Новини

ПОСЕЩЕНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК В ПЕРУ

ПОСЕЩЕНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК В ПЕРУ ПОСЕЩЕНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК В ПЕРУ

Втората спирка от обиколката на папа Франциск в Латинска Америка беше Перу, където посещението му продължи от 18 до 21 януари 2018 г. На 19 януари папата проведе среща с представителите на гражданските власти и на акредитираните в страната дипломати, а след това се срещна и с президента на страната. След това папата отпътува от Лима за Пуерто Малдонадо, където проведе се срещна с коренното население от басейна на река Амазонка. На 20 януари визитата му продължи в Трухильо, където отслужи меса, а след това се срещна със семинаристи от северен Перу. Третият ден от посещението, 21 януари 2018 г., продължи в Лима, където папата проведе среща с епископите на страната в двореца на Архиепископа на Лима, а след което отслужи меса във военновъздушната база Лас Палмас.

 

 

 

Среща с епископите на Перу: Послание за единство и надежда
 

 

На срещата с епископите на Перу папа Франциск се обърна към тях с призив да бъдат строители на единството, позовавайки се на примера на св. Турибио от Могроехо, архиепископ на Лима и патрон на латиноамериканския епископат.
 

 

В обръщението си пред епископите, Светият отец посочи, че св. Турибио често е наричан „Новият Моисей“, а във Ватикана има негов портрет, на който е изобразено как той прекосява голяма река. Папата поясни, че по този символичен начин е изобразено нещо много повече от просто преминаване от единия на другия бряг на реката. Папата продължи: „Неговата вяра и упование в Господа го накараха да премине на другия бряг, където остана до края на живота си, защото там го очакваше сам Господ сред множество от хора“. Преминавайки на другия бряг, св. Турибио се превърнал в истински носител на единството и надеждата, посочи папата.
 

 

На първо място, защото вместо да се радва на уюта на своята епископска резиденция, той се отдава на пътувания из своя диоцез, отивайки там, където са хората и където имат нужда от него. Той прекарва в пътуване 18 години от своето 22-годишно епископско служение.


 

 

„Той е съзнавал, че това е единственият начин да бъде пастир: като бъде близо до хората, да им предоставя тайнствата, като през цялото време увещава и свещениците да правят същото“, посочи папата. „Призовава ги не само с думи, но и със свидетелството си, като застава на предните редици на евангелизацията“.
 

 

Второ, Турибио иска да премине на другия бряг и за да промени културната гледна точка. Така той успява да предаде вярата на родните езици на хората.
„На Третия събор в Лима той взима решение за превод на катехизиса на езиците Кечуа и Аймара“, поясни папата. „И насърчава духовенството да научи езика на своето паство, за да отслужват тайнствата по разбираем за тях начин“.
 

 

Трето, светецът прекосява реката в името на милосърдието: „За нашият патрон евангелизацията не е възможна без милосърдието. Той е съзнавал, че висшата форма на евангелизацията е животът ни да следва примера на пълното отдаване на Исус Христос, водени от любов към всеки мъж и жена.“.
Четвърто, папата припомни, че светецът е настоявал местните хора да излъчат свещеници. „Той е съзнавал, че не е достатъчно да пътува навсякъде и да говори техния език: Църквата е имала нужда да възпита собствени свещеници и така да стане плодоносна майка“.
Пето, папата посочи св. Турибио като носител на единството: „По възхитителен и пророчески начин, той полага усилия за разкриване на възможности за общение и участие сред различните членове на Божия народ“.
 

 

Шесто, когато светецът напуска този свят, това става, когато той е заобиколен от вярващи. „Той е пастир, който събира „багажа“ си от лица и имена. Те са неговият паспорт към небето. Не мога да не спомена този финален миг, когато пастирът предава душата си на Бог. Той прави това сред своя народ, а местните хора пеят chirimia, за да може душата на пастира да намери покой“.

 

 

 

 

Заключително обръщение на папа Франциск: „Скъпи перуански братя, имате толкова много причини за надежда“
 

 

След като отслужи меса във военновъздушната база Лас Палмас, папа Франциск направи следното заключително обръщение преди отпътуването си:
 

 

„Благодаря на кардинал Хуан Луис Киприани, архиепископ на Лима, за неговите любезни думи, на вас, събратя епископи, за вашето присъствие, и на всички, които спомогнаха за реализирането на това посещение, оставало у мен незаличимо впечатление.
 

 

Благодарен съм на всички, направили възможно това посещение. Преди всичко благодаря на президента Педро Пабло Кучински, на гражданските власти и на хилядите доброволци, чието тихо и безкористно посвещение позволи всичко да премине спокойно. Благодарен съм на организационния комитет и на всички, чието посвещение и усилия направиха моето посещение възможно. Беше толкова хубаво да бъде сред вас. Благодаря ви.
 

 

Започнах своето поклонение сред вас като говорих за Перу като земя на надеждата. Земя на надеждата, заради нейното биоразнообразие и красотата на нейните пейзажи, които ни помагат да открием Божието присъствие.
 

 

Земя на надеждата, заради нейните богати традиции и обичаи, формирали душата на народа на тази страна.
 

 

Земя на надеждата, заради нейните млади хора, които не са бъдещето, а са настоящето на  днешно Перу. Насърчавам ги да открият мъдростта на своите прародители и възрастни хора, това е ДНК-то, което ръководи техните велики светци. Не губете корените си! А вие, дядовците, бабите и възрастните, продължавайте да предавате на следващите поколения традициите на своя народ и мъдростта, която очертава пътя към небето. Насърчавам всички вас да не се страхувате да бъдете светците на ХХІ век.
Скъпи перуански братя и сестри, имате толкова много основания за надежда. През изминалите дни видях и „докоснах“ основанията за тази надежда. Пазете тази надежда. Няма по-добър начин да съхраните тази надежда от това да останете единни, за да могат основанията за тази надежда всеки ден да израстват във вашите сърца.
 

 

„Надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца“.  (Рим. 5:5). Вие сте в моето сърце.
 

 

Бог да ви благослови. И ви моля, не забравяйте да се молите за мен“.


Източник: www.zenit.org