На 12 февруари 2020 г. беше публикувано дългоочакваното Апостолическо следсинодално насърчение на папа Франциск за Амазония, озаглавено „Querida Amazonìa“ („Скъпа Амазония“). В него папата отправя предупреждение за опасността от „редукционизъм“, „поставянето на ограничени цели“ и призовава за „пробуждане на новия живот в местните общности“.

В документа е посочено, че борбата с недостига на свещеници в Амазония, определен от папа Франциск като „остра необходимост“, изисква молитва за свещенически звания и  насърчаване на мисионерското призвание.

Такова е заключението на Св. Отец в документа, написан след специалната асамблея на Синода на епископите за региона на Амазония под надслов: „Амазония, нов път за Църквата и за интегрална екология“. 

Този регионален Синод се проведе във Ватикана от 6 до 27 октомври 2019 г., като събра членовете на Римската курия и регионалното църковно ръководство, както и ръководителите на съответните ордени. 

Документът се състои от 111 параграфа, разделен е на глави по „мечтите“ на папа Франциск за тази територия, като завършва с молитва към Пресвета Дева Мария. 

Половината от документа е посветена на църковните въпроси, като в него се акцентира върху необходимостта от пастирска грижа за коренното население на региона, който се простира в девет страни, както и върху грижата за околната среда. 

В текста на папа Франциск не намира потвърждение предложението, направено от  епископи на Синода, за ръкополагането на брачни свещеници по латински обряд в този регион, където е възможно вярващите с месеци да не могат да получат Евхаристия, поради недостига на свещеници. 

„Острата необходимост“ изисква молитва за свещенически звания и насърчаване на мисионерската активност.

Вместо това папата казва: „Тази остра необходимост ме кара да призова всички епископи, особено тези в Латинска Америка, не само да насърчават молитвата за свещенически звания, а и да бъдат по-щедри в поощрението на тези, които поемат мисионерското призвание и се насочват към региона на Амазония.“

Папа Франциск отбелязва, че „не става въпрос единствено за улесняване на по-голямото присъствие на ръкоположените служения, които могат да отслужват Евхаристия. Това би било ограничена цел, ако не се стремим към пробуждането на новия живот в самите общности“.

Светият отец многократно е изказвал своето несъгласие с идеята за промяна на закона за целибата на свещениците. Той повтори тази своя позиция и в самолета на връщане от своето Апостолическо посещение в Панама, като цитира папа Павел VІ, който казва, че по-скоро би дал живота си, отколкото да промени закона за целибата. Папата повтори своето мнение и през тази седмица, когато на среща с епископите от САЩ в Рим в рамките на тяхното посещение ad limina посочи, че не е нужна промяна по този въпрос. 

Също и в наскоро публикувана книга, посветена на папа Йоан Павел ІІ, папа Франциск отново утвърждава тази своя позиция, като се спира на своето убеждение, че целибатът за латинския обряд „е дар, благодат“, и „никога не е ограничение“.

Текстът не открива възможности и за жени дякони. Франциск посочва, че „единствено  редукционизмът“ може да ни накара да вярваме, че жените ще получат по-висок статус и участие в Църквата единствено като бъдат допуснати до свещените чинове“. В текстът той отправя предупреждението, че „този подход по същество би стеснил нашата визия, ще ни накара да клерикализираме жените и ще омаловажи великата ценността на това, което те вече са постигнали“.

Възможно е някой да допусне, че решението на папа Франциск да не допусне изследването на тази възможност, да се дължи на влиянието на книгата „От дълбините на нашите сърца“, публикувана на 14 януари 2020 г. от кардинал Роберт Сара, където е включен и текст на почетния папа Бенедикт ХVІ, в който се утвърждава целибатът за свещениците. Добре информирани източници обаче посочват, че папа Франциск е завършил и предал своя документ на 27 декември, а по-късните промени в него са били незначителни. 

Документът беше представен официално в Прес офиса на Ватикана на 12 февруари от кардинал Лоренцо Балдисери, генерален секретар на Синода на епископите; кардинал Михаел Черни, заместник-секретар на отдела за мигранти и бежанци в Департамента за интегрално човешко развитие, специален секретар на Синода на епископите за региона на Амазония; Отец Аделсон Араухо дос Сантос, богослов и професор в папския Григориански университет, сестра Августа де Оливейра, генерален викарий на Конгрегацията на слугините на Дева Мария. 

На представянето сестра Августа де Оливейра обясни, че документът посочва пътя, по който Църквата да застане до народите от региона на Амазония. Конгрегацията на сестра Августа присъства в този регион вече над 100 години и тя изказа своята благодарност за насърчението на папата, което за нея е ценен инструмент в мисията за защита на правата и достойнството на бедните, на коренните народи, на афро-американците и на жените. Тя също така посочи, че тежкото положение на всички тези хора е било подчертано по време на Синода през октомври, който е обърнал внимание и на необходимостта да бъде призната ролята на миряните. 

Тя се фокусира и върху думите на папата от Насърчението по отношение на присъствието на „силни и щедри жени“, помогнали на Църквата да устои в този регион, предавайки вярата по места,  където „в продължение на десетилетия не беше преминавал нито един свещеник“. Тя потвърди своето и на другите сестри посвещение да продължават да защитават всички форми на живот, застрашени в Амазония, като отбеляза, че монахините могат да бъдат намерени дори в най-отдалечените места, за което свидетелства и сестра Дороти Станг, убита преди точно 15 години в Анапу, Бразилия, заради посвещението си да предотврати обезлесяването: „Винаги на страната на земеделците и работниците, тя загина с Библия в ръцете си“. 

От своя страна на представянето свещеник Аделсон Араухо дос Сантос, професор по богословие в папския Григориански университет, се спря на поетиката на документа, която според него е израз на любовта на папа Франциск към обекта на това насърчение, и на неговия настойчив призив „да се грижим за нашите братя и сестри и за околната среда, защото който обича, се грижи“. 

Отец дос Сантос също така обърна внимание на думата „мечта“, използвана от папата в документа, посочвайки, че това е част от библейската традиция“, „мястото, където Бог открива своите планове“.  Той посочи, че във всеки от четирите „мечти“, споделени от папа Франциск в Querida Amazonìa може да се почувства призива за обръщане, формулиран и от Синодалните отци в Заключителния документ. 

А кардинал Лоренцо Балдисери, генерален секретар на Синода, очерта целия процес от неговото оповестяване по време на молитвата „Ангел Господен“ от папа Франциск на 15 октомври 2017 г. до публикуването на настоящето следсинодално Апостолическо насърчение. Той припомни, че по време на подготвителния процес са били проведени широки консултации с Божия народ от Амазония, а след това и самият Синод е потърсил мнението на епископите, както и на 25 експерти и 16 представители на коренните народи. В края на работата си Синодът прие Заключителен документ, утвърден с гласовете на две трети от присъстващите, в резултат на което беше приет текст, представен на папата и по негово решение - оповестен публично. 

Източник: www.zenit.org и https://www.vaticannews.va/