На 5 март 2020 г. беше публикувано обръщението на папа Франциск за XXXV Световен ден на младежта, който през 2020 г. ще бъде отбелязан във всички епархии по света на 5 април, Цветница. В посланието се казва: 

***

„МОМКО, ТЕБЕ ДУМАМ, СТАНИ!“ (ЛУК 7:14)

Скъпи млади хора,

през октомври 2018 г. със свикването на Синода на епископите за младите хора по темата „Младите хора, вярата и различаването на званията“ Църквата постави началото на процес на размисъл за вашето място в днешния свят, за вашето търсене на смисъл и цел, и за вашата връзка с Бог. През януари 2019 г. се срещнах със стотици хиляди ваши връстници от целия свят, събрани в Панама за Световния ден на младежта. Подобни събития, като Синодът на епископите и Световният ден на младежта, изразяват едно  фундаментално измерение на Църквата: „съвместното пътуване“. 

Винаги, когато по този път достигнем до важна спирка, сме предизвиквани от Бог и от живота да поставим ново начало. Вие, младите хора, сте експертите в тази област! Обичате да пътувате, да откривате нови места и хора, да трупате нови преживявания и опит. Това беше причина да избера Лисабон, столицата на Португалия, за цел на нашето следващо междуконтинентално поклонническо пътуване, което ще се проведе през 2022 г. През петнадесети и шестнадесети век от Лисабон много млади хора, сред които и много мисионери, се отправят към непознати земи, за да споделят своя опит от Исус с други народи и нации. Надсловът на Световния ден на младежта в Лисабон ще бъде: „И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо“ (Лук 1:39). А през тези две междинни години, заедно с вас бих искал да осмислим други два библейски текста: през 2020 г. стиха „Момко, тебе думам, стани!“ (Лук 7:14), а през 2021 г. ‒ „Стани. Аз затова ти се и явих, за да те поставя свидетел на онова, що си видял“ (срв. Деян. 26:16).

Както забелязвате, глаголът „стани“ или „изправи се“ присъства и в трите текста. Тези думи насочват и към възкресението, към пробуждането към новия живот. Това са думи, които често присъстват и в насърчението Christus Vivit (Христос е жив!), с което се обърнах към вас след Синода от 2018 г. и което, наред със Заключителния документ,  Църквата открива пред вас като светлина, която да осветява пътя на вашия живот. Искрено се надявам пътешествието, което ще ни отведе до Лисабон, да бъде съпроводено и с усилията на цялата Църква за прилагането на тези два документа, за да могат те да ръководят мисията на хората, посветили се на пастирската грижа за младите хора.

Нека сега се насочим към темата за тази година: „Момко, тебе думам, стани!“ (Лук. 7:14). Споменах този евангелски стих и в Christus Vivit: „Ако сте загубили вътрешната си жизненост, мечтите си, своя ентусиазъм, оптимизъм и щедрост, Исус е застанал пред вас, както някога пред мъртвия син на вдовицата и с цялата мощ на Своето възкресение, ви призовава: „Момко, тебе думам, стани“ (Лук.7:14).“(№ 20).

Този библейски откъс разказва как Исус, влизайки в град Наин в Галилея, среща погребалното шествие за един млад човек, едничък син на овдовяла майка. Исус, поразен от дълбоката мъка на жената, чудодейно връща сина й към живота. Чудото се случва след поредица от думи и жестове: „Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха“ (Лук. 7: 13-14). Нека отделим известно време на размисъл за тези думи и жестове от страна на Господ. 

Способност за виждане на болката и смъртта 

Исус внимателно се взира в това погребално шествие. Сред множеството той забелязва лицето на жена, върху което е изписана голяма болка. Способността му за виждане поражда срещата, източникът на новия живот. Нужни са само няколко думи. 

