КУЛТУРАТА ЗА ГРИЖАТА КАТО МАРШРУТ НА МИРА 

 
1. На  прага на Новата Година, бих искал да отправя най-почитаеми пожелания към Държавните и Правителствените ръководители, към отговорниците на Международните организации, към духовните ръководители и верните от различните религии, към мъжете и жените с добра воля. Отправям към всички своите най-добри пожелания през тази година човечеството да напредне по пътя на братството,  справедливостта и мира между хората, общностите, народите и Държавите. 
Годината 2020 беше белязана от голямата здравна криза на  Covid-19, която се превърна в много секторен и глобален  феномен, задълбочавайки тясно свързани по между си кризи, като климатичната, хранителната, икономическата и миграционната, причинявайки  големи страдания и неудобства. Мисля преди всичко за тези, които са загубили член на семейството си или любим човек, но също така и за тези, които изгубиха работата си. Специално се обръщам към лекарите, медицинските сестри, фармацевтите, изследователите, доброволците, към духовните наставници  и персонала на болниците и здравните центрове, които се раздаваха  и продължават да го правят с цената на голяма умора и много жертви, като някои от тях умираха в желанието си да бъдат близо до болните, да облекчат техните страдания или да им спасят живот. Отдавайки почит на тези хора аз подновявам призива си към политическите отговорници и частния сектор, да предприемат подходящи мерки за осигуряване достъп до ваксини срещу Covid-19  и до необходимите технологии за подпомагане на болните и на всички онези, които са по-бедни и по-уязвими.[1]
Мъчително е да се отбележи, че наред с многото свидетелства за милосърдна любов и солидарност, различни форми на национализъм, расизъм и ксенофобия, а също така войните и конфликтите, които сеят смърт и разрушение, за съжаление придобиват нов тласък.  
Тези и други събития, които белязаха пътя на човечеството през изминалата година ни учат,  че е важно да се грижим едни за други и за сътворението,  за да изградим  едно общество основано на братски взаимоотношения. Ето защо избрах като тема на това послание: Културата на грижата като маршрут на мира. Една култура на грижата  за премахване на културата на безразличието, отхвърлянето и конфронтацията, която е често разпространена днес.
 

2. Бог творец, произхода на човешкото призвание за грижа
В много религиозни традиции има истории, които се отнасят до произхода на човека, до неговата връзка със Създателя,  с природата и със себеподобните му.  В Библията,  Книгата Битие  разкрива от самото начало значението на грижата  или спазването на Божия план  за човечеството, подчертавайки връзката между човека (Адам) и земята (‘адама), както и между братята. В този библейски разказ за сътворението, Бог предава градината “засадена в Едем” (виж Бит  2, 8) в ръцете на Адам със задачата да  “се грижи за нея и да я пази” (виж Бит  2, 15). Това означава, от една страна да направи земята продуктивна, а от друга да се защити  и да се запази способността й да подкрепя живота.[2] Глаголите “грижа се” и “пазя” описват връзката между Адам и неговия дом-градина и показват също така доверието, което Бог има в него, като го прави господар и пазител на цялото сътворение. 
Раждането на Каин и Авел провокира историята между братята, чиито взаимоотношения ще бъдат  тълкувани -негативно– от Каин по отношение на  закрилата  или пазенето. След като е убил брат си Авел, Каин отговаря на въпроса на Бог: « Да не съм пазител на брат си? » (Бит 4, 9).[3] Да, със сигурност! Каин  е  “пазител” на брат си. «В тези така древни истории, заимствани от дълбоката символика, вече е присъствало настоящото убеждение: всичко е свързано и автентичната защита на нашия собствен живот както и нашите отношения с природата са неделими от братството, справедливостта, както и лоялността към другите».[4]
 

