От 27 ноември до 2 декември папа Франциск е на официално посещение в Мианмар и Бангладеш. Той пристигна на международното летище в Янгон, Мианмар, на 27 декември 2017 г. Официалната програма на неговата визита започна на 28 ноември със среща в президентския дворец, последвана от среща с държавния съветник на Мианмар г-жа Аун Сан Су Чи, на която присъстваха и представители на гражданските власти на страната, лидери на гражданското общество и членове на дипломатическия корпус.

В началото на срещата папа Франциск беше приветстван от г-жа Аун Сан Су Чи, която се обърна към него с думите: „Ваше светейшество, вие ни носите сила и надежда чрез разбирането си за нашите стремежи и надеждите ни за постигане на мир, национално помирение и социална хармония“. Тя посочи, че Мианмар е страна, „богата с разнообразието на различни народи, езици и религии, вплетени в общата тъкан на един богат и цялостен национален потенциал“.  Тя допълни, че правителството се стреми „да оползотвори красотата на нашите различия и да я превърне в наша сила, защитавайки правата, насърчавайки толерантността и гарантирайки сигурност за всички“. Посочи необходимостта от поддържане на мирния процес, започнат чрез Споразумението за примирие, инициирано от предишното правителство. В заключение тя призна: „Пътят към мира не винаги е гладък, „но той е единственият път, който ще изведе нашия народ към неговата мечта за справедливо и проспериращо общество“. 
В отговор папа Франциск направи следното обръщение: 

Уважаема госпожо държавен съветник, 
Уважаеми представители на правителството и на гражданските власти, 
Ваши преосвещенства събратя епископи, 
Уважаеми членове на дипломатическия корпус,
Госпожи и господа,

Бих искал да благодаря за любезната покана, която ми позволи да посетя Мианмар, както и за топлите приветствени думи, изказани от вас, госпожо държавен съветник. Благодарен съм и на всички, положили толкова големи усилия, за да стане това посещение възможно. Дойдох преди всичко, за да се помоля заедно с малката, но ревностна католическа общност в страната, да укрепя нейните представители във вярата им и да ги насърча в усилията им да дават своя принос за благото на цялата нация. Особено съм благодарен, че това посещение се случва малко след установяването на официални дипломатически отношения между Мианмар и Светия престол. Бих искал да гледам на това решение като на знак за решимостта на страната да следва пътя на диалог и конструктивно сътрудничество в рамките на международната общност, дори във време на усилия за възстановяване на гражданското общество.

Бих искал с това посещение да прегърна и цялото население на Мианмар, надявам се то да бъде прието като насърчение към всички, които се трудят за изграждането на социален ред, който да се характеризира със справедливост, помирение и включване. Мианмар е страна, благословена с природна красота и ресурси, но нейното най-голямо съкровище са хората, които са страдали и продължават да страдат от граждански конфликти и прояви на враждебност, продължили твърде дълго и създали голямо разделение. Сега, когато страната полага усилия за възстановяване на мира, изцелението на тези рани трябва да бъде първостепенен политически и духовен приоритет. Мога само да изразя признателността си за усилията на правителството да се обърне към това  предизвикателство, особено чрез мирната конференция от Панглонг, обединила представители на различни групи в стремежа им за прекратяване на насилието, за изграждане на доверие и за гарантиране на правата на всички, които могат да нарекат тази страна своя дом.

Действително, трудният процес на изграждане на мир и национално помирение може да бъде постигнат само чрез посвещение на справедливостта и уважение на човешките права. Мъдростта на древните определя справедливостта тъкмо като непоколебима воля всекиму да бъде отдадено дължимото, а пророците от древността виждат справедливостта като основа за всеки истински и траен мир. Тези прозрения, потвърдени от трагичния опит на две световни войни, доведоха до създаването на Организацията на обединените нации и до Всеобщата декларация за правата на човека като основа на усилията на международната общност за насърчаване на справедливостта, мира и човешкото развитие по целия свят, както и за разрешаване на конфликтите по пътя на диалога, а не чрез употребата на сила. В този смисъл присъствието на представители на дипломатическия корпус сред нас е свидетелство не само за мястото на Мианмар в концерта на нациите, но и за ангажираността на страната да поддържа и упражнява тези основополагащи принципи. Бъдещето на Мианмар трябва да бъде мирът, мир, основан на зачитане на достойнството и правата на всеки член на обществото, уважение към всяка етническа група и нейната идентичност, уважение към върховенството на закона и зачитане на демократичния ред, който позволява всеки човек и всяка група – без никой да е изключен – да предложи своя достоен принос за общото благо.

В голямото дело по национално помирение и интеграция, водеща следва да бъде ролята на  религиозните общности на Мианмар. Религиозните различия не трябва да бъдат източник на разделение и недоверие, а по-скоро да носят сила за постигане на единство, опрощение, толерантност и мъдро национално изграждане. Религиите могат да играят значима роля във възстановяването от емоционалните, духовните и психологически рани на хората, пострадали през годините на конфликт. Черпейки от своите дълбоки ценности, те могат да спомогнат за изкореняване на източниците на конфликтите, за изграждане на мостове на диалог, за търсене на справедливост, както и за да се превърнат в пророчески глас за всички страдащи. Знак за надежда е, че лидерите на различните религиозни традиции в тази страна полагат усилия, за да работят съвместно, в дух на хармония и взаимно уважение, в полза на мира, в подкрепа на бедните и за насърчаване на автентичните религиозни и човешки ценности. В стремежа за изграждане на култура на срещата и солидарността, те допринасят за общото благо и за полагането на необходимите морални основи за бъдещето на надежда и благоденствие на следващите поколения.

Това бъдеще дори сега е в ръцете на младите хора от тази нация. Младите са дар, който трябва да бъде ценен и насърчаван, инвестиция, която ще донесе богати плодове, само ако пред тях се открива реална перспектива за заетост и качествено образование. Това е голямо предварително условие за постигане на истинска справедливост между поколенията. Бъдещето на Мианмар в бързо променящия се и взаимно свързан свят  зависи от образованието на неговите млади хора, не само в областта на технологиите, а преди всичко в областта на етическите ценности на достойнството, почтеността и човешка солидарност, които могат да допринесат за консолидирането на демокрацията и израстването на единството и мира на всяко равнище на обществото. Справедливостта  между поколенията също така предполага бъдещите поколения да наследят природна среда, останала незамърсена от човешката алчност и поквара. От съществена важност е нашите млади поколения да не бъдат лишени от надеждата и от възможността да внесат своя идеализъм и талант във формирането на бъдещето на своята страна, както и на цялото човешко семейство.

Госпожо държавен съветник, скъпи приятели:
В тези дни бих искал да насърча моите католически братя и сестри да упорстват във вярата си и да останат верни на посланието за помирение и братство, посредством благотворителни и хуманитарни дела, които носят полза на цялото общество. Надявам се, че в изпълнено с уважение сътрудничество със следовниците на другите религии, както и с всички мъже и жени с добра воля, те ще спомогнат за поставянето на начало на нова епоха на съгласие и напредък за народа на тази обична нация. „Да живее Мианмар!“ Благодаря за вашето внимание и с молитвени благопожелания за вашето служение в полза на общото благо, призовавам Божията благословия да ви донесе мъдрост, сила и мир. Благодаря.