„Да подражаваме на мъдреците: да гледаме нагоре, да тръгнем на път и да предложим нашите дарове“. 

Трите действия на мъдреците ни сочат нашия път към Господа, Който днес се открива като светлина и спасение за всички народи. Мъдреците виждат звездата, тръгват на път и принасят дарове.

Те виждат звездата. Оттук започва всичко. Ала защо, можем да се запитаме, само мъдреците виждат звездата? Вероятно защото малцина са хората, които вдигат поглед към небето. Често сме вгледани в земята: стига ни да бъдем здрави, да имаме малко пари и забавления. Чудя се дали още знаем как да гледаме към небето. Знаем ли как да мечтаем, да очакваме Бог, да очакваме новостите, доносени от Него, или допускаме просто да бъдем пометени от живота, като сухи клони изложени на вятъра? Мъдреците не се задоволяват с видимото, не се оставят да бъдат носени по течението. Разбират, че за да може човек да живее истински, той се нуждае от възвишена цел, която да продължава да търси.

Може да се запитаме и защо, въпреки че толкова много хора са обърнати към небето, към „звездата Му“ (Мат. 2:2), малцина последват тази звезда. Вероятно защото тази звезда не привлича окото, тя не свети по-ярко от останалите. Била е звезда – казва ни Евангелието – която мъдреците видели „на изток“ (ст. 2:9). Звездата на Исус не заслепява и не замайва, тя внимателно приканва. Можем да се запитаме каква звезда сме избрали да следваме в живота си. Някои звезди може да са ярки, но да не осветяват пътя. Такива звезди са успеха, парите, кариерата, почестите и удоволствията, когато те заемат целия ни живот. Те са метеори: засияват ярко за миг, но след това веднага изгарят, а блясъкът им избледнява. Те са падащи звезди, които объркват, вместо да ни водят. Докато звездата на Господа не ни заслепява със своята яркост, тя винаги е там, винаги приветлива; повежда ни за ръка през живота и ни съпровожда. Не обещава материална награда, тя носи мир и дарява, както на мъдреците донася „твърде голяма радост.“ (Мат. 2:10). Но и ни казва да тръгнем.

Тръгването на път, второто сторено от мъдреците, е от същностно значение за откриването на Исус. Неговата звезда изисква решимост да тръгнем на път и да напредваме неуморно по него. Изисква от нас да се разтоварим от безполезните тегоби и ненужните допълнения, които могат само да ни попречат, и да сме готови да срещнем непредвидени препятствия по картата на живота. Исус се оставя да бъде открит от онези, които го търсят, но за да Го открием, трябва да станем и да тръгнем, да поемем рискове, а не да стоим на едно място, да излезем, а не да стоим на едно място. Исус има изисквания: Той настоява тези, които Го следват, да оставят зад гърба си удобството на светската утеха, успокояваща топлина на дома и огнището. Следването на Исус не е учтив етикет, който да бъде спазван, а пътешествие, което да бъде предприето. Бог, Който освобождава своя народ и призовава нови народи да последват Неговата звезда, в хода на това пътуване дарява свобода и радост. С други думи, ако искаме да открием Исус, трябва да преодолеем нашите страхове от поемането на рискове, нашето самодоволство и безгрижното нежелание да очакваме повече от живота. Трябва да поемем риск, за да срещнем Младенеца. Но тези опасности напълно си заслужават усилието, тъй като в намирането на Младенеца, в откриването на Неговата нежност и любов, ние преоткриваме себе си.

Заминаването не е лесно решение. Евангелието ни показва това чрез няколко от героите на разказа. Виждаме Ирод, който трепери от страх, че раждането на Царя ще застраши властта му. Събира хора, които изпраща, за да съберат информация, но самият той не се помръдва, остава затворен в двореца си. Дори „цял Йерусалим“ (ст.3) е смутен, смутен от новите неща, донесени от Бог Те искат всичко да остане такова, както е, каквото винаги е било, никой няма смелостта да тръгне. Изкушението на първосвещениците и книжниците е по-прикрито: те знаят точното място и го казват на Ирод, цитирайки древното пророчество. Те знаят мястото, но самите те не се отправят към Витлеем. Тяхно е изкушението на хората, които са вярващи по навик, те могат надълго да говорят за вярата, която познават толкова добре, но няма лично да поемат рискове заради Господ. Те говорят, но не се молят, оплакват се, но не вършат добро. Мъдреците, от друга страна, говорят малко, а правят много. Невежи за истината на вярата, те са изпълнени с копнеж, който ги кара да тръгнат. Евангелието ни предава техните думи „дойдохме да Му се поклоним“ (ст. 2), а сетне ни разказва, че те „заминаха“, „влязоха в къщата, паднаха, та Му се поклониха“ а след това „заминаха по друг път“. (вж. ст. 9, 11, 12). Продължават да напредват.

Предлагането на даровете: След като намират Исус след дългото пътуване, мъдреците правят като Него: носят дарове. Исус е дошъл, за да даде живота Си, а те му предлагат собствените си скъпи дарове: злато, ливан и смирна. Евангелието се превръща в реалност, когато житейското пътуване завърши с даряването. Да даряваш свободно, в името на Господа, без да очакваш нещо в замяна, това е сигурният знак, че сме открили Исус. Защото Той казва: „Даром получихте, даром давайте.“ (Мат. 10: 8). Да правиш добро, без да се интересуваш от цената, дори без то да е поискано, дори когато нищо няма да спечелиш от това, дори да е неприятно. Това е, което очаква Бог. Той, който се смилява заради нас, очаква от нас да предложим нещо за най-малкия от нашите братя и сестри. Кои са те? Тези, които нямат какво да дадат в замяна, хората в нужда, гладните, странниците, затворниците, бедните (срв. Мат. 25: 31-46). Даряваме Исус с подарък, който Му харесва, когато се грижим за болен човек, прекарваме време с някой в затруднение, помагаме някому само заради подкрепата или прощаваме някому, който ни е наранил. Това са свободно дадени дарове, без тях християнския живот е невъзможен. Исус ни напомня, че ако ние обикнем само ония, които нас обичат, постъпваме като езичниците (срв. Мат. 5:46-47).

Днес нека погледнем в ръцете си, които толкова често са празни от любов, нека помисли какъв дар можем да дарим, без да очакваме нещо в замяна. Това ще донесе радост на Господ. И нека Го помолим: „Господи, нека отново открия радостта от даряването“.

Скъпи братя и сестри, нека подражаваме на мъдреците – като гледаме нагоре, тръгнем на път и предложим нашите дарове. 

Източник: www.zenit.org