Ватикана. На 6 февруари 2011 г. Ватиканът публикува предговора на Бенедикт ХVІ към „Младежкия катехизис”, новият катехизис за младежта, подготвен в контекста на предстоящия Световен ден на младежта. Тук на снимката е корицата на изданието "YOUCAT", което е краткото име от английски за Youth Catechism - Катехизис за младежи. В предговора се казва:
Скъпи приятели, младежи!
Днес се обръщам към вас, за да прочетете една изключителна книга.
Тя е изключителна по съдържанието си, но и по формата си, която накратко бих искал да ви обясня, за да разберете особеностите в нея. Идеята за младежкия катехизис се корени в една друга творба, появила се през 80-те години. Това беше труден период за Църквата, а и за цялата световна общност и тогава се чувстваше необходимостта за откриване на нови посоки в бъдещето развитие. След Втория Ватикански събор (1962-1965) и в една променяща се културна среда, много хора вече не знаеха точно в какво християните трябва да вярват, какво е било учението на Църквата, и – ни повече, ни по-малко – какво е учението на Църквата и как всичко това можеше да бъде адаптирано към новия културен климат.
Не е ли отживяло християнството? Може ли днес човек да продължава основателно да бъде вярващ? Това са въпроси, които и днес си задават много християни. Тогава папа Йоан Павел ІІ взе смелото решение епископите по света да напишат книга, която да отговори на тези въпроси. Възложи ми задачата да координирам и наблюдавам работата на епископите, така че усилията на епископите да се увенчаят с публикуването на книга, която да бъде истинска книга, а не просто сбор от текстове. Тази книга трябваше да носи традиционното заглави Катехизис на католическата църква (ККЦ), но и същевременно да бъде нова и насърчаваща, целта на книгата беше да покаже в какво днес вярва Католическата църква и какви са основанията на вярата на един човек. Трябва да призная, че тази задача ме стъписа и бях изпълнен със съмнения дали тя може да бъде успешно реализирана. Възможно ли е автори, които са пръснати по целия свят, да създават четивна книга? Възможно ли е хора, които живеят на различни континенти – не само в географския смисъл, но и в смисъла на интелектуална и културна среда - да създадат вътрешно единен и достъпен за всички континенти текст? Към това се добави и фактът, че епископите трябваше да предложат своите текстове не само от свое име, но и от името на своите събратя и местните църкви.
Трябва да призная, че дори и днес ми изглежда като чудо фактът, че този проект беше успешен. Два или три пъти годишно ние се срещахме за по една седмица и разгорещено обсъждахме отделните части от текста, които бяха създавани междувременно.
Първо трябваше да бъде определена структурата на книгата – тя трябваше да бъде проста, така че отделните авторски колективи да получат ясна задача и да не се впускат в сложни системи. Структурата на тази книга е заета от вековния катехитичен опит – тя търси отговор на въпросите: в какво вярваме/ как извършваме християнските тайнства/ как съпреживяваме Христос/ как трябва да се молим. Тук не искам да разказвам как трябваше да решим множество въпроси, докато създадем тази книга. Подобна книга винаги предоставя множество поводи за спорове – всичко, сътворено от хората е винаги непълно и може да бъде подобрено, и все пак, това е една велика книга, символ на единството и различието. Множеството гласове се сляха в хор, защото всички тези гласове бяха обединени от вярата, предадена ни от Църквата през вековете от апостолите до днес.
Защо е нужно всичко това?
По времето, когато създавахме проекта на ККЦ, ние съзнавахме не само различията между континентите и културите на техните народи, но също и съществуването на отделни „континенти” в рамките на отделните общества: начинът на мислене на работника се отличава от това на селянина; както мисленето на физика от мисленето на филолога, на предприемача от журналиста, на младежа от възрастния човек. Това беше причината ние да се опитаме да се поставим над всички тези различия и да потърсим общото в различните начини на мислене, които съществуват по света, но това засили нашето убеждение, че този текст трябва да бъде „преведен” на езика на различните светове, за да може да достигне до хората, които имат различен начин на мислене и различни проблеми. След това, по време на Световните дни на младежта (проведени в Рим, Торонто, Кьолн, Сидней) се срещаха младежи от целия свят – младежи, които търсят вярата, търсят Бог, обичат Христос и са жадни за общи пътеки. Тогава си зададохме въпроса дали Катехизисът на Католическата църква не трябва да бъде преведен на езика на младите хора, за да успеем да включим словата от него в техния свят. Разбира се, множество различия има и сред съвременните млади хора; и все пак, под вещото ръководство на Архиепископа на Виена Кристоф Шьонборн беше създаден Младежкият катехизис. Надявам се тази книга да плени много хора.
Понякога ми казват, че днешната младеж не се интересува от катехизиси, но аз не вярвам в това и съм убеден, че съм прав. Младостта не е толкова повърхностна, колкото често я обвиняват, младите хора също искат да знаят каква е същността на истинския живот. Един криминален роман е пленителен, защото той ни прави съпричастни на чужда съдба, която обаче може да бъде и наша съдба; тази книга е пленителна, защото тя говори за нашата съдба и затова тя е много близка до всеки един от нас. Затова ви приканвам: Изучавайте този катехизис! Това е моето най-сърдечно желание.
Целта на този предговор не е да ви ласкае – Катехизисът не предлага лесни решения, той ви призовава към един нов живот; той ви представя посланието на Евангелието като „хубав бисер” (Мат, 13:45), за която трябва да отдадете всичко. Затова и ви моля да изучавате Катехизиса със страст и постоянство! Отдайте му времето си! Изучавайте го в тишината на вашата стая, четете го заедно; ако сте приятели, формирайте групи и мрежи, обменяйте идеи по Интернет. Останете в диалог с вярата си!
Трябва да знаете в какво вярвате, да познавате своята вяра също толкова добре, колкото един специалист по информационни технологии познава работната система на компютъра; трябва да я познавате, както музикантът познава произведението, което свири; да, вие трябва да сте много по-дълбоко свързани с вярата на поколенията на вашите родители, за да можете могъщо и решително да се противопоставите на предизвикателствата и изкушенията на това време. Нуждаете се от божествена подкрепа, ако не искате вярата ви да изсъхне като капка роса, изложена на слънцето; ако не искате да се оставите на изкушенията на консуматорството, ако не искате любовта ви да бъде удавена от порнографията, ако не искате да предадете слабите и жертвите на насилие и жестокост.
Ако се отдадете със страст на изучаването на Катехизиса, искам да ви дам и един последен съвет: всички вие знаете, че в съвременните времена общността на вярващите е била наранена от нападенията на злото, от проникването на греха във вътрешността, в сърцето на Църквата. Нека това не бъде извинение, за да избягате от Божието присъствие, самите вие сте Тялото Христово, Църквата! Поддържайте непокътнат огъня на своята любов в Църквата винаги, когато хората се опитват за я затъмнят. „в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете (Римл. 12:11) Когато Израел се намира в най-мрачния период от историята си, Бог призовава на помощ не велики и знатни личности, а един младеж наречен Иеремия; тогава Иеремия се почувствал натоварен с твърда тежка задача: „О, Господи Боже! не умея да говоря, защото съм още млад. (Иерем. 1:6). Но Бог не го оставил да се разколебае: „не казвай: "млад съм", защото до всички, до които те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. (Иерем. 1:7).
Благославям ви и всеки ден се моля за всички вас.
Бенедикт ХVI
Източник: www.zenit.org