3. Бог творец, пример за грижа
Свещеното писание представя Бог не само като творец, но  и също като този, Който поема грижата за своите създания, специално за Адам, Ева  и техните деца. Същият Каин, въпреки че проклятието пада върху него, поради престъплението, което е извършил, получава като дар от Създателя знак за закрила,  за да може животът му да бъде защитен (виж Бит 4, 15). Този факт едновременно с това потвърждава  неприкосновеното  достойнство на личността създадена по образ и подобие  на Бог, показва божествения план за запазване на хармонията в сътворението, защото «мирът и насилието не могат да живеят в едно и също жилище».[5]
Грижата за сътворението е именно в установяването на Шабат (Shabbat), който има за цел освен да регулира богослужението и да възстанови  социалния ред и вниманието към бедните (виж Бит 1, 1-3 ; Левит 25, 4). Честването на Юбилея по повод седмата шабатна година даваше почивка на войната, на робите и на задлъжнелите хора. В тази благодатна година  се погрижиха за най-уязвимите като им предоставиха нова перспектива за живот, така че да няма нито един нуждаещ се сред народа (виж  Втор 15, 4).
Забележителна е и пророческата традиция, според  която върхът на библейското разбиране за справедливостта се проявява в начина, по който общността се отнася към най-слабите в нея.  Ето защо Амос  (2, 6-8 ; 8) и Исая (58), по -специално, непрекъснато издигат глас в полза на справедливост за бедните, които заради своята уязвимост и липса на власт са изслушвани от самият Бог, Който поема грижата за тях   (виж Пс  34, 7 ; 113, 7-8).
 

4. Грижата в  Служението на Исус
Животът и Служението на Исус въплъщават върха на откровението на любовта на Отца към човечеството (виж Йн  3, 16). В синагогата на Назарет, Исус се представя като този, Когото Господ освети и   «прати да благовестя  на бедните, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите проглеждане,   да пусна на свобода измъчените» (Лк 4, 18). Тези месиански действия, типични за юбилеите, са най-красноречивото свидетелство за мисията, която Отец Му е поверил.  В Своето състрадание Христос се приближава до болните телом и духом и ги изцелява. Той прощава на грешниците и им дава нов живот. Исус е Добрият Пастир, който се грижи за овцете. (виж Йн10, 11-18; Иез 34, 1-31). Той е Добрият Самарянин, който се навежда над наранения човек,  обгрижва раните му и поема грижата за него.  (виж Лк 10, 30-37).
На върха на Своята мисия, Исус подпечатва грижата, която има към нас,  поднасяйки се на Кръста, като по този начин ни освободи от робството греха и смъртта. Чрез дара на Своя живот и своята жертва, Той ни отвори пътя на любовта и каза на всеки от нас: “Следвай Ме. И ти постъпвай така” (виж Лк 10, 37).
 

5. Културата на грижата в живота на учениците на Исус
Милосърдните духовни и телесни дела съставляват сърцето на Служението за милосърдната любов на ранната Църква. Християните от първото поколение практикуват споделянето, за да не се окаже някой от тях изпаднал в нужда(виж  Деян 4, 34-35) и полагаха усилия да превърнат общността в приветлив дом, отворен за всяка човешка ситуация, готов да поеме отговорността за най-слабите. Стана обичайно да се правят дароприношения, за да се нахранят бедните, за да се погребат мъртвите и да се нахранят сираците, възрастните хора и жертвите на бедствията, както и корабокрушенците. Когато през следващите дни щедростта на християните загуби малко от своя устрем, някои Отци на Църквата настояват върху факта, че собствеността е създадена от Бог за общото благо. Амброзий твърдеше, че «природата е разпространила всички неща за хората и за общо ползване. […] Следователно природата произвежда с общо право за всички, но алчността го превърна в право само за някои».[6] След приключване на преследванията от първите векове, Църквата се възползва от свободата, за да вдъхновява обществото и неговата култура. «Потребностите на времето изискваха нови ангажименти в служба на християнската милосърдна любов. Историческите хроники разказват за безброй примери на милосърдни дела. От тези съгласувани усилия на многобройните институции за облекчаване на всички човешки нужди се появиха: болници, жилища за бедни, сиропиталища, детски домове, приюти за преминаващи хора и т.н.».[7]
 

