Започна още една година, която прибавяме към живота си. Не ние

започваме Новата година, а Бог ни дава възможност да започне отново, за да

бъде по-добре всичко. Бог ни дава продължението, а от нас иска съдържанието.

Нова година не значи да отхвърлим старата с лошото, което ни се е

случило, защото никой не ни обещава,че новата ще бъде по-хубава и по-

добра. Новото в живота и доброто през годината не е във времето. Новото е

скрито в сърцето на човека. Там, то се ражда. Значи, все пак има Нова година, но коя е тя и кога настъпва?

Всеки от нас може да има Нова година, ако нейното съдържание е нов

начин на живот, на мислене, на желания, влечения и отношения.

За грешника новата година настъпва, когато осъзнае своя грях. Така

беше за Мария Магдалина, за Закхей, за свети Павел и много други свети

хора през вековете. За нас, във времето в което живеем, днес означава да се

пазим и страхуваме от греха, поне толкова, колкото се пазим и страхуваме от

пандемията, която ни заплашва.

С нейното настъпване разбрахме много истини. Стана ни ясно,че никой

от нас не е свръхчовек, независимо кой е и на какво място стои, или както се

казва сложихме маските и маските паднаха. Видяхме колко сме слаби и

безпомощни и че, ако има нещо, за което трябва да се държим с всички сили

е вярата в Бога, и в Неговото всемогъщество. Само с Него можем да

издържим на всяко изпитание, защото когато всичко ни изглежда свършено,

винаги остава един лъч на нова надежда който свети напред в пътя и ни

помага да се спасим от самотата и отчаянието. Днес изминаваме път, който е

непознат за нашето поколение, но същевременно и възможност да се

почувстваме по силно свързани по между си като братя и сестри, помирени в

Бога, Който ни е дарил живота и ни е казал: „Не се страхувайте! Аз съм с вас

през всички дни...” Да, Той е с нас и ние силно вярваме в Неговото

обещание!

Епископ Христо Пройков