„Ние също може да намерим за трудноразбираеми поученията на Исус за приемане на непознатия“

Така Папата завърши световната среща на семействата, в края на месата във Финикс Парк. В началото той прочете изявление, както го помолиха предния ден осемте жертви.

„Колко трудно е винаги да прощаваме на тези, които ни нараняват; колко голямо предизвикателство е винаги да приветствате мигранта и непознатия!“ 

С това Папа Франциск ознаменува заключителната меса на Световната среща на семействата във Финикс Парк в Дъблин. През цялата сутрин валеше, правейки дългото вървене по-трудно за присъстващите, но следобед силните дъждове спряха. Финикс Парк е един от най-големите градски паркове в Европа, с площ от над 700 хектара, разположени северозападно от центъра на ирландската столица. Сред паметниците, които го характеризират, е и огромен кръст, издигнат, за да ознаменува историческата меса, отслужена тук от Свети Йоан Павел II на 29 септември 1979 г. пред над един милион души. Днес поклонниците не бяха толкова много, но се очакваха поне 500 хиляди. 

В началото на честването Папата прочете послание на испански, преведено на английски за вярващите. Това е отговорът на искането, изпратено вчера до него лично от осемте жертви на злоупотреби, които се срещнаха в нунциарата и призоваха за споменаване на събитията със самотните майки, които загубиха децата след принудително осиновяване посредством религиозни институции. 

 

„Приемайки това, което ми казаха оцелелите от злоупотребите с власт, съвест и сексуално насилие, бих искал да оставя тези престъпления на Божията милост и да помоля за прошка. Искаме опрощение – добави Берголио – за злоупотребите в Ирландия, за злоупотребите с власт, съвест и сексуално насилие от членове на Църквата. По специален начин искаме прошка за злоупотребите, извършени в различни видове институции, ръководени от посветени мъже и жени, и други членове на Църквата.“ 

 

„Ние искаме прошка – каза Папата – за случаите на трудова експлоатация, на които са били подложени толкова много непълнолетни. Ние искаме опрощение за времето, когато като Църква не сме се погрижили за оцелелите от каквато и да е злоупотреба, търсещи справедливост и истина, и не сме предприели конкретни действия. Искаме опрощение за някои членове на йерархията, които не са се заели с тези болезнени ситуации и са останали безмълвни. Ние искаме опрощение за малките деца, които са били отнемани от техните майки и за всички пъти, когато е казвано на неомъжени майки, които са поискали децата си от онези, които са ги отнемали, или на децата, които са търсели своите майки, че това е „смъртен грях“. Това – посочи Папата – не е смъртен грях, това е четвъртата Божа заповед. Ние искаме прошка. Нека Господ направи нашите срам и отчаяние още по-големи и ни даде силата да работим в такава посока, така че никога това да не се случи отново и по този начин да постигнем справедливост. Амин! 

 

 

„В края на тази Световна среща на семействата“, заяви Франциск, „ние сме се събрали като едно семейство около масата Господна. Благодарим на Бога за многобройните благословии, които нашите семейства получиха. И ние искаме да се ангажираме с това да живеем в пълна степен с призванието да бъдем, както се казва в затрогващите думи на Света Тереза, „любовта в сърцето на Църквата“. После Папата коментира евангелието на деня, в което се описва обърканата и дори гневна реакция на учениците на Исус към „трудните за разбиране думи“ на Учителя, които са толкова „противоположни на мъдростта на този свят“. Но Назарянинът им обяснява, че думите му са „дух и живот“.  

 

„Те посочват – продължава Берголио – крайния източник на цялото добро, което сме преживели и прославяме тук през последните няколко дни: Духът на Бог, който непрекъснато вдъхва нов живот в нашия свят, в нашите сърца, в нашите семейства, в нашите домове и енории. Всеки нов ден от живота на нашите семейства и всяко ново поколение носи обещанието за нова Петдесетница, с пристигането на „утешаващия Дух, който наистина ни дава смелост“. 

 

„Колко много нашият свят има нужда от това окуражаване, което е Божи дар и обещание! Като един от плодовете на този празник на семейния живот, вие може да се върнете в домовете си и да станете източник на окуражаване на другите... Защото вашите семейства – настоя Папата – са в привилигирована позиция и са важно средство за разпространяването на тези думи като „Добри новини за всички“.  

 

Папата припомни думите на Свети апостол Павел за брака като „споделяне на тайнството на неугасващата вярност на Христос към Неговата невяста, Църквата“. Учение, което, „колкото и да е великолепно, на някои хора може да се стори „трудно за разбиране“. Защото живеенето в любов, така както Христос ни обичаше, води до имитиране на собствената му саможертва, да умрем за себе си, за да се преродим към по-голяма и по-трайна любов. Любовта, която сама по себе си може да спаси нашия свят от робство към греха, егоизма, алчността и безразличието към нуждите на нещастните“.  

 

„Това е любовта, която сме познали в Исус Христос“, подчертава Франциск. „Тя се е въплътила в нашия свят чрез семейството и чрез свидетелството на християнските семейства във всяка епоха. Тя има властта да разруши всяка бариера, за да помири света с Бога и да ни направи това, което винаги е трябвало да бъдем: едно човешко семейство, живеещо заедно в справедливост, святост и мир.“  

 

Папата признава, че „задачата да свидетелстваме за това Благовестие не е лесна“, но припомня, че „предизвикателствата, пред които са изправени християните днес, са по свой начин не по-малко трудни от тези, пред които са били изправени най-ранните ирландски мисионери. Мисля за Свети Колумбан, който с малката си група съратници донесе светлината на Евангелието в европейските земи в една епоха на тъмнина и културен разпад. Изключителният им мисионерски успех не се е основавал на тактически методи или стратегически планове, а на скромно и освобождаващо посвещаване в повелите на Светия Дух“.  

Не техните стратегии, а „ежедневното засвидетелстване на вярност към Христос и един към друг е това, което е спечелило сърцата, копнеещи за благодат, и е спомогнало за раждането на културата на Европа“. Разбира се, добавя Берголио, „винаги ще има хора, които се противопоставят на Добрата новина, които „мърморят“ за „трудните за разбиране думи“. „Въпреки това, ние никога не трябва да се огъваме или обезсърчаваме от леденото безразличие или бурните ветрове на враждебността.“  

 

Франциск прави една стъпка напред. „Но нека смирено признаем, че ако сме честни със себе си, ние също можем да намерим учението на Исус за трудноразбираемо. Колко трудно е винаги да прощаваме на тези, които ни нараняват; какво предизвикателство е винаги да приветстваме мигранта и непознатия; колко болезнено е с радост да носим разочарование, отхвърляне или предателство; колко неудобно е да защитаваме правата на най-уязвимите, неродените или възрастните хора, които като че ли накърняват нашето собствено чувство за свобода.“ Но да следваме Исус и Неговото Евангелие означава приемане на това предизвикателство.  

 

И в края на службата бе обявено мястото за следващата Световна среща на семействата, която ще се проведе в Рим през 2021 г. 

https://www.worldmeeting2018.ie/en/About