„Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28), е заглавието на Посланието на Светия Отец за 28-ия Световен ден на болните, който се отбелязва на 11-и февруари, празникът на Дева Мария от Лурд. Публикуваме посланието на Светия отец, което беше подписано и публикувано на 3 януари 2020 г., празник на Пресветото име Исусово, гласи:
„ДОЙДЕТЕ ПРИ МЕНЕ ВСИЧКИ ОТРУДЕНИ И ОБРЕМЕНЕНИ, И АЗ ЩЕ ВИ УСПОКОЯ“ (МАТ. 11:28)
Скъпи братя и сестри,
1. Словата на Исус: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28) ни насочват към тайнствения благодатен път, който се открива пред обикновените хора и дава нови сили на изнемощелите и обременените. Тези думи на Христос са израз на солидарността на Сина Човешки с всички, които са наранени и страдащи. Колко много са страдащите хора, телесно или душевно! Исус призовава всички тях да се доближат до Него - „Дойдете при Мене!“ - и им обещава утеха и покой. „Когато Исус изрича тези думи, Той ги изрича пред хора, които среща всеки ден по улиците на Галилея: прости и обикновени, бедни, болни, грешни, хора, пострадали от бремето на закона и на потискащата социална система ... Те винаги Го следват, за да чуят Неговите думи, думи, които носят надежда! Словата на Исус винаги носят надежда!”(Молитва Ангел Господен, 6 юли 2014 г.).
На този XXVIII Световен ден на болните, Исус отново отправя тези думи към болните, угнетените и бедните. Защото те съзнават, че изцяло зависят от Бог, и че под тежестта на своите изпитания имат нужда от Неговото изцеление. Към хората, които изживяват трудност, страдание и слабост, Исус не отправя искания, а им предлага Своята милост и утешително присъствие. Той се обръща към нараненото човечество с очи, вгледани в сърцето на всеки човек. Този поглед не е изпълнен с безразличие, с този поглед Той прегръща всеки един от тях, независимо от неговото здравословно състояние, без да пренебрегва никого, а като приканва всеки да сподели Неговия живот и нежна любов.
2. Защо Исус изпитва тези чувства? Защото самият Той е станал крехък, изтърпял е човешко страдание и е получил утеха от Своя Отец. Всъщност единствено тези, които лично са преживели страдание, сетне могат да утешат другите. Има толкова много сериозни страдания: нелечими и хронични заболявания, психологически заболявания, ситуации, които изискват рехабилитация или палиативни грижи, многобройни форми на увреждане, детски или гериатрични заболявания ... Нерядко отношението ни към тези хора е белязано от липса на човешка топлина. Болните имат нужда от личен подход, не само за тяхното лечение, но и за тяхното обгрижване, с оглед на цялостното им човешко изцеление. Преживявайки заболяване, хората изпитват заплаха не само за своята физическа цялост, но и за интелектуалните, чувствените и духовните измерения на своя живот. По тази причина, в допълнение към терапията и подкрепата, те очакват грижа и внимание. С една дума, нуждаят се от любов. А всеки болен човек има и семейство, което на свой ред страда и се нуждае от подкрепа и утеха.
3. Скъпи братя и сестри, които сте болни, вашата болест по конкретен начин ви превръща в едни от тези, „които са отрудени и обременени”, което привлича очите и сърцето на Исус. В Него ще откриете светлината, която ще освети вашите най-мрачни мигове и надежда, която ще успокои вашите страдания. Той ви призовава: „Дойдете при Мене“. В Него ще откриете силата, за да се изправите пред своите тревоги и въпроси, които ви нападат през тази „тъмна нощ“ на тялото и душата. Христос не ни дава предписания, но чрез неговите страсти, смърт и възкресение Той ни освобождава от злото.
При изживяването на болестта, със сигурност вие се нуждаете от място, където да откриете покой. Църквата иска да бъде „страноприемницата“ на Добрия Самарянин, който е Христос (срв. Лук. 10:34), тоест дом, в който да може да срещнете Неговата благодат, която да се изрази в неговата близост, приемане и облекчение. В този дом може да срещнете хора, чиято крехкост е била изцелена от Божията милост, които ще ви помогнат да носите своя Кръст и да погледнете към своето страдание от нова перспектива. Ще успеете да погледнете отвъд своята болест към по-великия хоризонт на новата светлина и да намерите нови сили в своя живот.
