Обръщение на папа Франциск преди молитвата „Ангел Господен“, отслужена пред 20 000 вярващи на площад „Свети Петър“ на 18 март 2018 г.:

Днешното евангелско четиво (Иоан 12:20-33) описва един епизод, случил се в последните дни от живота на Исус. Сцената се разиграва в Йерусалим, където Той е за юдейския празник Пасха. За ритуалното честване в града са пристигнали и някои елини. Те са хора, които изпитват дълбоко религиозно чувство, привлечени са от вярата на еврейския народ, а след като са чули да се говори за този велик пророк, отиват при Филип, един от дванайсетте апостоли, и му казват: „искаме да видим Иисуса“ (ст. 21). Йоан обръща специално внимание на тази фраза, като подчертава глагола „да видим“, който в речника на евангелиста означава човек да успее да прогледне отвъд очевидното, да осъзнае тайната на личността. Глаголът, използван от Йоан, „да видим“, означава да достигнем до сърцето, до дълбините на личността, вътре в човека, както с поглед, така и със съзнание.

Реакцията на Исус е изненадваща. Той не отговаря с „да“ или „не“, Той казва: „дошъл е часът да се прослави Син Човеческий“. (ст. 23). Тези думи, които на пръв поглед сякаш пренебрегват въпроса на гърците, всъщност съдържат истинския отговор, защото който иска да познава Исус, трябва да се вгледа в Кръста, където се разкрива Неговата слава. Да се вгледа вътре в Кръста. Днешното евангелско четиво ни приканва да обърнем нашия поглед към Разпятието, което не е декоративен обект или допълнение към дрехата - макар понякога с него да се злоупотребява! - а е религиозен знак за съзерцаване и разбиране. В образа на Разпнатият Исус се разкрива тайната на Смъртта на Божия Син като висш акт на любовта, източник на живот и спасение за човечеството през всички времена. Ние сме изцелени в Неговите рани.

Трябва да помисля: „Как гледам на Разпятието? Като на произведение на изкуството, да видя дали то е красиво или не? Дали успявам да се вгледам навътре, навлизайки в сърцето на Исус през неговите рани? Дали виждам тайната на Бог, унизен до смъртта също като един раб, като един престъпник?“ Не забравяйте това: да гледате на Разпятието, но да го вижда отвътре. Съществува тази прекрасна набожност да се молим с „Отче наш“ за всяка една от петте рани: когато се молим с „Отче наш“, се стремим да навлезем навътре, навътре, да достигнем до Неговото сърце. И там ще научим великата мъдрост на Христовата тайна, великата мъдрост на Кръста.

За да обясни смисъла на Своята Смърт и Възкресение, Исус се възползва от едни образ и казва: „ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“. (ст. 24). Той иска да бъде разбрано, че Неговият върховен миг - Кръстът, Смъртта и Възкресението - е акт на плодородие. Раните Му трябва да ни  изцелят, да принесат плод на мнозина. Затова Той сравнява Себе си с житното зърно, което, умирайки в земята, създава нов живот. Чрез Въплъщението Исус идва на земята, но това не е достатъчно. Той трябва и да погине, за да изкупи хората от робството на греха и да им принесе нов живот, който е помирен в любовта. Казвам: „да изкупи хората“, но всъщност Той плаща цената, за да спаси мен, вас, всички нас, всеки един от нас. Това е тайната на Христос. Тя достига до Неговите рани, навлиза, съзерцава, вижда Исус отвътре.

Тази динамика на житното зърно, осъществена в Исус, трябва да бъде осъзната и у Неговите ученици: призвани сме да достигнем до нашия собствен пасхален закон, да загубим живота си, за да го получим нов и вечен. А какво означава да се загуби живота? Тоест, какво означава да бъдеш житно зърно? Означава да мислим по-малко за себе си, за личните си интереси, да можем „да видим“, да излезем и да посрещнем нуждите на нашите ближни, особено на най-нищите. Да изпълняваме с радост делото на милосърдието за всички, които страдат в тяло и дух е най-истинския начин за изживяване на Евангелието, това е основата, необходима за да могат нашите общности да израстват в братство и взаимно гостоприемство. Бих искал да видя Исус, но да Го видя отвътре. Да навляза в Неговите рани и да съзерцавам любовта в Неговото сърце към вас, към вас, към вас, към мен, към всички.

Моля се Дева Мария, чието сърце винаги е вгледано в нейния Син, от яслите на Витлеем до Кръста на Голгота, да ни помага да Го срещаме и познаваме, както Той иска, за да можем да изживеем живота си, осветени от Него, и да принесем на света плодовете на справедливостта и мира.

Източник: www.zenit.rog