Новини

ПРОПОВЕД НА КАРДИНАЛ ЛЕОНАРДО САНДРИ, ПРЕФЕКТ НА КОНГРЕГАЦИЯТА ЗА ИЗТОЧНИТЕ ЦЪРКВИ, ПО ВРЕМЕ НА ЕВХАРИСТИЧНОТО ОТСЛУЖВАНЕ В ЕПАРХИЙНОТО СВЕТИЛИЩЕ В ПЛЕВЕН ПО СЛУЧАЙ 100-ГОДИШНИНАТА ОТ ЯВЛЕНИЯТА НА БЛАЖЕНА ДЕВА МАРИЯ ВЪВ ФАТИМА, СЪБОТА, 1 ЮЛИ 2017 Г.

ПРОПОВЕД НА КАРДИНАЛ ЛЕОНАРДО САНДРИ, ПРЕФЕКТ НА КОНГРЕГАЦИЯТА ЗА ИЗТОЧНИТЕ ЦЪРКВИ, ПО ВРЕМЕ НА ЕВХАРИСТИЧНОТО ОТСЛУЖВАНЕ В ЕПАРХИЙНОТО СВЕТИЛИЩЕ В ПЛЕВЕН ПО СЛУЧАЙ 100-ГОДИШНИНАТА ОТ ЯВЛЕНИЯТА НА БЛАЖЕНА ДЕВА МАРИЯ ВЪВ ФАТИМА, СЪБОТА, 1 ЮЛИ 2017 Г. ПРОПОВЕД НА КАРДИНАЛ ЛЕОНАРДО САНДРИ, ПРЕФЕКТ НА КОНГРЕГАЦИЯТА ЗА ИЗТОЧНИТЕ ЦЪРКВИ, ПО ВРЕМЕ НА ЕВХАРИСТИЧНОТО ОТСЛУЖВАНЕ В ЕПАРХИЙНОТО СВЕТИЛИЩЕ В ПЛЕВЕН ПО СЛУЧАЙ 100-ГОДИШНИНАТА ОТ ЯВЛЕНИЯТА НА БЛАЖЕНА ДЕВА МАРИЯ ВЪВ ФАТИМА, СЪБОТА, 1 ЮЛИ 2017 Г. ПРОПОВЕД НА КАРДИНАЛ ЛЕОНАРДО САНДРИ, ПРЕФЕКТ НА КОНГРЕГАЦИЯТА ЗА ИЗТОЧНИТЕ ЦЪРКВИ, ПО ВРЕМЕ НА ЕВХАРИСТИЧНОТО ОТСЛУЖВАНЕ В ЕПАРХИЙНОТО СВЕТИЛИЩЕ В ПЛЕВЕН ПО СЛУЧАЙ 100-ГОДИШНИНАТА ОТ ЯВЛЕНИЯТА НА БЛАЖЕНА ДЕВА МАРИЯ ВЪВ ФАТИМА, СЪБОТА, 1 ЮЛИ 2017 Г. ПРОПОВЕД НА КАРДИНАЛ ЛЕОНАРДО САНДРИ, ПРЕФЕКТ НА КОНГРЕГАЦИЯТА ЗА ИЗТОЧНИТЕ ЦЪРКВИ, ПО ВРЕМЕ НА ЕВХАРИСТИЧНОТО ОТСЛУЖВАНЕ В ЕПАРХИЙНОТО СВЕТИЛИЩЕ В ПЛЕВЕН ПО СЛУЧАЙ 100-ГОДИШНИНАТА ОТ ЯВЛЕНИЯТА НА БЛАЖЕНА ДЕВА МАРИЯ ВЪВ ФАТИМА, СЪБОТА, 1 ЮЛИ 2017 Г. ПРОПОВЕД НА КАРДИНАЛ ЛЕОНАРДО САНДРИ, ПРЕФЕКТ НА КОНГРЕГАЦИЯТА ЗА ИЗТОЧНИТЕ ЦЪРКВИ, ПО ВРЕМЕ НА ЕВХАРИСТИЧНОТО ОТСЛУЖВАНЕ В ЕПАРХИЙНОТО СВЕТИЛИЩЕ В ПЛЕВЕН ПО СЛУЧАЙ 100-ГОДИШНИНАТА ОТ ЯВЛЕНИЯТА НА БЛАЖЕНА ДЕВА МАРИЯ ВЪВ ФАТИМА, СЪБОТА, 1 ЮЛИ 2017 Г.

