъдете подведен от тези фалшиви образи на действителността! Бъдете истинските герои на  вашата история, решете собственото си бъдеще.
 

Как да останем свързани, следвайки примера на Мария
 

Казано е, че Мария пазеше „всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си“. (виж. Лук. 2:19, 51). Този лишена от претенции млада жена от Назарет ни учи със своя пример да пазим спомена за събитията от живота ни, но и да ги обединим и да съединим частите в единство, за да могат те да се превърнат в мозайка. Как да се научим на практика да правим това? Ще ви дам няколко предложения.
В края на всеки ден, можем да се спрем за няколко минути, за да си припомним добрите мигове и трудностите, нещата, случили се благополучно и тези, които са се объркали. По този начин, пред Бог и пред себе си, можем да изкажем нашата благодарност, нашето съжаление и нашето упование. Ако желаете, може и да ги запишете в тетрадка като вид духовен дневник. Това означава да се молиш в живота, с живота и за живота, и това със сигурност ще ви помогне да разпознаете великите неща, които Бог твори за всеки един от вас. Както е казал свети Августин, можем да открием Бог в необятните полета на нашата памет (виж. Изповеди, X, 8, 12).
 

Четейки Манификат (Величай, душо моя, Господ …), разбираме колко добре Мария е познавала словото Божие. Всеки стих от нейната песен има паралел в Стария завет. Младата майка на Исус познава молитвите на своя народ наизуст. Със сигурност била е научена на тях от нейните родители или прародители. Колко важно е вярата да бъде предадена от едно поколение на друго! Молитвите имат скрито съкровище, което ни е било предадено от миналите поколения, наследено от изживяваната духовност на обикновените хора, наричана от нас популярно благочестие. Мария наследява вярата на своя народ и го предава в песен, която е напълно нейна, но в същото време е песен на цялата Църква, която пее заедно с нея. Ако вие, младите,  искате да изпеете Манификат като своя химн й и да превърнете своя живот в дар за човечеството, от същностно значение е да успеете да се свържете с историческата традиция и молитвите на тези, живели преди вас. За да направите това е важно да познавате Библията, Божието слово, да го четете всеки ден да му позволите да говори във вашия живот, както и да тълкувате събития от своя ден в светлината на това, което Господ говори в Свещеното Писание. В молитвата и в молитвеното четене на Библията (lectio divina), Исус ще сгрее вашите сърца и ще освети вашите стъпки, дори и в тъмните мигове на вашия живот (виж. Лук. 24:13-35).
 

Наред с това, Мария ни учи да живеем „ентусиазирано“, тоест да се научим как да въздаваме благодарност и хваление, а не само да се фиксираме върху нашите проблеми и трудности. В този процес на живеене, молитвата днес се превръща в повод за благодарност  утре. Тогава присъствието на Светата Меса и получаването на Тайнството на Помирението (Изповедта) ще бъдат едновременно връхна точка и ново начало. Всеки ден от вашия живот ще бъде обновен в опрощението, дните ще бъдат се превърнат в акт на постоянно хваление на Всевишния. „Доверете се на паметта на Бог ...Неговата памет е сърце, изпълнено с нежно състрадание, което се радва, когато всяка следа от злото у нас изчезне“ (виж Проповед по време на Литургията на Световния ден на младежта, Краков, 31 юли 2016 г.).
 

Видяхме, че Манификат се надига от сърцето на Мария в момента, когато тя среща своята по-възрастна братовчедка Елисавета. Със своята вяра, своя поглед и своите думи, Елисавета помага на Девата да разбере по-пълноценно величието на това, което Бог постига чрез нея и мисията, която й е поверил. Какво отношение има това към вас? Осъзнавате ли колко обогатяваща може да бъде срещата между един младеж и по-възрастен човек? Колко внимание обръщате на възрастните, на вашите баби и дядовци? С основание искате да се „извисите“, сърцето ви е изпълнено с велики мечти, но имате нужда от мъдростта и перспективата на възрастните. Отворете крилата си и полетете, но също не забравяйте, че трябва да преоткриете своите корени и да поемете факела от тези, които са го носили преди вас. За да изградите смислено бъдеще, трябва да познавате и цените миналото (виж Amoris Laetitia, 191, 193). Младите хора имат сила, а възрастните имат памет и мъдрост. Както Мария се обръща към Елисавета, така и вие погледнете към възрастните, към вашите баби и дядовци. Те ще ви говорят за неща, които може да развълнуват умовете ви и да изпълнят сърцата ви.
 

