Обиколката на папа Франциск в балтийските държави завърши с посещение в Естония. То се проведе на 25 септември 2018 г., като сутринта той беше посрещнат официално на летището в Талин, а след това проведе среща с президента на страната г-жа Керсти Калюлайд, последвана от среща с официални лица и представители на гражданското общество. Следобедът папата проведе икуменическа среща с младежи в Талин, а посещението завърши с Меса, отслужена от него на Площада на свободата в Талин.
Предлагаме обръщението на папа Франциск на срещата с членовете на правителството и представители на гражданското общество в страната.
Уважаема госпожо президент,
Членове на правителството и официални лица,
Уважаеми членове на дипломатическия корпус,
Ваши превъзходителства, дами и господа,
Много се радвам от възможността за тази среща тук, в Талин, най-северната столица, която Господ ми е дал възможност да посетя. Благодаря, г-жо президент, за вашето приветствие и за възможността да се срещна с представители на народа на Естония. Разбирам, че сред вас има и представители на гражданското общество и на света на културата. Това ми дава възможност да изкажа пред тях желанието си да науча повече за вашата култура и особено за вашата устойчивост, дала ви възможност да поставяте ново начало, въпреки преживените трудни ситуации и несгоди.
От векове тези земи са известни като „Земята на Мария“, Maarjmaa. Име, което е не просто част от вашата история, а също и част от вашата култура. Мисълта за Мария извиква у мен две думи: памет и плодородие. Мария е жена на паметта, която „спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си“ (Лук 2:19), както и плодоносна майка, дала живот на своя Син.
А това ме кара да мисля за Естония като земя на паметта и плодородието.
Земя на паметта
Вашият народ е преминал, в различни период от своята история, през мигове на горчиво страдание и изпитания. Да се бори за свобода и независимост, която винаги е била оспорвана или застрашавана. И въпреки това през последните около двайсет и пет години, след като отново заехте своето подобаващо място в семейството на народите, естонското общество направи „гигантски крачки“ напред. Страната ви, въпреки малките си размери, е лидер в индексите за човешкото развитие и във възможностите за иновации; тя се нарежда високо и в областите на свободата на печата, демокрацията и политическата свобода. Вие също така успяхте да изградите връзки на сътрудничество и приятелство с редица държави. Мислейки за вашето минало и настояще, имате основателни причини да гледате на бъдещето с надежда и с оптимизъм пред бъдещи предизвикателства. Да бъдете земя на паметта означава и да помните, че това, което сте постигнали днес се дължи и на усилията, упорития труд, духа и вярата на вашите предци. Култивирането на памет, изпълнена с благодарност, ви дава възможност да осъзнавате днешните си постижения като плод на историята, като творение и на всички тези мъже и жени, които са се борили, за да направят тази свобода възможна. На свой ред, това изисква от вас да ги почитате като проправяте нови пътища за следващите поколения.
Земя на плодородието
Както посочих в началото на своето служение като Римски епископ, „в наше време човечеството изживява повратен момент от своята история, видим от напредъка, постигнат в толкова много области. Можем само да се радваме на стъпките, предприети за повишаване на благосъстоянието на хората“. (Evangelii Gaudium, 52). Ала ще сторим добре, ако никога не забравяме, че „добрият живот“ и добре изживеният живот са различни неща.
Една видима последица във високотехнологичните общества е загубата на житейски смисъл и радостта от живота. В резултат, бавно и постепенно хората губят усещане за чудото, а гражданите често са сполитани от екзистенциална скука. Има опасност чувството за принадлежност и посветеност на другите, на вкорененост в народа, културата и семейството, постепенно да бъдат изгубени, което да лиши конкретно младите от техните корени и основи, необходими за изграждането на тяхното настояще и бъдеще. Да ги лиши от способността да мечтаят, рискуват и творят. Ако започнем да се „уповаваме“ само на технологичния прогрес, като единственият възможен път, има опасност да изгубим способността за изграждане на междуличностни, междупоколенчески и междукултурни връзки. А тази тъкан е жизненоважна, защото ни кара да се чувстваме една общност и да споделяме обши проекти в най-широкия смисъл на думата. Следователно, една от най-важните задачи, които стоят пред всички нас, които сме натоварени със социални, политически, образователни или религиозни отговорности, е тази как да успеем да продължим да изграждаме тези връзки.
Земята на плодородието се нуждае от контекст, в който корените да бъдат посадени и да родят жизнена мрежа, способна да даде на членовете на общностите усещането, че те са „у дома“. Няма по-лоша форма на отчуждение от тази да се чувстваш изкоренен, да принадлежиш на никой. Една земя може да бъде плодоносна, а нейният народ да принесе плод и бъдеще, само доколкото успява да поощри чувството за принадлежност, да изгради връзки на интеграция между поколенията и различните общности, избягвайки липсата на чувствителност към другите, което може само да задълбочи отчуждението. В това усилие, скъпи приятели, бих искал да ви уверя, че може винаги да разчитате на подкрепата и помощта на Католическата църква, която макар и да е малка общност сред вас, е изпълнена с желание да допринесе за плодородието на тази земя.
Г-жо президент, госпожи и господа, още веднъж благодаря за вашето приветствие и гостоприемство. Господ да благослови вас и обичания народ на Естония. Да благослови и възрастните и младите хора, за да може чрез съхраняването и поддържането на паметта, тази земя да се превърне в пример за плодородна страна. Благодаря.
Източник: w2.vatican.va