Текст на проповедта на папа Франциск, произнесена на 20 май 2018 г., по време на Месата за Петдесетница в базиликата „Св. Петър“ в Рим.

В първото четиво към днешната литургия, слизането на Светия Дух на Петдесетница е оприличено на „шум от небето, като че идеше силен вятър“. (Деян. 2:2). Какво ни казва този образ? Кара ни да си представим могъща сила, която не е самоцелна, а която преобразява. Вятърът наистина носи промяна: носи топлина, когато е студено; носи хлад, когато е горещо; носи дъжд, когато земята е пресъхнала ... затова носи промяна. Светият Дух, на много различно равнище, прави същото. Той е Божествената сила, която променя света. Секвенцията ни напомня точно това: Духът е „на душата сладък гост, сладко освежаване, в работа почивка си, в тежка жега сянка си“. Затова Го молим: „Измий Ти нечистото, полей също сухото, изцери нездравото, поправи сгрешеното“. Духът прониква в ситуациите и ги променя. Той променя сърца, променя и ситуации.
 

Светият Дух променя сърцата. Исус е казал на учениците Си: „Ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще Ми бъдете свидетели“ (Деян. 1:8). Точно това се случва. Същите ученици, които в началото са уплашени и дори след възкресението на Учителя се скриват, са преобразени от Духа, и както Исус казва в днешното Евангелие, стават Негови „свидетели“. (срв. Иоан 15:27). Те вече не изпитват съмнения, изпълнени със смелост тръгват от Иерусалим, за да стигнат накрай земя. Плахи, когато Исус е все още сред тях, те стават смели, когато Него го няма, защото Духът е променил техните сърца.
 

Духът освобождава сърцата, сковани от страх. Той преодолява всяка съпротива. У тези, които се задоволяват с полумерки, Той вдъхва щедрост на сърцето. Отваря сърцата, които са затворени. Подтиква затъналите в своето удобство да излязат и да служат. Кара самодоволните да поемат в нови посоки. Кара охладнелите да започнат да лелеят нови мечти. Това представлява промяната в сърцата. Много хора обещават промяна, ново начало, удивителни обновления, но опитът ни учи, че никой земен стремеж за промяна на реалността не може напълно да задоволи човешкото сърце. Но промяната, донесена от Духа, е различна Тя не носи революция в живота около нас, а променя сърцата ни. Не ни освобождава от бремето на нашите проблеми, но ни освобождава отвътре, за да можем да се изправим пред тези проблеми. Не ни носи всичко наведнъж, а ни кара да постоянстваме с увереност, без да се отегчаваме от живота. Духът пази сърцата ни млади - обновено млади. Младостта, при всичките опити за нейното удължаване, рано или късно си отива, докато Духът ни предпазва от единствения вид стареене, което е нездравословно, а именно от вътрешното състаряване. Как Той прави това? Чрез обновяване на сърцата ни, чрез опрощаване на грешниците. В това се състои великата промяна: от виновни Той ни преобразява в праведни, което променя всичко. От роби на греха ставаме свободни, от слуги се превръщаме в обични деца, от недостойни - в достойни; от лишени от илюзии - в изпълнени с надежда. Благодарение на действието на Светия Дух радостта се преражда, а мирът разцъфтява в нашите сърца.
 

Затова нека днес разберем какво трябва да сторим, когато се нуждаем от истинска промяна. Кой сред нас не се нуждае от промяна? Особено когато сме унили, изнурени от житейските тегоби, потиснати от собствената си слабост, когато ни е трудно да продължим напред, а любовта изглежда невъзможна. В тези мигове се нуждаем от могъщото „разтърсване“ на Светия Дух, от силата на Бог. В Символа на вярата ние Го славим като „Животворящия“. Колко хубаво би било за нас всеки ден да изпитваме това разтърсване за живота! Всяка сутрин, когато се събуждаме, да казваме: „Ела, Душе Свети, влезе в сърцето ми, ела в моя ден“.
 