Творческа вярност за изграждане на бъдещето
 

Вярно е, че все още сте млади и затова може да ви е трудно да оцените значението на традицията. Но вие знаете, че това не означава да бъдете традиционалисти. Не! Когато Мария казва в Евангелието: „Силният ми стори велико нещо“, тя иска да каже, че това „велико нещо“ не е завършено, а продължава да се случва и днес. То не се отнася за далечното минало. Да имаме съзнание за миналото не означава да бъдем носталгични  или да останем потопени в определен момент от историята, а по-скоро да можем да признаем откъде идваме, за да успеем да продължим напред и да се връщаме към важните неща, изпълнени с творчески вярност за изграждане на бъдещето. Би било проблематично и в крайна сметка безсмислено да култивираме парализираща памет, която ни кара да правим едни и същи неща по еднакъв начин. Истински Божи дар е да виждаме колко много от вас, с вашите въпроси, мечти и несигурности, отказват да се вслушате в тези, които настояват, че нищо не може да се промени.
 

Общество, което цени само настоящето, е склонно да отхвърли всичко, наследено от миналото, като например институциите на брака, посветения живот и мисията на свещенството. На тях започва да се гледа като на безсмислени и остарели форми. Хората мислят, че е по-добре да живеят в „открити“ отношения, да преминават през живота сякаш той е реалити шоу, без цел и посока. Не се оставяйте да бъдете измамени. Бог идва, за да разшири хоризонта на вашия живот във всяка посока. Той ни помага да отдадем дължимата стойност на миналото, за да можем по-добре да изградим бъдещото щастие. Но това е възможно само ако автентично сме преживели любовта, която ни помага да различим призива на Господ и да му отговорим. Защото само това може да ни донесе истинско щастие.
 

Скъпи млади хора, поверявам нашето пътуване към Панама, заедно с процеса на подготовка за следващия Синод на епископите, на майчинското застъпничество на Блажената Дева Мария. Моля ви да пазите в мислите си две важни годишнини, които се навършват през 2017 г.: тристата годишнина от откриването на образа на Дева Мария от Aпаресида в Бразилия и стогодишнината от нейната поява във Фатима, Португалия, където, с Божията помощ се надявам да извърша поклонение през май тази година. Св. Мартин де Порес, един от светците-покровители на Латинска Америка и на Световния ден на младежта през 2019 г. при изпълнението на своите скромни всекидневни задължения имал обичая да носи най-хубавите цветя на Мария, като знак за неговата синовна любов. Нека вие също успеете да култивирате връзка на близост и приятелство с нашата Дева, като й поверите своята радост, своите тревоги и своите грижи. Уверявам ви, че няма да съжалявате!
 

Нека Девата от Назарет, която по света има хиляди имена и лица, за да бъде колкото се може по-близо до своите деца, да се застъпва за всички нас и да ни помага да хвалим великите неща, които Господ постига в нас и чрез нас.
 

Издадено във Ватикана, 27 февруари 2017 г.
 

Празника на свети Габриел на Скръбната Божия Майка
 

ФРАНЦИСК

СНИМКИ:

1. Лога на Световните дни на младежта (СДМ).

2. Лого на последния СДМ / Краков 2016.

3. Момент от бдение на СДМ / Торонто 2002 г.

4. Изображения на евангелската сцената на срещата на бл. Дева Мария и св. Елисавета на художниците Понтормо (1515 г.)и Бил Виола (1995 г.).