А дали самият аз имам способност за виждане? Когато се оглеждам около себе си, гледам ли внимателно или това прилича на начина, по който скролвам през хилядите снимки или социални профили на мобилния си телефон? Колко често се оказваме очевидци на събития, без изобщо да ги преживяваме в реалността! Понякога първата ни реакция е да направим снимка с телефона, без дори да се опитаме да се вгледаме в очите на другите.

Постоянно около нас, но понякога и вътре в нас, срещаме и реалността на смъртта: физическа, духовна, емоционална, социална. Дали наистина забелязваме тази реалност или просто допускаме да се случи около нас? Можем ли да сторим нещо, за да върнем живота. 

Мисля и за всички трудни ситуации, изпитвани от хора на вашата възраст. Някои залагат всичко на настоящия миг и така в екстремни преживявания излагат на опасност собствения си живот. Други са „мъртви“, защото се чувстват лишени от надежда. Веднъж една млада жена ми каза: „Сред приятелите си забелязвам по-малко желание за участие, по-малко желание за надигане“. За съжаление депресията се разпростира и сред младите хора, а понякога води дори до изкушението да посегнем на собствения си живот. Колко много са ситуациите, в които цари апатия, в които хората затъват в бездна от мъка и разкаяние! Колко млади хора плачат, без да има кой да чуе тяхната просба! Вместо това те срещат разсеяния или безразличен поглед на хората, които искат да се насладят на „щастливия миг“, без да бъдат тревожени от никой или нищо друго. 

Други прахосват живота си с повърхностни дела, мислейки, че това ги държи живи, макар всъщност са мъртви отвътре (вж. Откр. 3:1). На двадесет години животът им вече започва да затъва, вместо да успява да ги издигне до равнището на тяхното истинско достойнство. Всичко се свежда до „преживяването“ и до откриването на глътка удовлетворение: минута забавление, миг на мимолетно внимание или на привързаност от другите… А какво да кажем за все по-широко разпространения дигитален нарцисизъм, който засяга еднакво и млади и възрастни. Твърде много хора живеят по този начин! Някои от тях вероятно са възприели материализма на околните, загрижени само за правенето на пари и тяхното лекомислено харчене, сякаш това е единствената цел в живота. Ала дългосрочно това неизбежно води до нещастие, апатия и житейска скука, до все по-голямо чувство на празнота и неудовлетвореност. 

Трудните ситуации могат да бъдат резултат и от личен провал, когато нещо, което ни е интересувало, на което сме се били посветили, вече сякаш не действа или не дава желаните резултати. Това може да се случи с училището или с нашите амбиции в спорта и в изкуствата ... Краят на „мечтата“ може да ни накара да се почувстваме мъртви. Ала неуспехите също са част от живота на всеки човек, понякога те дори може да се окажат благодат! Нерядко нещо, което сме мислили, че ще ни донесе щастие, накрая се оказва илюзия, идол. Идолите изискват всичко от нас; те ни поробват, без нищо да ни дават в замяна. И накрая се сриват, оставайки след себе си само облак прах. Нашият провал, ако бъде причина за сриването на идолите, е нещо добро, колкото и страдание да предизвика.  

Съществуват много други ситуации на физическа или морална смърт, с които един млад човек може да се сблъска. Мисля за зависимостите, престъпността, бедността или тежката болест. Оставям ви да размислите сами за тези неща и да осъзнаете какво е било „смъртоносно“ за вас или за ваш близък, сега или в миналото. Но в същото време ви моля да помните, че младежът в Евангелието е бил наистина мъртъв, но успява да се върне към живота, защото е бил видян от Някой, Който е поискал той да живее. Същото може да се случи и на нас, днес и всеки следващ ден. 

Състрадание 

В Свещеното Писание често се говори за чувствата, изпитвани от онези, които се оставят да бъдат „сетивно“ докоснати от болката на другите. Чувствата на Исус Го карат да сподели живота на другите. Той прави тяхната болка Своя собствена. Скръбта на тази майка става Негова. Смъртта на този млад човек става Негова. 

