Папата постави началото на Страстната седмица във Ватикана без присъствие на вярващи, но с възхвала

за всекидневните герои. 

В разгара на пандемията Исус се обръща към всички нас, когато се чувстваме самотни и изоставени, да имаме смелост, защото Бог, който ни укрепва, ще ни утеши. Точно седмица преди Великден, папа Франциск се обърна с тези утешителни думи, като по време на месата, предавана на живо по интернет, припомни на вярващите, че Исус изживява изоставяне и страдание, за да изживее пълната близост с Отца.

В проповедта си в базиликата „Свети Петър“, в която нямаше вярващи, тъй като опасността от коронавируса продължава да налага хората да са в домовете си, папа Франциск подчерта да не се страхуваме и да не се фокусираме върху живота, какъвто той е бил, а да осъзнаем, че Бог винаги е с нас, и с Него ние имаме всичко.

Пълен текст на проповедта на папа Франциск:

Исус „понизи Себе Си, като прие образ на раб“ (Фил. 2: 7). Нека се оставим тези думи на апостол Павел да ни водят през тези свети дни, когато Божието слово постоянно ни говори за Исус като раб: на Велики четвъртък Той е представен като рабът, който измива нозете на Своите ученици; на Разпети петък Той е представен като страдащия и възвеличен раб (срв. Ис. 52:13); а утре ще чуем пророчеството на Исая за Него:  „Моят Отрок, Когото държа за ръка“ (Ис. 42: 1). Бог ни спаси, като ни служи. Често мислим, че ние сме тези, които служим на Бог. Не, Той е Този, който свободно е избрал да ни служи, защото първо ни е обикнал. Трудно е да обичаш и да не бъдеш обичан в замяна. Още по-трудно е да служим, ако не се оставим Бог да служи на нас. 

Но как ни служи Господ? Като отдава живота си за нас. Ние сме Му скъпи, струваме Му най-скъпото. Света Анджела от Фолиньо казва, че веднъж е чула Исус да казва: „Любовта ми към вас не е шега“. Любовта Му към нас Го накара да пожертва Себе си и да поеме нашите грехове. Това ни учудва: Бог ни спасява, като поема върху Себе си наказанието за нашите грехове. Без да се оплаква, но със смирението, търпението и покорството на един раб, воден единствено от любов. А Отца укрепва Исус в Неговото служение. Той не отхвърля злото, което го смазва, всъщност то Го укрепва в неговите страдания, за да може злото в нас да бъде победено от доброто и любовта, която обича до самия край.

Господ ни служи до степен да изпита най-болезнените преживявания на тези, които обичат: предателство и изоставяне.

Предателство. Исус изживява предателството на ученика, който го продава и на ученика, който се отрича от Него. Той е предаден от хората, които пеят осанна, а след това извикват: „Да бъде разпнат!“ (Мат. 27:22). Той е предаден от религиозната институция, която Го осъжда несправедливо и от политическата институция, която си измива ръцете. Можем да помислим за всички малки или големи предателства, от които сме пострадали в живота ни. Ужасно е откритието, че едно твърдо доверие може да бъде предадено. От дълбините на сърцето се издига разочарование, което може да ни накара дори да помислим, че животът е безсмислен. Това се случва, защото сме родени да бъдем обичани и да обичаме, а най-голямата болка е причинена от предателството на някой, обещал да бъде верен и близък до нас. Дори не можем да си представим колко болезнено е това за Бог, Който е любов. 

Нека се вгледаме навътре. Ако сме честни със себе си, ще осъзнаем колко често сме предавали доверието. Колко много лъжи, лицемерие и двуличие! Колко много добри намерения са били предадени! Колко обещания са били нарушени! Колко клетви са останали неизпълнени! Господ познава сърцата ни по-добре от нас. Той знае колко сме слаби и нерешителни, колко пъти падаме, колко ни е трудно да се вдигнем и колко ни е трудно да изцелим някои рани. А какво прави Той, за да ни помогне и да ни служи? Каза ни чрез Пророка: „Ще излекувам отмятането им, ще ги обикна по благоволение”(Ос 14: 5). Той ни изцелява, като поема върху Себе си изневярата и като отнема от нас нашите предателства. Вместо да се обезкуражаваме от опасението да сгрешим, сега можем да погледнем към Разпятието, да усетим Неговата прегръдка и да кажем: „Ето я моята изневяра, вземи я, Исусе, върху Себе си. Отвори ръцете си за мен, Ти ми служиш с Твоята любов, Ти продължаваш да ме укрепваш. … Така ще мога да продължа напред ”.