6. Принципите на социалната  доктрина на Църквата, като основа за културата на грижата
Дяконията  на произхода, обогатена от размишлението на Отците и водена през вековете от действащата милосърдна любов  на толкова много светли свидетели на вярата, е станала туптящото сърце на социалната доктрина на Църквата, която се предлага на всички хора с добра воля,  като ценно наследство на принципи, критерии и предписания, от които да черпим  “граматиката” на грижата: насърчаването на достойнството на всяка човешка личност, солидарността  с бедните и беззащитните, загрижеността за общото благо и опазването на сътворението.
*Грижата като насърчаване на достойнството и правата на личността.
«Самата концепция за човека родена и съзряла в християнството, помага да се продължи пълното човешко развитие. Защото, който казва личност винаги казва връзка, а не индивидуализъм, утвърждава включване, а не изключване, присъщо и неприкосновено достойнство, а не експлоатация ».[8] Всяка човешка личност е цел сама по себе си, никога прост инструмент, който се оценява само според неговата полезност. Тя е създадена, за да живее заедно в семейство, в общност, в общество, където всички членове са равни по достойнство. От това достойнство произтичат човешките права, както и задълженията, които напомнят например за отговорността да приемем и да подкрепим бедните, болните, маргинализираните, всеки, който е наш  «ближен, близък, или по-далечен в пространството и във времето».[9]
*Грижата за общия дом. 
Всеки аспект за социалния, политическия и икономическия живот намира своето изпълнение, когато се постави  в служба на общото благо, т.е.  на  «този набор от социални условия, който позволява както на групите така и на всеки от техните членове да постигнат своето съвършенство по един цялостен и лесен начин».[10] Следователно нашите планове и нашите усилия трябва винаги да отчитат ефектите върху цялото човешко семейство, като претеглят последиците за настоящия момент и за бъдещите поколения.  Пандемията на  Covid-19  показва колко вярно и актуално е това,  пандемията пред която «ние си дадохме сметка, че се намираме в една и съща лодка, всички  уязвими и дезориентирани, но в същото време всички важни и необходими, всички призвани да гребем заедно»,[11] защото «никой не се спасява съвсем сам»[12] и никоя Държава изолирана не може да осигури общото благо за своето собствено население.[13]
*Грижа чрез солидарност. 
Солидарността изразява конкретно любовта към другия, не като неясно чувство, а като  «твърда и постоянна решителност да се работи за общото благо, т.е. за доброто на всички и на всеки, защото всички ние сме наистина отговорни за всички».[14] Солидарността ни помага  да гледаме на другия – дали като личност или в по-широк смисъл като народ,  или като нация– но не като на статистическа информация или средство за експлоатация, която след това да бъде захвърлена, когато повече не е така полезна, но като на наш ближен, спътник, призван да вземе участие като нас в трапезата на живота, на който всички по-равно са поканени от Бог.
* Грижата и опазването на сътворението
Енцикликата „Хвален Си  Laudato si’” напълно приема взаимовръзката на цялата създадена реалност и подчертава изискването същевременно да се  слуша вика на нуждаещите се и този на сътворението. От това внимателно и постоянно слушане може да се породи ефективна грижа за земята, нашият общ дом и за бедните. В тази връзка бих искал да повторя, че «усещането за съкровен съюз с други същества от природата  не може да бъде реално, ако в същото време  в сърцето няма нежност, състрадание и загриженост за другите човешки същества».[15] « Мир, справедливост и опазване на сътворението са три изцяло свързани  въпроса, които не могат да бъдат разделени, за да бъдат разглеждани индивидуално,  в противен случай те ще изпаднат отново  в редукционизъм».[16]

7. Компас за общ курс 
Във време доминирано от културата на отхвърлянето, пред задълбочаване на неравенствата  в народите и между тях,[17] бих искал да поканя ръководителите на Международните Организации и Правителствата, икономическият свят и научният свят, социалните комуникации и образователните институции да вземат в ръце този “компас” на споменатите по-горе принципи,  за да начертаят  общ курс за процеса на глобализация, «един курс наистина хуманен».[18] Всъщност това би позволило да се оцени стойността и достойнството на всяка личност, да се действа заедно и солидарно за общото благо, облекчавайки тези, които страдат от бедност, болест, робство, дискриминация и конфликти.  С този компас насърчавам всеки да стане  пророк и свидетел  на културата на грижата, за да преодолеем многобройните социални неравенства.  И това ще бъде възможно само със силно и широко участие на жените, в семейството и във всяка социална, политическа и институционална среда.
Компасът   на социалните принципи, необходим за насърчаване на културата на грижата, е показателен дори за отношенията между нациите, които би трябвало да са вдъхновени от братството, взаимното уважение, солидарността и спазването на международното право. В тази връзка закрилата и насърчаването на основните човешки права, които са неприкосновени, универсални и неделими, трябва да бъдат препотвърдени.[19]
Трябва се припомни и зачитането на хуманитарното право, особено в този момент, когато конфликтите и войните се следват без прекъсване. За съжаление много райони  и общности, вече не помнят времето, когато са живели в мир и сигурност. Много градове са се превърнали в епицентрове на несигурност: жителите им се борят,  за да поддържат нормален ритъм, понеже са атакувани и бомбардирани безразборно от експлозиви, артилерия и стрелково оръжие. Децата не могат да учат. Мъжете и жените не могат да работят, за да изхранват семействата си. Гладът пуска корени там, където някога беше непознат. Хората са принудени да бягат, като оставят след себе си не само домовете си, но също така и семейната си история и културните си корени. 
Причините за конфликт са многобройни, но резултатът винаги е един и същ: разрушения и хуманитарна криза. Ние трябва да се спрем и да се запитаме: какво води към нормализирането на конфликта в света? И преди всичко, как да обърнем сърцата си и да променим манталитета си, за да търсим истински мир в солидарността и в братството ?
Колко много ресурси бяха пропилени за оръжия, особено за ядрени оръжия,[20] ресурси, които биха могли да бъдат използвани за по-значими приоритети  за гарантиране на сигурността на хората, такива като насърчаването на мира и интегралното човешко развитие, борбата срещу бедността, гарантирането на здравеопазване. Някои световни проблеми като настоящата пандемия на Covid-19 и климатичните промени също хвърлят светлина върху тях. Какво смело решение би било това  «с парите, които се използват за оръжия и други военни разходи да съставим един “Световен Фонд”, за да можем да изкореним окончателно глада и да допринесем за развитието на най-бедните страни» ![21]
 