Като млади хора, вие сте показвали отново и отново, че сте способни на съ-страдание. Мисля за всички вас, които щедро предлагате своята подкрепа винаги, когато ситуацията го изисква. Няма бедствие, земетресение или наводнение, без да се стекат млади доброволци, които да окажат подкрепа. Голямата мобилизация на младите хора, загрижени за защитата на околната среда свидетелства и за вашата способност да чувате виковете на земята. 

Скъпи млади хора, не се оставяйте да бъдете лишени от тази чувствителност! Бъдете винаги открити за просбите на страдащите се оставете да бъдете развълнувани от онези, които в днешния свят плачат и умират. „Някои реалности от живота могат да бъдат видяни само с очи, пречистени от сълзите.“ (Christus Vivit, 76). Ако можете да се научите да плачете заедно с плачещите, ще откриете истинското щастие. Толкова много ваши съвременници страдат и са жертви на насилие и преследване. Позволете раните им да станат ваши собствени, тогава ще се превърнете в носители на надеждата за този свят. Ще можете да кажете на своя брат или сестра: „Стани, не си сам“ и така ще им помогнете да осъзнаят, че Бог Отец ни обича, че Исус е ръката, с която Той се протяга към нас, за да повдигне. 

Пристъпване и „докосване“

Исус спира погребалната процесия. Пристъпва и показва своята близост. Така близостта се превръща в смел акт за връщане към живота. В пророчески жест. Докосването на Исус, Живия, предава живота. Това е докосване, чрез което Светият Дух се излива в мъртвото тяло на младежа и така го връща към живота. 

Това докосване пронизва всяка болка и отчаяние. Това е докосването на самия Бог, докосване, което може да бъде почувствано и в истинската човешка любов, докосване, което открива невъобразими перспективи пред свободата и пълнотата на новия живот. Въздействието този жест на Исус е неизмеримо. Напомня ни, че дори и един знак за близост, прост, но конкретен, може да събуди силите на възкресението.

И вие, като млади хора, можете да пристъпите към реалността на болката и смъртта, с които се сблъсквате. И вие можете да ги докоснете и също като Исус да донесете нов живот, благодарение на Светия Дух. Ала това е възможно единствено ако вие първи сте докоснати от Неговата любов, ако сърцето ви е разтопено от изживяването на Неговата доброта към вас. Ако можете да почувствате огромната любов на Бог към всяко живо същество ‒ особено към нашите братя и сестри, които изпитват глад и жажда, които са болни, голи или затворени ‒ тогава и вие ще можете да пристъпите към тях също като Него. Ще можете да ги докосвате като Него, и да донесете Неговия живот до тези от вашите приятели, които са мъртви отвътре, които страдат или са изгубили вяра и надежда. 

„Момко, тебе думам, стани!“

Евангелието не ни казва името на младежа, когото Исус връща към живота в Наин. И така всеки чувства призива да се идентифицира с него. На вас, на мен, на всеки един от нас, Исус казва: „Стани“. Като християни ясно съзнаваме, че постоянно падаме и трябва отново да станем. Хората, които не са на път, никога не падат, ала сетне те не могат и да продължат напред. Затова трябва да приемем помощта, която Исус ни предлага и да възложим вярата си в Бог. Първата стъпка е да се оставим да бъдем вдигнати и да осъзнаем, че новият живот, предложен ни от Исус, е добър и заслужава да бъде изживян. Този живот е подкрепян от Онзи, Който винаги е на наша страна в нашия път към бъдещето. Исус ни помага да изживеем този живот достойно и със смисъл. 

