Папа Франциск въведе нов критерий за беатификация, като към трите съществуващи до този момент добави критерия „приношение на живота“ (oblatio vitae) – когато един кръстен човек приема преждевременна смърт в служба на другите. Това стана на 11 юли 2017 г., когато папа Франциск издаде специален документ Motu Proprio, според който наред с този нов критерий, за да стане възможна беатификацията, е необходимо и чудо.

„Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“ (Йоан 15: 13). Това е уводът към документа Motu Proprio на папа Франциск, озаглавен maiorem hac dilectionem, който постановява, че християни, които „доброволно и свободно принасят своя живот за другите и по тази причина са изстрадали смъртта“ са „заслужават внимание и достойнство“. Те „заслужават беатификация“.
 

Този нов критерий, уточнява статия, публикувана в L'Osservatore Romano относно влизането в сила на новото законодателството, прави възможна беатификацията на „верните, които водени от милосърдието, принасят героично своя живот за своите ближни като свободно и доброволно приемат преждевременна смърт с желанието да последват Исус“.
 

Всъщност, пише папата, „приношението на героичен живот, предложен и поддържан от милосърдие, е израз на истинско, пълно и достойно за пример подражание на Христос“, поради което „заслужава възхищението“, което общността на вярващите отдават на блажените.
Четвъртият път
 

До този момент нормите на Католическата църква допускаха три пътя, открити към беатификацията: мъченичество, „героизъм в практикуването на човешки и християнски добродетели“ и най-редкия път по причини на „равнозначност“, когато папата утвърждава вече съществуваща в древността практика на преклонение.
 

Тези три пътя, „както изглежда не са достатъчни за интерпретацията на всички възможни източници на святост“, се казва в статията на Ватиканския вестник. Затова от този момент се добавя и четвърти, който съдържа елемент на мъченичество, чрез „героично принасяне на самия себе си“, включително до смърт, както и елемент на героична добродетел „чрез героичния акт на милосърдие“, вдъхновен от Христовия пример.
 

Но този път също така се отличава от останалите: за разлика от мъченичеството, тук няма „гонител, който се опитва да наложи избор срещу Христос“, а за разлика от героичните добродетели, няма „израз на продължително упражняване на добродетели“.
 

Приношението на живота, продължава текстът, оценява „героичното християнско  свидетелство“. В този случаи, „усъвършенстването на милосърдието“ не е „резултат от продължително, пожелано и радостно повторение на ценни добродетели, а уникален героичен акт, който чрез своя радикализъм, необратимост и упоритост usque ad mortem  изразява изцяло християнския път“.
 

Сред критериите на този път, документът Motu Proprio конкретизира „бързата“ смърт, която нито е незабавна, нито е далечна (което би превърнало този героичен акт в героична добродетел). Папският документ също така пояснява, че пътят към беатификацията предполага „съществуването на връзка между приношението на живота и преждевременната смърт“, упражняването на добродетели „поне като обичайно действие“ преди приношението, репутацията на святост „поне след смъртта“, както и чудо, станало възможност чрез застъпничеството на Божия раб.
 

Източник: www.zenit.org