Духът не само променя сърцата; Той променя събитията. Подобно на вятъра, който духа навсякъде, Той прониква и да най-невъобразимите ситуации. В Деяния на апостолите - книга, която трябва да вземем и да прочетем, в която Светият Дух е основното действащо лице -  ставаме свидетели на една невероятна поредица от събития. Когато учениците най-малко очакват, Светият Дух ги изпраща сред езичниците. Той открива нови пътища, също както в епизода с дякон Филип. Духът изкарва Филип на един пустинен път от Йерусалим към Газа … (Колко вълнуващо звучи това име за нас днес? Нека Духът промени сърцата и събитията и да донесе мир в Светите земи!). По пътя Филип проповядва на един етиопски велможа и го кръщава. А след това Духът го извежда в Азот, сетне в Кесария, в постоянно различни ситуации, за да разпространява новината за Бог. А там е и Павел, „свързан от Духа“ (Деян. 20: 22), който пътува надлъж и нашир, носейки благата вест на народи, никога невиждани от него. Където е Духът, нещо винаги се случва; където Той духа, никога няма спокойствие.
 

Когато в живота на нашите общности изпитаме определено „равнодушие“, когато започнем да предпочитаме мира и спокойствие пред вестта за Бог, това е лош знак. Това означава, че се опитваме да се скрием от вятъра на Духа. Когато се стремим да се опазим и оставаме близо до дома, това не е добър знак. Духът духа, но ние свиваме платната. И все пак, колко често сме Го виждали да твори чудеса! Често, дори и в най-мрачните времена, Духът ни издига до най-невъзможната святост! Защото Той е душата на Църквата, Който постоянно я оживява с нова надежда, изпълва я с радост, прави я плодоносна, води към цъфтеж новия живот. Когато се роди бебе в едно семейство, то напълно преобръща рутината на живота, кара ни да изгубим съня си, но и ни носи радост, която обновява нашия живот, издърпва ни, уголемява нашата любов. Така е и с Духа: Той носи „вкусът на детството“ в Църквата. Отново и отново Той донася ново раждане. Връща ни първата любов. Духът напомня на Църквата, че при цялата й вековна история, тя си остава младата невеста, в която Господ е безумно влюбен. Нека никога не се уморим да приветстваме Духа в нашия живот, нека не спираме да Го призоваваме преди всяко наше дело: „Ела, Душе Свети!“
 

Той ще ни донесе силата Си за промяна, Своята неповторима сила, която е едновременно центростремителна и центробежна. Тя е центростремителна, т. е. тя търси своя център, защото действа дълбоко в нашите сърца. Тя носи единство в разделението, мир в скръбта, сила в изкушенията. Павел ни припомня това във втория днешен текст, когато казва, че плодовете на Духа са радост, мир, дълготърпение, вяра (Гал. 5:22). Духът ни носи близост с Бог, вътрешната сила, за да продължаваме напред. И въпреки това Той си остава центробежна сила, т.е. сила, която ни тласка навън. Това, което ни държи в центъра е същото, което ни тласка към периферията, към всяка човешка периферия. Силата, която ни открива Бог е силата, която открива нашите сърца към нашите братя и сестри. Той ни изпраща, прави ни свидетели, и така излива върху нас - отново по думите на Павел - любов, благост, милосърдие. Само чрез Духа Утешител изговаряме слова на живот и истински насърчаваме другите. Този, който живее по Духа живее в постоянно духовно напрежение: защото е несочен едновременно навътре към Бог и навън към света.
 

Нека Го помолим да ни помогне да живеем тъкмо по този начин. Светият Дух, неудържимият Божи вятър, духа в нашите сърца, Който ни помага да вдишаме нежността на Отца. Духни над Църквата и я изведи до край земя, така че, понесена от Теб, Тя да не носи нищо друго освен Теб. Духни над нашия свят утешителната топлина на мира и освежаващата прохлада на надеждата. Ела, Душе Свети, промени нас вътрешно и обнови лицето на земята, Амин.
 

Източник: www.zenit.org