Този живот наистина е ново творение, ново раждане, а не просто форма на психологическо обусловяване. В трудни време вероятно мнозина от вас са чували другите да повтарят „магическите“ формули, толкова модерни в днешно време, от които се очаква да бъдат полезни във всяка ситуация: „Трябва да повярваш в себе си“, „Трябва да откриеш вътрешните си способности“, „Трябва да осъзнае своята позитивна положителна енергия“... Но това са само думи, те не могат да помогнат на някой, ако той е „мъртъв отвътре“. Докато  словата на Исус имат по-дълбоко звучене, те достигат много по-дълбоко. Това е божествено и творческо слово, което единствено може да върне мъртвите към живота. 

Да живеем новия живот като „възкръснали“

Евангелието ни казва, че младежът „почна да говори“ (Лук 7:15). Хората, докоснати и върнати към живота от Исус, започва веднага да говори и да изразява без колебание или страх преживяното дълбоко вътре в тях: тяхната личност, желания, нужди и мечти. Може би преди те никога не са могли да сторят това, защото са смятали, че няма кой да ги разбере. 

Да говорим означава и да встъпим в отношения с другите. Когато сме „мъртви“, оставаме затворени в себе си. Връзките ни се разпадат или стават повърхностни, лъжливи и лицемерни. А когато Исус ни връща към живота, Той ни „предава” на другите (срв. ст. 15).

Днес, ние често сме „свързани“, без обаче да общуваме. Безразборната употреба на електронни устройства ни държи постоянно залепени за екрана. С настоящото Послание искам да се присъединя към вас, младите хора, в призива към културна промяна, основана на заповедта на Исус да „станем“. В култура, която кара младите хора да бъдат изолирани и скрити в своя виртуален свят, нека разпространим призива на Исус: „Стани!“ Той ни призовава да прегърнем една реалност, която е много повече от виртуална. Това не означава отричане на технологията, а по-скоро употребата й като средство, а не като цел. „Стани!“ е също и призив да „мечтаем“, да „поемаме рискове“, да се „посветим на промяната на света“, да възпламеним своите надежди и стремежи и да съзерцаваме небето, звездите и света около нас. „Стани и бъди какъвто си!“ Ако това бъде нашето послание, много млади хора ще престанат да бъдат отегчени и изтощени, ще позволят лицата им да се оживят и да станат много по-красиви от всяка виртуална реалност.

Ако давате живот, ще има и кой да го приеме. Както каза веднъж една млада жена: „Станете от дивана, когато видите нещо красиво и се опитайте да сторите нещо подобно“. Красотата събужда страстта. А ако един млад човек има страст към нещо или още по-добре, към някого, той или тя ще стане и ще започне да прави велики дела. Младите хора ще възкръснат от мъртвите, ще станат свидетели на Исус и ще посветят живота си на Него. 

Скъпи млади хора, какви са вашите страсти и мечти? Дайте им свобода и така предложете на света, Църквата и на други млади хора нещо красиво, независимо дали в областта на духа, на изкуствата или обществото. Ще повторя това, което веднъж казах на своя майчин език: Hagan lío! Направете гласовете ви да се чуват! Помня думите на едни друг младеж, който каза: „Ако Исус беше някой, загрижен единствено за Себе си, синът на вдовицата нямаше да бъде върнат към живота“. 

Възкресението на този младеж го връща към неговата майка. В тази жена виждаме образа на Мария, нашата Майка, на която поверяваме всички млади хора в нашия свят. В нея различаваме и образа на Църквата, която иска с нежна любов да приветства всеки млад човек, без изключение. Затова нека измолим застъпничеството на Мария за Църквата, за да може тя винаги да бъде майка на своите мъртви деца, да плаче за тях и да моли те да бъдат върнати към живота. Във всяко едно от нейните деца, които умират, умира и Църквата, и във всяко от нейните деца, които стават, става и Църквата. 

Благославям вашето пътуване. И ви моля, не забравяйте да се молите за мен. 

Издадено в Рим, Свети Йоан Латерански, 11 февруари 2020 г.

Празник на Нашата Дева от Лурд 

Франциск