Папа Франциск посети Бангладеш от 30 ноември до 2 декември 2017 г. Той пристигна в страната на 30 ноември следобед след полет от Мианмар. В първия ден от визитата си папата се срещна с президента на страната Абдул Хамид, както и с представители на гражданските власти, а на 1 декември в Апостолическата нунциатура в столицата Дака проведе лична среща с министър-председателя Шейх Хасина. Тя е дъщеря на шейх Муджибур Рахман, наричан „баща на нацията“, първи президент на Република Бангладеш, убит през 1975 г., чийто мемориал папата посети предния ден, веднага след пристигането си в страната. 
 

Папата се позова на Муджибур Рахман и в официалната си реч, произнесена при срещата си с представители на гражданските власти на страната. В нея той изтъкна, че „президентът Шейх Муджибур Рахман мечтаеше за изграждането на съвременно, плуралистично и открито общество, в което всеки човек и общност имат възможност да живеят в свобода, мир и сигурност, да се радват на уважение към вроденото достойнство и равенство на всички“.
 

След това папата присъства на междурелигиозна и икуменическа молитва за мир, организирана в градината на Архиепископията в Дака, в която участие взеха представители на мюсюлманските, хиндуистките и будистки общности, както и на християнските изповедания и гражданските власти.
Срещата, определена на няколко пъти от папата като много важна, се проведе от 17 часа местно време и беше открита с химни и традиционни танци, а папата пристигна на рикша, теглена от велосипед. Папата взе участие в събитието с желанието да демонстрира солидарността между религиозните общности - „да изгради мостове“ на мира, да се срещне с бедните и уязвимите, както и да достигне до „периферията“ – три от ключовите елемента в неговото послание към света.
 

В края на това събитие папата се срещна и с 18 представители на малцинството рохинджи – 12 мъже, четири жени и две деца. На срещата папата изслуша тяхната история и даде израз на загрижеността си към мюсюлмански бежанци, приети в Бангладеш след изгонването им от съседен Мианмар.
Бежанците – рохинджи бяха придружени от преводачи на „Каритас“, католическата организация, която заедно с други католически и неконфесионални неправителствени организации помага за облекчаването на тежката хуманитарна ситуация, в която се намира тази етническа група.
 

По време на визитата си в Мианмар папата обясни, че главната цел на неговото Апостолическо посещение в Мианмар е да се помоли „заедно с малката, но ревностна католическа общност в страната“, да укрепи „нейните представители във вярата им и да ги насърча в усилията им да дават своя принос за благото на цялата нация“. Той изказа тази мисъл по време на срещата си с гражданските власти на Мианмар, където добави, че иска да достигне до „цялото население на Мианмар“ и да окуражи всички, които „се трудят за изграждането на социален ред, който да се характеризира със справедливост, помирение и включване“.
По време на посещението си в Мианмар папата се въздържа от употреба на термина „рохинджи“, поради забраната за нейното използване, наложена от правителството на Мианмар за представителите на дипломатическата общност. Правителството ги нарича „бежанци от Качин“, най-северният щат на Мианмар.
 

По време на Апостолическото си посещение в Мианмар папа Фрациск носеше дървен пастирски жезъл, изработена от бежанци рохинджи от щата Качин, които нямаха възможност да присъстват на месата в Янгон, с оглед на бедността, в която живеят жителите на този щат“.
 

Рохинджите са мюсюлманско етническо малцинство, което правителството на Янгон, под политическото ръководство на носителката на Нобелова награда за мир Аун Сан Су Чи, не признава за граждани. В Бангладеш вече са пристигнали повече от 607 000 бежанци „рохинджи“ в търсене на убежище, според Върховния комисариат на ООН за бежанците.
 

Според ватиканската агенция Fides „Рохинджите намират убежище в лагера Винемав, бягайки от гражданската война, водена между бирманската армия и въоръжените групировка „Качин“ в един от горещите етнически конфликти в страната, която в социално отношение е разделена между бирманско мнозинство и други 135 езикови и етнически малцинства“.
 

Бежанците се ползват с подкрепата на местната Католическата църква, допълва агенцията. В епархия Миткиина са приети над 8000 бежанци, които не могат да се върнат в селата си, поради постоянното насилие, на което са изложени. „Каритас“ също полага усилия да им окаже подкрепа, като се стреми да им помогне те да получат възможност сами да обработват земята, за да успяват да се грижат за своята прехрана.
 

Източник: www.zenit.org