Ключова роля в това усилие за предлагане на покой и обновление на нашите болни братя и сестри имат здравните работници: лекари, медицински сестри, медицински и административни специалисти, асистенти и доброволци. Благодарение на своята експертиза, те могат да помогнат на пациентите да почувстват присъствието на Христос, Който утешава и се грижи за болните и лекува всички рани. Ала те също са мъже и жени, които имат своите грижи или дори болести. Те ни показват колко са верни думите, че „когато веднъж приемем утехата и покоя от Христос, на своя ред сме призвани да дарим покой и утеха на нашите братя и сестри със смирение и послушание, подражавайки на Учителя“ (Молитва „Ангел Господен“, 6 юли 2014 г.).
4. Скъпи здравни специалисти, нека винаги помним, че диагностичното, профилактичното и терапевтичното лечение, изследванията, грижите и рехабилитацията винаги имат за цел да бъдат в услуга на болната личност, всъщност думата „личност“ винаги има предимство пред думата „болен“. Затова в своята работа винаги се стремете да утвърждавате достойнството и живота на всеки човек и отхвърляйте всеки компромис в посока на евтаназията, асистирано самоубийство или потискане на живота, дори и в случаите на нелечима болест.
Когато се сблъскате с ограниченията и дори провалите на медицинската наука пред все по-трудните за решаване клинични случаи и тежки диагнози, вие сте призовани да бъдете открити за трансцендентното измерение на вашата професия, които откриват нейния краен смисъл. Нека помним, че животът е свещен и принадлежи на Бог; следователно животът е неприкосновен и никой не може да има претенцията свободно да се разпорежда с него. (виж. Donum Vitae, 5; Evangelium Vitae, 29-53). Животът трябва да бъде приветстван, защитаван, уважаван и да му се служи от началото до края: това е изискването както на човешкият разум, така и на вярата в Бог, творецът на живота. В някои случаи възражението по съвест се превръща в необходимо решение, ако искате да останете верни на своето съгласие с живота и човешката личност. Вашият професионализъм, поддържан от християнското милосърдие, ще бъде най-доброто служение, което може да предложите за опазването на най-истинското човешко право, правото на живот. Когато повече не можете да осигурите лечение, все още ще можете да осигурите грижа и изцеление, чрез жестове и процедури, които носят утеха и облекчение на болните.
Трагично е, че в някои от случаите на война и насилие на атака са подложени самите здравни специалисти и техните институции в подкрепа на болните. Понякога и политическите власти се опитват да манипулират медицинските грижи в своя собствена изгода, и по този начин ограничават законната автономия на медицинската професия. Ала нападенията над тези, посветили се на служението на страдащите членове на обществото не помага на интересите на никого.
5. На този XXVIII Световен ден на болните, мислите ми са насочени към многобройните ни братя и сестри от целия свят, които нямат достъп до медицински грижи, защото живеят в бедност. Затова призовавам здравните институции и правителствените лидери по целия свят да не поставят социалната справедливост в зависимост от финансовите интереси. Надявам се чрез обединяването на принципите на солидарността и субсидиарността да бъдат положени усилия за сътрудничество, което да гарантира, че всеки ще има достъп до подходящо лечение за съхраняването и възстановяването на неговото здраве. Отправям сърдечните си благодарности към всички онези доброволци, които служат на болните, често като компенсират структурните недостатъци отразявайки образа на Христос, Добрият Самарянин, в своите актове на нежна любов и близост.
Поверявам всички, които трябва да носят тежестта на болестите, както и техните семейства, и всички здравни работници, на Пресвета Дева Мария, Здраве за болните. Уверявайки, че ви споменавам в молитвите си, сърдечно ви изпращам моя Апостолически благослов.
Издадено във Ватикана, 3 януари 2020 г.,
Празник на пресветото Име Исусово
ФРАНЦИСК