8. За възпитание в култура на грижата
Насърчаването на културата на грижата изисква един възпитателен процес. За това компасът на социалните принципи представлява един надежден инструмент за различни взаимозависими контексти. Бих искал да дам няколко примера по този въпрос.
- Възпитанието за грижата се ражда в семейството, естествен и основен елемент на обществото, където се учим да живеем във връзка и във взаимно уважение. При това семейството има нужда да бъде поставено в условия, които да му позволяват да изпълни този жизненоважен  и необходим дълг.
- Също така в сътрудничество със семейството други важни участници в образованието са  училището и университетът, по аналогичен начин в някои аспекти, участниците в социалната комуникация.[22] Те са призвани да предадат система от ценности, основана на признаването на достойнството на всяка личност, на езикова, етническа и религиозна общност, на всеки народ и на основните права, които произтичат от него. Възпитанието представлява един от най-справедливи и обединени стълбове на обществото.
- Религиите като цяло,  и религиозните лидери  особено могат да изиграят незаменима роля, предавайки на верните и на обществото ценности на солидарност, уважение към различията, приемане и грижа за най-уязвимите братя. По този въпрос припомням думите на Папа Павел VI, отправени към Парламента на Уганда  през 1969г.: «Не се страхувайте от Църквата: тя ви почита, възпитава ви като честни и лоялни граждани, тя не предизвиква съперничество, нито разделения, а търси начин как да насърчи здравословната свобода, социалната справедливост и мира. Ако тя има някакво предпочитание, то това предпочитание е към бедните, към възпитанието на малките и народа, с грижа за тези, които страдат или са пренебрегнати».[23]
- Към тези, които са ангажирани в служба на населението в международни организации, правителствени и неправителствени, към тези, които имат образователна мисия, и към всички, които по един или друг начин действат в областта на образованието и научните изследвания, аз подновявам моето насърчение, за да можем да постигнем целта на едно образование  «по-отворено и приобщаващо, способно на търпеливо изслушване, конструктивен диалог и взаимно разбирателство»[24]. Пожелавам тази покана отправена в рамките на Глобалния образователен пакт, да намери широка и разнообразна подкрепа.
 

9. Няма мир без култура на грижата
 Култура на грижата, този общ солидарен и отдаден ангажимент за закрила и насърчаване на достойнството и благото на всички, това разположение да се интересуват, да обръщат внимание на съчувствието, помирението и изцелението, взаимното уважение и взаимното приемане, представлява привилегирован път за изграждане на мира. «На много места по света са необходими мирни маршрути, които водят до заздравяване на раните. Необходими са миротворци  готови с интелигентност и дръзновение да разработят процеси, за да лекуват  и да  се съберат отново».[25]
В това време, когато лодката на човечеството, разтърсена от бурята на кризата, мъчително напредва в търсене на по-спокоен и по-ведър хоризонт, кормилото на достойнството на човешката личност и  „компасът” на основните социални принципи могат да ни позволят да управляваме с общ сигурен курс. Като християни, ние не откъсваме поглед от Дева Мария, Звезда на морето и Майка на надеждата. Нека всички заедно да си сътрудничим, за да напредваме към един нов хоризонт на любов и мир, на братство и солидарност,  на взаимна подкрепа и взаимно приемане.  Нека не се поддаваме на изкушението да не се интересуваме от другите, и особено от по-слабите,  да не свикваме да отвръщаме поглед,[26] а  всеки ден да се ангажираме конкретно, за да «формираме общност съставена от братя, които се приемат взаимно, поемайки грижата едни за други ».[27]
 

От Ватикана на 8 декември  2020 година.
 