Ваше Високопреосвещенство, Монсиньор Анселмо Пекорари, Апостолически Нунций,
Ваше Високопреосвещенство, Монсиньор Петко Христов, Никополски Епископ,
Ваши Превъзходителства, Представители на различните Институции,
Преподобни Отци, Монаси и Монахини,
Сестри и братя в Господа!

 

1.    „Яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозета й – месечината, а на главата й – венец от дванадесет звезди” (Откр. 12,1).
Християнската традиция още от първите векове вижда в този знак на небето, освен персонификация на верния на Бога Израил и на Църквата, също и фигурата на Пречистата Божия Майка – Пресвета Дева Мария. Тя всъщност представлява по прекрасен начин чедата на обещанието, дадено на Авраам, както самата тя припомня това в молитвата „Magnificat”, и както повтаря същото Втория Ватикански Вселенски Събор: „Тя е призната за най-възвишения и изключителен член на Църквата, за неин образ и най-превъзходен пример във вярата и в любовта” (LG 53). Мисълта ни в това Светилище се отправя към Кова де Ирия, където Пресветата Дева избра да се яви на три деца – най-обикновени, но способни да се посветят изцяло на Бога и на Небесната майка. Преди 100 години Божието Провидение пожела да се притече отново на помощ на човечеството, за да го предупреди за рисковете пред една цивилизация без Бог, но с много идоли, които по различни начини се стремят да унищожат човека, създаден по образ и подобие на Бога Творец и Отец. Преди малко повече от двадесет години вашият Епископ – също поклонник във Фатима, почувства в сърцето си желанието да посвети на Посланието на Девата едно място във вашата Епархия – едно туптящо сърце, където да отеква този призив към обръщане, който остава винаги актуален.
 

 

2.    Мария ни дарява преди всичко благодатта да разберем, че сме „в пълнотата на времената”. Това ни припомня Свети Павел в Посланието си до галатяните: „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена” (Гал. 4,4). Тази сигурност ръководи живота на светците и мъчениците, някои от които са чеда на тази земя – България,  или са свързали с нея част от живота и мисията си. Мисля за Светите Солунски братя – Кирил и Методий, толкова обзети от желанието Исусовото Евангелие да бъде чуто от народите на днешна Източна Европа; за Свети Йоан XXIII – Папа Ронкали, който прекара тук своите първи години като Апостолически Делегат; за Свети Йоан Павел II, когото имах радостта да придружавам по време на незабравимото му посещение през 2002 г. Не бих искал да пропусна и блажените мъченици – синове на тази земя: Епископ Евгений Босилков и Отците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Насилието, извършено над тях и над мнозина други, бе предизвикано от един атеистичени материалистичен политически проект, абсолютизирал една идеология, а Държавата, която го въплъщаваше, наподобяваше някакво всемогъщо същество, която не приемаше нищо различно, особено Христовото Евангелие, възвестявано в общение с наследника на апостол Петър – Римския Папа. Това насилие и извращение, представено като извършено в името на общото благо, е част от посланието на Девата към пастирчетата във Фатима: видението на ада, което те получават, е свързано с предупреждението за риска за вечното погубване на човечеството от всяко време, но всъщност говори за онова, което човекът на земята е в състояние да предизвика, когато забрави Бога, както и това, че човекът до него е негов брат. Да си припомним огромните трагедии на двата световни конфликта, милионите загинали в нацистките и социалистическите съветски концлагери, както и страданието на народите от Източна Европа.
 

 

3.    100-годишнината от Явленията във Фатима ни кара да направим тъжната равносметка, че днешният човек все още не е научил техния урок: конфликтите в Близкия и Средния Изток, страданията на сирийския, иракския, египетския народ, болката особено на нашите братя християни там, нестабилността, която продължава в недалечната оттук Украйна – толкова много са адските ситуации, които човекът предизвиква на земята. Такова усещане имах преди няколко дни, когато четох едно донесение за положението на децата в Сирия след шест години на конфликт: деца, израстнали с грохота от падането на бомбите, в чиито очи липсва надежда, много от които са лишени от възможността да получат добро образование. И днес звучи словото, цитирано след избиването на невинните младенци във Витлеем: „Рахил оплакваше децата си, защото ги няма вече” (Мат. 2,18). И днешните Ироди в своите дворци и на своите конференции, все още слепи за фундаменталния тероризъм, продължават ненужните изтребления, за да запазят притежанията си и различните си интереси. И докато положението остава нестабилно, не бива да остават затворени вратите и границите за онези, които идват да хлопат на тях, бягайки от насилието.
 

