На 6 януари, празника Богоявление, папа Франциск произнесе следната проповед по време на месата, отслужена в базиликата „Св. Петър“.

В началото на текста от Евангелието (Мат. 2: 1-12) мъдреците обясняват причините за своето идване: „ видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.“ (ст. 2). Край и цел на тяхното пътуване е поклонението. Всъщност, когато пристигат във Витлеем и влизат в къщата „намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха“ (ст. 11). Когато загубим необходимостта да се покланяме, губим и посоката в нашия християнския живот, който е пътуване към Господ, а не към самите нас. Евангелието ни предупреждава за тази опасност, защото освен мъдреците, в него са описани и други хора, неспособни да се поклонят.

На първо място това е цар Ирод, който също използва думата поклонение, но само за заблуда. Той моли мъдреците да му кажат къде може да открие Младенеца, „за да ида и аз да Му се поклоня.“ (ст. 8). Ала всъщност Ирод се прекланя единствено на себе си, затова и иска да се отърве от Младенеца, използвайки тази лъжа. Какво ни говори  това? Че когато не се покланяме на Бог, в крайна сметка се покланяме на себе си. Същото е и с християнският живот, когато той не е насочен към поклонението на Господ, той може да се превърне в скрит начин за утвърждаване на аза и на собствени ни способности. А това е сериозна опасност, защото тогава използваме, а не служим на  Бог. Колко много пъти сме заменяли интересите на Евангелието с нашите собствени интереси? Колко много пъти сме прикривали зад нашата религиозност други неща, които са ни удобни? Колко много пъти сме заменяли Божията сила, целта на която е служението на другите, с това да служим на самите себе си!

Наред с Ирод, има и други хора в Евангелието, неспособни да се преклонят: това са първосвещениците и книжниците. Те обясняват на Ирод с голяма прецизност къде трябва да се роди Месията: във „Витлеем Иудейски“ (виж. ст. 5). Те познават пророчествата и могат точно да ги цитират. Знаят къде да отидат, но не отиват там. Това също трябва да бъде урок за нас. В християнския живот не е достатъчно да бъдем начетени, ако не можем да отстъпим от самите себе си, ако не можем да срещнем другите в поклонението, ако не можем да познаем Бог. Богословието и пастирската ефективност означават малко или нищо, ако не можем да се поклоним, да коленичим като мъдреците, които имат не само имат знанието, накарало ги да се впуснат в това пътешествие, но и са готови да го предприемат, да коленичат и да се поклонят. А когато се поклоним, осъзнаваме, че вярата не е само сбор от изтънчени доктрини, а връзка с една жива Личност, която сме призвани да обичаме. Едва при срещата ни лице в лице с Исус успяваме да Го видим, както Той ни вижда нас. Поклонението ни учи, че християнският живот е любовна история с Бог, в която важни са не нашите прекрасни идеи, а способността ни да Го поставим в центъра на нашата любов, както правят влюбените с тези, които обичат. Това трябва да бъде Църквата, поклонник, влюбен в Исус.

Започвайки Новата година, нека отново си припомним, че вярата изисква поклонение. Ако можем да паднем на колене пред Исус, ще преодолеем изкушението да поемем по наш собствен път. Защото поклонението предполага и освобождението от най-тежкото робство: робството на самите себе си. Поклонението означава да поставим в центъра Господ, а не самите нас. Означава всички неща да заемат мястото, което им се полага, а следователно и първото място да бъде отредено на Бог. Поклонението означава Божият план да бъде за нас по-важен от нашето лично време, нашите права и нашето пространство. Означава да приемем казаното в Писанието: „ще се поклониш и Нему едному ще служиш" (Мат. 4:10). На твоя Бог: поклонението означава съзнание, че ти и Бог принадлежите един на друг, Означава способност да Му говорим свободно и лично. Означава да можем да открием живота си пред Него и да Го допуснем да навлезе в него. Означава да допуснем Неговата утеха да достигне до земята. Поклонението означава да открием, че за да се молим, е достатъчно да кажем: „Господи, Боже мой!“, и да се оставим да бъдем проникнати от нежната Му любов.

Поклонението означава да отидем при Исус не със списък с желания, а само с една молба: да пребъдваме в Него. Означава да открием, че радостта и покоят израстват с възхвалата и благодарността. В поклонението позволяваме Господ да ни преобрази чрез Своята любов, да запали светлината в тъмнината, да ни даде сили в слабостта и смелост в изпитанията. Поклонението означава да се концентрираме върху основното, да се освободим от ненужните неща и зависимости, които отслабват сърцето и объркват ума. В поклонението се научаваме да отхвърляме това, на което не трябва да се прекланяме, богът на парите, богът на консуматорството, богът на удоволствието, богът на успеха, богът на аза. Поклонението означава да коленичим ниско пред  Всевишния и да открием в Негово присъствие, че величието на живота се състои не в това да имаш, а да обичаш. Поклонението означава признанието, че всички ние сме братя и сестри в тайнството на любовта, която преодолява всяко разстояние: означава да срещнем добротата при нейния извор, означава да открием в Бог на близостта смелостта да се доближим до другите. Поклонението означава да застанем в тишина в присъствието на божественото Слово и да се научим да употребяваме думи, които не нараняват, а утешават.

Поклонението е акт на любов, който променя нашия живот. Означава да сторим това, което сториха мъдреците. Да принесем на Господ злато и да Му кажем, че няма нищо по-ценно от Него. Да му принесем ливан и да Му кажем, че единствено в съюз с Него животът ни може да се възвиси до Небето. Да му принесем смирна, мехлем за  наранените и да Му обещаем, че ще помагаме на нашите отхвърлени и страдащи ближни, в които Той сам присъства.

Скъпи братя и сестри, днес всеки един от нас може да зададе въпроса: „Дали съм християнин, който се покланя?“ Много християни се молят, но не се покланят. Нека си зададем този въпрос: дали в нашето всекидневие намираме време да се поклоним и дали в нашите общности има място за поклонението? Само от нас, като Църква, зависи да приложим на практика думите, с които се помолихме в днешния Псалм: „Всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи“. И в поклонението, също като мъдреците, ще открием смисъла на нашето пътуване: И също като мъдреците, ще се зарадваме с „твърде голяма радост“ (Мат. 2:10).

Източник: www.zenit.org