На 21 декември 2020 г. Конгрегацията за доктрината на вярата публикува „Бележка относно моралната допустимост на приложението на някои ваксини срещу Covid-19“. Документът, одобрен от папа Франциск преди да бъде публикуван, гласи:

Конгрегацията за доктрината на вярата
 

БЕЛЕЖКА ОТНОСНО МОРАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА НЯКОИ ВАКСИНИ ПРОТИВ COVID-19
 

Въпросът за употребата на ваксини въобще често предизвиква противоречия и спорове в общественото мнение. През последните месеци Конгрегацията неколкократно беше помолена да предостави общи насоки относно употребата на ваксини срещу вируса SARS-CoV-2, причинител на Covid-19, които, в хода на тяхното изследване и производство ползват клетъчни линии, извлечени от тъкан, получена от два аборта, извършени през миналия век. В същото време разнородни и понякога противоречиви изявления в медиите, направени от епископи, католически асоциации и експерти, поставиха въпроса за моралната допустимост за употребата на тези ваксини.
 

По този проблем вече има една важно изявление на Папската академия за живота, озаглавено „Морални разсъждения върху ваксините, създадени от клетки, получени след абортирани човешки фетуси“ (5 юни 2005 г.). Настоящата конгрегация също се изказа по този въпрос с Инструкцията Dignitas Personae (8 септември 2008 г., срв. № 34 и 35). През 2017 г. с друга бележка към тази тема отново се обърна Папската академия за живота. Тези документи вече предоставят общи насоки и критерии.
Тъй като първите ваксини срещу Covid-19 вече са достъпни за разпространение и приложение в различни страни, Конгрегацията би искала да изложи някои насоки за изясняване на този въпрос. Нямаме намерението да отсъждаме безопасността и ефикасността на тези ваксини, въпреки че това е етично уместен и необходим въпрос, тъй като тази оценка е отговорност на биомедицинските изследователи и на агенциите по лекарствата. Наша цел тук е единствено да разгледаме моралните аспекти на употребата на ваксините срещу Covid-19, разработени от клетъчни линии, получени чрез извличане от тъкани, получени от два фетуса, които не са били спонтанно абортирани.
 

1. Както посочва инструкцията Dignitas Personae, в случаите, когато клетки от абортирани фетуси се използват за създаване на клетъчни линии за научни изследвания, „съществуват различна степен на отговорност“(1)  на сътрудничеството на злото. Например, „отговорността на организации, които използват клетъчни линии с  незаконен произход, както и отговорността на тези, които вземат решение за тяхната употреба не е същата, като тази на тези, които нямат глас във взимането на такова решение“ (2).
 

2. В този смисъл, когато не са налични етично приемливи ваксини срещу Covid-19 (като например в страни, където ваксини без етични проблеми не са на разположение на лекарите и пациентите или където тяхното разпространение е по-трудно поради специални условия на съхранение и транспорт, или когато различни видове ваксини се разпространяват в една и съща държава, но здравните власти не допускат гражданите да избират ваксината, с която да бъдат ваксинирани), е морално допустимо използването на ваксини срещу Covid-19, за чието създаване и производство са  използвали клетъчни линии от абортирани фетуси.
 

3. Фундаменталната причина да се смята, че използването на тези ваксини е морално допустимо, че видът сътрудничество на злото (пасивно материално сътрудничество) на аборта, извършен за създаването на тези клетъчни линии, от страна на тези, които използват получените ваксини, е далечно. Моралното задължение за избягване на такова пасивно материално сътрудничество не е задължително, ако съществува сериозна опасност, каквато е опасността от неограниченото разпространение на сериозен патологичен агент(3)  - в случая пандемичното разпространение на вируса SARS-CoV-2, причинител на Covid-19. Следователно трябва да се има предвид, че в този случай всички ваксинации, признати за клинично безопасни и ефективни, могат да се използват добросъвестно с убеждението, че употребата на такива ваксини не представлява формално сътрудничество с аборта, от който са създадени клетките, използвани за производството на ваксините. Трябва обаче да се подчертае, че морално допустимата употреба на тези видове ваксини, в конкретните условия, само по себе си не представлява легитимация, дори косвена, на практиката на абортите и задължително предполага противопоставяне на тази практика от страна на тези, които ползват тези ваксини.
 

4. Всъщност законната употреба на такива ваксини не означава и по никакъв начин не трябва да означава, че е налице морално одобрение за употребата на клетъчни линии, извлечени от абортирани фетуси(4).  Следователно както фармацевтичните компании, така и правителствените здравни агенции са насърчавани да произвеждат, одобряват, разпространяват и предлагат етично приемливи ваксини, които не създават проблеми за съвестта нито на доставчиците на здравни услуги, нито на хората, които ще бъдат ваксинирани.
 

5. В същото време практичността показва, че ваксинацията по правило не е морално задължение и следователно тя трябва да бъде доброволна. Във всеки случай, от етична гледна точка моралната допустимост на ваксинацията зависи не само от задължението за защита на собственото здраве, но и от задължението за стремеж към общото благо. При липса на други средства за спиране или предотвратяване на епидемията, общото благо може да изисква ваксинация, особено за защита на най-слабите и най-изложени. Но онези, които по съвест отказват ваксини, произведени чрез клетъчни линии, извлечени от абортирани фетуси, трябва да положат всички необходими усилия, за да избегнат, чрез употребата на други профилактични средства и съответното поведение, да се превърнат в преносители на инфекциозния агент. По-конкретно те трябва да избягват всякакъв риск за здравето на онези, които не могат да бъдат ваксинирани по медицински или други причини и които са най-уязвими.
 

6. И накрая, фармацевтичната индустрия, правителствата и международните организации са натоварени с моралния императив да гарантират, че ваксините, които са ефективни и безопасни от медицинска гледна точка, и които са етично приемливи, са достъпни и за най-бедните страни по начин, който да не се превръща във финансово бреме за тях. В противен случай липсата на достъп до ваксини би се превърнала в още един знак за дискриминация и несправедливост, който осъжда бедните страни да продължат да живеят в здравна, икономическа и социална бедност(5).
 

Суверенният папа Франциск, по време на аудиенцията, дадена на долуподписания префект на 

Конгрегацията за доктрината на вярата на 17 декември 2020 г., разгледа настоящата бележка и разпореди нейното публикуване.
 

Издадена в Рим от администрацията на Конгрегацията за учението на вярата на 21 декември 2020 г., ден в памет на свети Петър Канизий.
 

Кардинал Луис Ладария, S.I., Префект
 

Монсеньор Джакомо Моранди, титуларен архиепископ на Черветери, Секретар

_____________________________________________

1)  Конгрегация за доктрината на вярата, Инструкция Dignitas Personae (8 декември 2008 г.), №. 35; AAS (100), 884.
2)  Пак там, 885.
3)  Вж. Папска академия за живот, „Морални разсъждения върху ваксините, получени от клетки, извлечени от абортирани човешки фетуси“, 5 юни 2005 г.
4)  Конгрегация за доктрината на вярата, Инструкция. Dignitas Personae, №. 35: „Когато незаконното действие е одобрено от законите, които регулират здравеопазването и научните изследвания, е необходимо дистанцирането от злите страни на система, за да не се създава впечатление за определено толериране или мълчаливо възприемане на действия, които са тежко несправедливи. Всяка проява на възприемане би допринесло за все по-голямо безразличие, ако не и до одобрението, на подобни действия от страна на определени медицински и политически кръгове“.
5)  Вж. Франциск, Обръщение към членовете на фондация „Banco Farmaceutico“, 19 септември 2020 г.