Популярността на социалните мрежи в Интернет е израз на човешкото търсене на истински взаимоотношения и смисъл, а този стремеж може да намери пълноценен отговор в Христовата истина, отбеляза папа Бенедикт ХVІ.

Папата изказа това мнение в оповестеното на 24 януари негово послание по повод 45-ия Световен ден на социалната комуникация, който ще бъде отбелязан на 5 юни. На 24 януари беше отбелязан празникът на св. Франциск Салски, патрон на комуникациите.

Продължавайки своите размисли от миналите години, Светият Отец акцентира върху позитивните страни в развитието на комуникациите и призова християните „да се присъединят към мрежата от отношения, станали възможни благодарение на дигиталната ера.”

Той припомни, че успехът на интернет комуникациите може да бъде сравнен с индустриалната революция и отбеляза, че „радикалните промени в сферата на  комуникациите води до значими културни и социални развития”.

Папата отбеляза, че „новите технологии променят не само средствата, чрез които ние общуваме, но и самото общуване, до степен, че можем да кажем, че изживяваме период на дълбока културна трансформация. Новите средства за разпространяване на информация и познания ражда нов начин на учене и мислене и открива несравними възможности за човешките взаимоотношения и сътрудничество”.

Папата отбеляза, че тези нови хоризонти са „невъобразими”. „Те ни удивляват, но същевременно изискват неотложен и сериозен размисъл за значението на комуникациите в дигиталната епоха”. Папата потвърди, че както „всеки друг плод на човешкото изобретателност, така и новите комуникационни технологии следва да бъдат поставени в служба на вътрешната доброта на личността и на цялото човечество”.

Неясни граници
Папата продължи своите размисли, като обърна внимание на изчезващата разлика между производител и потребител на информацията. Това ни кара да „оценим самата комуникация по нов начин”, макар че продължават да бъдат видими „типичните ограничения на дигиталната комуникация – едностранчивостта в общуването, тенденцията да се общува само с една част от вътрешния свят, опасността от изграждане на фалшив образ за самия себе си, което може да доведе до стремеж към задоволяване само на личните желания”.

По-конкретно той се спря на опасностите за младежта: „Все по-активното им участие в публичния дигитален форум, създаден чрез т. нар. социални мрежи, спомага за установяването на нови форми на междуличностни отношения, оказва влияние върху само-оценката, което неизбежно повдига въпросите не само за това как трябва да се действа правилно, но и за автентичността на собствения аз. Активността в киберпространството може да бъде белег за автентично търсене на лична среща с другите, ако бъдат избегнати опасностите, като ограничаването на затварянето на личността в нещо като паралелна реалност или прекомерното навлизане във виртуалния свят. Търсенето на споделяне, на „приятели”, представлява предизвикателство към необходимостта да останеш автентичен и вярващ, както и да не се поддаваш на илюзията да изградиш изкуствен публичен профил на самия себе си”.

Присъстващи, но отсъстващи
Технологиите разкриват един цял нов свят на потенциални приятелства, признава Светият Отец, но остава открит и един въпрос, който е необходимо да бъде зададен: „Кой е моят „ближен” в този нов свят? Няма ли опасност да пострада нашето присъствие сред тези, с които се срещаме във всекидневния ни живот? Няма ли опасност да се объркаме, ако нашето внимание е фрагментирано и е потънало в един „друг” свят, а не в този, в който живеем? Имаме ли време да размишляваме критично върху собствените си избори и да насърчаваме човешките отношения, които са истински дълбоки и трайни? Важно е винаги да помним, че виртуалният контакт не може и не трябва да замести прекия човешки контакт с хората от всички равнища на нашия живот”, напомни папата.

Свидетелството
Бенедикт ХVІ продължи като отбеляза, че и в дигиталната ера има „християнски начин на присъствие”. Той обясни, че „това става чрез честното и открито общуване, което е отговорно и  изпълнено с уважение към другите. Провъзгласяването на Евангелието чрез новите медии не означава само да качиш открито религиозно съдържание на нови медийни платформи, но и постоянно да свидетелстваш, в своя собствен дигитален профил, и в собствената си комуникация с другите за изборите, предпочитанията и съжденията, които са в пълно съгласие с Евангелието, дори когато това не е заявено направо”.

Папата добави, че в дигиталния свят „едно послание не може да бъде прогласено без последователното свидетелство на този, който го заявява”.

„В новите обстоятелства и чрез новите средства за изразяване, християните отново са призвани да дадат отговор на всеки, които задава въпроса за причината за носената от тях надежда”.
 

Разпространение на истината
Епископът на Рим изказа мнението, че свидетелството на Евангелието представлява предизвикателство към интернет статуквото.

„Първо, трябва да сме наясно, че истината, която искаме да споделим не дължи своята ценност на „популярността” или на вниманието, което й се обръща. Трябва да представим тази истина в нейната пълнота, а не да се опитваме да я направим приемлива или да я размием. Тя трябва да бъде подхранвана всеки ден и да не зависи от мимолетната привлекателност. Истината на Евангелието не е нещо, което може да бъде консумирано или ползвано лековато, това е много повече дар, който зове за велик отговор”.

Папата отбеляза и дори призова „Евангелието да бъде въплътено в истинския свят и да бъде обвързано с реалните лица на нашите братя и сестри, на тези, с които ние споделяме нашия живот всеки ден. Директните човешки взаимоотношения винаги ще останат фундаментални за предаването на вярата”.

„В заключение”, отбеляза папата, „Христовата истина е пълноценният и автентичен отговор на този човешко стремеж към взаимоотношения, общение и смисъл, което намира израз и в огромната популярност на социалните мрежи. Вярващите, свидетелстващи за своите най-дълбоки убеждения, могат да предотвратяват опасността от превръщането на мрежата в инструмент за деперсонализиране на хората, емоционални манипулации или който дава възможност на силните да монополизират чуждото мнение. Тъкмо обратното, вярващите насърчават всички да съхранят вечните човешки въпроси, което е свидетелство за нашия стремеж към трансцеденталното и за нашия копнеж за автентичен живот, който истински си струва да бъдат изживян”

Източник: www.zenith.org