Папа Франциск
 

  ________________________________________
[1] Cf. Vidéomessage à l’occasion de la 75ème Session de l’Assemblée Générale des Nations Unies, 25 septembre 2020.
[2] Cf. Lett. enc. Laudato si’ (24 mai 2015), n. 67.
[3] Cf. “Fraternité, fondement et route pour la paix”, Message pour la 47ème Journée Mondiale de la Paix 1er janvier 2014 (8 décembre 2013), n. 2.
[4] Lett. enc. Laudato si’ (24 mai 2015), n. 70.
[5] Conseil Pontifical Justice et Paix, Compendium de la Doctrine sociale de l’Église, n. 488.
[6] De officiis, 1, 28, 132 : PL 16, 67.
[7] K. Bihlmeyer-H. Tüchle, Church History vol. 1, Westminster, The Newman Press, 1958, pp. 373, 374.
[8] Discours aux participants au Congrès organisé par le Dicastère pour le Service du Développement humain Intégral à l’occasion du 50ème anniversaire de l’Encyclique “Populorum progressio” (4 avril 2017).
[9] Message à la 22ème Session de la Conférence des États Parties à la Convention-Cadre des Nations Unies sur les Changements Climatiques (COP 22), (10 novembre 2016). Cf. Table Ronde Interdicastérielle du Saint Siège sur l’Écologie Intégrale, En chemin pour le soin de la maison commune. Cinq ans après Laudato si’, LEV, 31 mai 2020.
[10] Conc. Oecum. Vat II, Const. past. Gaudium et spes, n. 26.
[11] Moment extraordinaire de prière en temps d’épidémie, 27 mars 2020.
[12] Ibid.
[13] Cf. Lett. Enc.  Fratelli tutti (3 octobre 2020), nn. 8.153.
[14] S. Jean-Paul II, Lett. enc.  Sollicitudo rei socialis (30 décembre 1987), n. 38.
[15] Lett. enc. Laudato si’ (24 mai 2015), n. 91.
[16] Conférence de l’Episcopat Dominicain, Lett. past. Sobre la relación del hombre con la naturaleza (21 janvier 1987) ; cf. Lett. enc. Laudato si’ (24 mai 2015), n. 92.
[17] Cf. Lett. enc. Fratelli tutti (3 octobre 2020), n. 125.
[18] Ibid., n. 29.
[19] Cf. Message aux participants à la Conférence internationale “Les droits humains dans le monde contemporain : conquêtes, omissions, négations”, Rome, 10-11 décembre 2018.
[20] Cf. Message à la Conférence des Nations Unies pour la négociation d’un instrument juridiquement contraignant visant à interdire les armes nucléaires en vue de leur élimination complète, 23 mars 2017.
[21] Message vidéo à l’occasion de la Journée Mondiale de l’Alimentation 2020, 16 octobre 2020.
[22] Cf. Benoît XVI, “Éduquer les jeunes à la justice et à la paix”, Message pour la 45ème Journée Mondiale de la Paix 1er janvier 2012 (8 décembre 2011), n. 2 ; “Gagne sur l’indifférence et remporte la paix”, Message pour la 49ème Journée Mondiale de la Paix 1er janvier 2016 (8 décembre 2015), n. 6.
[23] Discours aux Députés et aux Sénateurs de l’Ouganda, Kampala, 1er août 1969.
[24] Message à l’occasion du lancement du Pacte Éducatif, 12 septembre 2019.
[25] Lett. enc. Fratelli tutti (3 octobre 2020), n. 225.
[26] Cf. Ibid., n. 64.
[27] Ibid., n. 96 ; cf. “Fraternité, fondement et route pour la paix”, Message pour la 47e Journée Mondiale de la Paix 1er janvier 2014 (8 décembre 2013), n. 1.

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana

Traduit 2020 – Dioecesis Nicopolis ad Istrum Bulgarie
De la version française du Pape François par Mme Yordanka Gyokova