Изоставяне. В днешното Евангелско четене, Исус казва от Кръста едно нещо, само едно: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“ (Мат. 27:46). Това са могъщи думи. Исус е изживял изоставянето от своите, които са избягали. Но Отец остава до Него. Сега, в бездната на самотата, за пръв път той се обръща към Него с името „Бог“. И „с висок глас“ задава най-мъчителният въпрос „защо“: „Защо и Ти ме изостави?“. Всъщност това са думи от псалмите (срв. 21:2); те ни казват, че Исус пренася чувството за изключителна пустота в молитвата Си. Но остава факта, че самият Той преживява това изоставяне: Той преживява най-тежкото изоставяне, за което свидетелстват Евангелията, като предават думите Му: Или! Или! лама савахтани? 

Защо се случи всичко това? За пореден път, то се случва заради нас, за да ни служи. Когато гърбът ни е опрян в стената, когато се озовем в задънена улица, без светлина и без изход за бягство, когато ни се струва, че самият Бог не отговаря, трябва да помним, че не сме сами. Исус изживява пълното изоставяне в ситуация, каквато никога не е преживявал, за да бъде едно с нас във всичко. Прави това за мен, за вас, за да ни каже: „Не се плаши, не си сам. Изживях пълното опустошение, за да бъда близо до вас“. До такава степен Исус ни служи: Той се спуска в бездната на най-горчивите ни страдания, което кулминира в предателство и изоставяне. Днес, сред трагедията на пандемията, пред лицето на множеството фалшиви сигурности, които сега бяха разрушени, пред лицето на толкова много предадени надежди, в смисъла на изоставяне, което тежи на сърцата ни, Исус казва на всеки един от нас: „Бъдете смели, открийте сърцата си за моята любов. Ще почувствате утехата на Бог, който ви държи. ”.

Скъпи братя и сестри, какво можем да сторим в сравнение с Бога, Който ни служи до степен да бъде предаден и изоставен? Можем да откажем да предадем Него, за Когото сме сътворени, и да не изоставяме това, което е наистина важно в нашия живот. Намираме се в този свят, за да обичаме Него и нашите ближни. Всичко останало отминава, само това остава. Трагедията, която преживяваме, ни призовава да се отнесем сериозно към сериозните неща, и да не бъдем уловени в капана на тези, които са малко значими; да преоткрием, че животът е безполезен, ако не е ползван за служение на другите. Защото животът се измерва с любов. И така, в тези свети дни, в нашите домове, нека застанем пред Разпнатия, пълната мяра за Божията любов към нас и пред Бог, Който ни служи до степен да отдаде живота си, и да се помолим за благодатта да живеем, за да служим. Нека достигнем до тези, които са страдащи и в най-голяма нужда. Нека не бъдем загрижени за това, от което сме лишени, а да мислим какво добро можем да сторим за другите. 

Моят Отрок, Когото държа за ръка. Отец, който укрепи Исус в Неговите страсти, укрепва и нас в усилията си да Му служим. Да обичаш, да се молиш, да прощаваш и да се грижиш за другите, в семейството и обществото: всичко това несъмнено може да бъде трудно. Може да бъде изживяно като via crucis. Но пътят на служение е победоносният път на отдаване на живота, чрез който сме спасявани. Бих искал да кажа това особено на младите хора, на този ден, който вече тридесет и пет години е посветен на тях. Скъпи приятели, обърнете се към истинските герои, които в наши дни излязоха на светло: те не са известни, богати и успели хора; те са хората, които отдават себе си, за да служат на другите. Почувствайте се призвани да поставите живота си в служба. Не се страхувайте да посветите живота си на Бог и на другите; това се отплаща! Защото животът е дар, който получаваме само когато се отдадем, а най-дълбоката ни радост идва, когато казваме „да“ на любовта, без ако и но. Както Исус го направи за нас.

Източник: www.zenit.org