На 25-и ноември на тържествена Света литургия Апостолическият екзарх епископ Христо Пройков ръкоположи за свещеник Донбор Жирва в прекрасния храм „Успение Богородично” в София. 40 свещеници от трите католически епархии в България и стотици хора, предимно младежи, присъстваха на тайнството ръкоположение в свещенически сан на Донбор Жирва и натоварването му с огромната отговорност да бъде един от посредниците между Бога и човеците.
 

В неделя 26-и ноември, отец Донбор Жирва отслужи първата си литургия в Казанлък. Преди година тук, в казанлъшкия храм от източен обред Свети Йосиф”, която се обслужва от Католическата монашеска общност „Салезиани на Дон Боско”, младият мъж е ръкоположен за дякон. В първата си литургия като свещеник, той бе подкрепен от архимандрит Петър Немец, от отец Петър Цвъркал, директор на Общността на салезианите в България, от отец Ярослав от Стара Загора и от отец Петър Марек, директор на Богословския факултет в Торино. На тържественото и изключително вълнуващо събитие присъстваха много миряни, както и деца от ромски произход, за които отците салезиани полагат грижи за възпитанието и образованието им, както в Казанлък, така и в Стара Загора.
 

Донбор Жирва е роден на 12 декември 1984 година в Индия. Той е първородният син в християнско семейство. Има още трима братя и две сестри. През 1996 година, когато отива на литургия навръх Цветница, неговият баща претърпява инцидент и умира. Месец след това къщата, където живее семейството, изгаря. Нещастията сякаш преследват малкия Донбор, но пък те са изпитанието, което водят момчето към Бога. Донбор е приютен от енорийския свещеник и това се оказва съдбоносно в живота му. По-късно е на лагер с младежи – християни, където от 300 млади хора 100 пожелават да се посветят в служба на Бога. В анкетата, която попълва Донбор Жирва, той написва само – SDB – Салезиани на Дон Боско. Младежът е силно запленен от живота на Йоан Боско – духовникът, който всеотдайно и изцяло се е посветил на бедните и изоставени деца и младежи, на тези, които изпитват нужда от обич и подкрепа.
Донбор Жирва учи философия, след това завършва Богословския факултет в Торино, чийто директор отец Марек участва в неговото ръкополагане. Дякон става в Казанлък. Тук отслужва и първата си литургия. От Казанлък той тръгва за Стара Загора, където ще се посвети на работата с деца и младежи в неравностойно положение. А през февруари следващата година ще си отиде вкъщи – само за 5 дни, колкото да прегърне майка си и своите близки, с които не се е виждал повече от 3 години.
 

Преведено от майчиния му език – кааси, Донбор означа „Имам силата”. Значението на името му, тежките изпитания, през които е преминало бедното момче от Индия, ръкополагането му за свещеник в навечерието на неговия 33-ти рожден ден и заветът на апостолическия екзарх Христо Пройков „Напредвай без порок към Бога” не са съвпадения. Това са знаците, които младият мъж е разчел за своя живот. И сигнали към нас, останалите хора, потънали в светските си грижи и дребнотемия, че истинска вяра не ни е излишна. Нито смирението, нито грижата за ближния и по-слабия, нито прошката и искрената молитва. Те ни дават усещането, че сме Човеци.
 

Текст: Юлия Младенова
Снимки: José Wilker