Скъпи братя и сестри, честито Възкресение Христово!
 

Днес по целия свят отеква известието на Църквата: „Исус Христос възкръсна!“ – „Наистина възкръсна!“.
Като нов пламък, тази Блага Вест се запали в нощта: нощта на един свят, който вече е изправен пред епохални предизвикателства и сега е подтиснат от пандемията, която подлага нашето човешко семейство на тежко изпитание. В тази нощ отекна гласът на Църквата: „Христос, моята надежда, възкръсна!“.
Това е една друга „зараза“, която се предава от сърце на сърце – защото всяко човешко сърце очаква тази Блага вест. Това е заразата на надеждата: „Христос, моята надежда, възкръсна!“. Не става въпрос за една магическа формула, която прави проблемите да изчезнат. Не, Възкресението на Христос не е това. То е победата на любовта над корена на злото, една победа, която не „прескача“ страданието и смъртта, а ги прекосява, пропявайки път в бездната, преобразявайки злото в добро: ексклузивна марка на силата Божия.
 

Възкръсналият е Разпнатия, а не някой друг. Неговото славно тяло носи незаличими рани: раните, превърнали се във вратички на надежда. Към Него обръщаме погледа си, за да изцели раните на страдащото човечество.
 

Днес моите мисли са отправени преди всичко към онези, които са пряко засегнати от коронавируса: към болните и към онези, които умряха, към семействата, скърбящи за загубата на своите близки, на които понякога не са могли да дадат дори последно сбогом. Нека Господ на живота да приеме със себе си в своето царство покойните и да дари утеха и надежда, на онзи, който все още е подложен на изпитание, особено възрастните и самотните хора. Нека не лишава от своята утеха и необходимата помощ онзи, който са в особено уязвими условия, като работещите в старческите домове, или живеещите в казармите и в затворите. За мнозина това е Пасха на самотата, изживяна сред скръб и много трудности, които породи пандемията, от физическите страдания до икономическите проблеми.
 

Тази болест не ни лиши само от най-близките хора, но също от възможността да черпим лично от утехата, която извира от Тайнствата, особено Причастието и Изповедта. В много страни не бе възможно да се приближим до тях, но Господ не ни остави сами! Оставайки обединени в молитвата, ние сме уверени, че Той постави над нас своята ръка, повтаряйки ни със сила: не се страхувай „аз възкръснах и съм винаги с теб“.
 

Нека Исус, нашата Пасха, да даде сила и надежда на лекарите и медицинския персонал, които навсякъде предлагат свидетелство за грижа и любов към ближния до предела на силите си не рядко до жертвата на своя живот. Към тях, както и към онзи, който работи усърдно за гарантирането на основните услуги, необходими за гражданското съжителство, към силите на реда и военните, които в много страни, допринесоха за облекчаването на трудностите и страданията на населението, са отправени нашите изпълнени с обич мисли и нашата благодарност.
 

През тези седмици, животът на милиони хора се промени неочаквано. За мнозина престоят вкъщи бе повод за размисъл, за да спрат необузданите ритми на живота, за да бъдат със своите близки и да се наслаждават  на тяхната компания. За много други обаче е също време на загриженост за бъдещето, което е несигурно, за работата, която рискува да загуби и за другите последствия, която настоящата криза носи със себе си.  Насърчавам всички, които имат политическа отговорност да работят активно за общото благо на гражданите, като осигурят необходимите средства и инструменти, за да позволят на всеки един да води достоен живот и да насърчават, когато обстоятелствата позволяват, възобновяването на нормалните ежедневни дейности.
 

Това не е моментът за безразличие, защото целият свят страда и трябва да се обедини, изправен пред пандемията. Нека възкръсналия Исус да дари надежда на всички бедни, на онези, които живеят в перифериите, на бежанците и бездомните. Нека не бъдат оставени сами тези най-слаби братя и сестри, които населяват градовете и перифериите по всяко кътче на света. Нека да не им липсват благата от първа необходимост, най-трудните за намиране сега, когато много дейности са затворени, както и лекарствата, и преди всичко, възможността за подходяща здравна грижа. Имайки предвид обстоятелствата, нека да се облекчат също международните санкции, които възпрепятстват възможността санкционираните страни да предоставят адекватна подкрепа на своите граждани и да се предостави възможност на всички държави, особено на най-бедните, да се справят с най-големите нужди на момента, намалявайки, дори опрощавайки дълга, който тежи в балансите им.
 

Не е този моментът на егоизмите, защото предизвикателството, пред което сме изправени ни обединява всички и не прави разлика между хората. Сред многобройните зони по света, засегнати от короновируса, си мисля особено за Европа. След Втората световна война, този обичан континент можа да възкръсне, благодарение на един конкретен дух на солидарност, който му позволи да преодолее враждебностите от миналото. Повече от всякога е необходимо, преди всичко при днешните обстоятелства, тези враждебности да не се връщат, а всички да се разпознаят част от едно единствено семейство и да се подкрепят взаимно. Днес Европейският Съюз има пред себе си едно епохално предизвикателство, от което зависи не само неговото бъдеще, но и това на целия свят. Нека не се пропуска възможността да се даде допълнително доказателство за солидарността, прибягвайки също към иновативни решения. Алтернативата ще е единствено егоизмът на частните интереси и изкушението за връщане към миналото, с риска да се подложи на тежко изпитание мирното съжителство и развитието на идните поколения.
 

Това не е времето за разделенията. Нека Христос нашия мир да озари онези, които имат отговорности в конфликтите, за да имат смелостта да се присъединят към призива за глобално и незабавно прекратяване на огъня във всички краища на света. Това не е времето, в което да се продължи производството и търговията на оръжия, харчейки огромни количества капитал, който би трябвало да бъде използван за лечението на хората и спасяването на човешкия живот. Нека бъде времето, в което най-накрая да се сложи край на дългата война, която окървави Сирия, на конфликта в Йемен и на напреженията в Ирак и Ливан. Нека бъде времето, в което израелци и палестинци да подновят диалога, за да намерят стабилно и дълготрайно решение, което да позволи и на двата народа да живеят в мир. Нека спрат страданията на населението, живеещо в източните райони на Украйна. Нека се сложи край на терористичните атаки срещу многобройни невинни хора в различни страни на Африка.

Това не е времето за забравата. Нека кризата, с която се борим, да не ни кара да забравим много други извънредни ситуации, които носят със себе си страданията на много хора. Нека Господ на живота застане близо до населенията в Азия и Африка, които преживяват тежки хуманитарни кризи, като в региона на Кабо Делгадо, в Северен Мозамбик. Нека затопли сърцето на многобройните бежанци и разселени, по причина на войните, сушата и глада. Нека да дари закрила на многобройните мигранти и бежанци, голямата част от които деца, живеещи в непоносими условия, особено в Либия и на границата между Гърция и Турция. Нека позволи на Венецуела да намери конкретни и незабавни решения, насочени към предоставянето на международна помощ за населението, страдащо от тежката политическа, социално-икономическа и здравна ситуация.

Скъпи братя и сестри,
 

безразличие, егоизъм, разделение, забрава - не са наистина думите, които искаме да чуем през този период. Искаме да ги забраним във всяко време! Те изглежда надделяват, когато в нас побеждават страха и смъртта, т.е. когато не позволяваме на Господ Исус да победи в нашето сърце и в нашия живот. Нека Той, който победи смъртта, отваряйки ни пътя за вечното спасение,  да разпръсне мрака на нашето бедно човечество и да ни въведе в своя славен ден, който никога не залязва.