 

4.    Като вярващи обаче, в това Светилище, както чухме в прочетеното преди малко Евангелие, ние знаем със сигурност, че при Кръста на Сина и днес стои Неговата Майка Мария. Както на Светите Франциск и Хиацинта Марту и на Божията Слугиняя Луция Душ Сантуш, Девата не се ограничава само да изобличава злото, а изисква и сътрудничество в доброто, и иска това и днес, тук, преди всичко от нас, които сме тук и я призоваваме. Тя подновява призива си за сакраментално отслужване и молитва на Броеницата – могъщо оръжие в нашите ръце. Тук, особено в България, както и в други страни, докато се молим, трябва и да чувстваме раната на Исусовото Сърце, което кърви заради разделението на Неговите чеда. Призовавайки Пресветата Троица, нека направим наша молитвата на Исус към Отца на Тайната Вечеря: „Ut unum sint” – „Да бъдат едно”. Да не се уморяваме да предаваме огъня на вярата, останал да гори в България въпреки толкова страдание, на младите поколения, започвайки от децата. Да подхранваме в тях тяхното простичко отдаване,което толкова обича Дева Мария, и което откриваме изразено в думите на Света Хиацинта: „Толкова обичам да казвам на Бога, че Го обичам! Когато Му казвам това много пъти, ми се струва, че в гърдите ми гори огън, но не ме изгаря”; или на Свети Франциск Марту: „Онова, което най-много ми хареса, беше да видя нашия Господ в онази светлина, която нашата Майка постави в гърдите ни. Толкова обичам Бога!”
Наред с молитвата, Мария подновява своето искане: Искате ли да принесете себе си на Бога, за да понесете всички страдания, които Той пожелае да ви изпрати, като дело на удовлетворение за греховете, с които Той е оскърбяван, и като молитва за обръщане на грешниците?” Това не е някакъв негативен образ, а по-скоро израз на Божието желание, изразено от Девата, всеки от нас да стане активен сътрудник на спасението, което Исус е донесъл на земята. Както казва Свети Павел, Бог ни прави „сътрудници на радостта” на всеки човек, докато даряваме Евангелието, което е Благата Вест. Докато грехът ни разделя и ни затваря в самота и отдалеченост, ние ще строим мостове на общение, на любов и солидарност; ако Той страда заради ревнивото ни притежание на неща и личности, ние ще се учим да направим един ден от нашия живот, време и ресурси дар за Него и за братята, които срещаме по нашия път и които хлопат на вратите на нашите сърца и на нашите домове. Няма друг път: Евангелието не иска нищо друго, Девата и нейното Непорочно Сърце ще могат да победят и благодарение на нашето „Да!”, което днес се задължаваме да произнесем, подновявайки обещанията на нашето Кръщение: „Не!” на дявола и на греха, „Да!” на Бога и на живота в благодат и общение!
 

 

5.    С думите на Папа Франциск във Фатима, за когото искаме да се молим и от името на когото ще ви дам Апостолически Благослов в края на това Отслужване, да се посветим на Светата Дева: „Бъди поздравена, наш живот и сладост; бъди поздравена, наша надежда: Дево Поклоннице, Царице на вселената! В най-съкровеното място на твоето същество – в Непорочното Ти Сърце, погледни радостите на човешкото същество на път към небесното отечество. В най-съкровеното място на твоето същество – в Непорочното Ти Сърце, погледни болките на човешкото семейство, което стене и плаче в тази долина на сълзите. С девствената си усмивка оживи радостта на Христовата Църква. Със сладкия си поглед усили надеждата на Божиите чеда!В твоите ръце, разтворени за молитва пред Господа, обедини всички хора в едно само човешко семейство”. Амин.