От 5 до 8 март 2021 г. папа Франциск направи четиридневно посещение в Република Ирак. След официалната церемония по неговото посрещане, първият ден от неговата визита включваше среща с министър-председателя на страната Мустафа ал Кадини, последвана от среща с президента на Ирак Бархам Ахмед Салих Касим. Основен акцент от първия ден на визитата беше обръщението на папата пред гражданските власти, дипломатическия корпус и представителите на гражданското общество в страната, което папата направи на среща в президентския дворец в Багдад. След тази среща папата проведе среща и с епископите, свещениците, монасите и монахините, както и вярващите в Сиро-католическата катедрала

„Дева Мария на Спасението“ в Багдад.
 

На срещата с представителите на гражданските власти и дипломатическия корпус, папата направи следното обръщение:
 

Господин президент,
Членове на правителството и дипломатическия корпус,
Уважаеми представители на гражданските власти,
Представители на гражданското общество,
Госпожи и господа,
 

Много съм благодарен за възможността да направя тази дългоочаквана и толкова силно желана визита в Република Ирак и да посетя тази земя, която е люлка на цивилизацията и чрез патриарха Авраам и редица от пророците е тясно свързана с историята на спасението и с великите религиозни традиции на юдаизма, християнството и исляма. Изказвам своята благодарност на Негово превъзходителство президента Салих за отправената покана, както и за любезните му приветствени думи, изказани също и от името на другите власти на страната, както и от името на обичания народ на страната. Поздравявам и членовете на дипломатическия корпус и представителите на гражданското общество.
С обич приветствам и епископите, и свещениците, монасите и монахините, както и всички вярващи от Католическата църква. Дойдох тук като поклонник, за да ги насърча със своята вяра, надежда и любов да продължат да носят своето свидетелство сред обществото на Ирак. Отправям поздрави и към членовете на другите християнски църкви и църковни общности, към последователите на исляма и представителите на другите религиозни традиции. Нека Бог да позволи да пътуваме заедно като братя и сестри с „твърдото убеждение, че истинските религиозни учения ни приканват да останем вкоренени в ценностите на мира ... взаимното разбирателство, човешкото братство и хармоничното съвместно съществуване“ (Документ за човешкото братство, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.).
 

Посещението ми се случва в момент, когато целият свят се опитва да преодолее кризата, предизвикана от пандемията от Covid-19, която не само засегна здравето на толкова много хора, но и доведе до влошаване на социалните и икономическите условия, които вече бяха белязани от крехкост и нестабилност. Тази криза изисква от всички съвместно да положат усилия, за да бъдат направени стъпките, необходими за справедливото разпределение на ваксините, така че достъп до тях да имат всички. Ала това не е достатъчно: тази криза е призив преди всичко да преосмислим „нашия начин на живот ... и смисъла на нашето съществуване“ (Fratelli Tutti, 33). Затова е необходимо да излезем от това време на изпитание по-добри, отколкото бяхме преди него, и да изградим бъдеще, което се основава повече на това, което ни обединява, отколкото на това, което ни разделя.
 

През последните няколко десетилетия Ирак беше изложен на пагубните последици от войните, на бича на тероризма и на сектантските конфликти, често основани върху фундаментализъм, неспособен да приеме мирното съжителство на различни етнически и религиозни групи, на различни идеи и култури. Това донесе със себе си смърт, унищожение и разруха, които имат не само материално измерение: вредата е още по-голяма, ако помислим за страданието, преживяно от толкова много хора и общности, и за раните, чието лечение ще отнеме години. Така, когато мисля за пострадалите, мислите ми се насочват към язидите, станали невинни жертви на безсмислени и безмилостни жестокости, които бяха преследвани и убивани заради своята религия до степен на опасност да бъде изложена тяхната самоличност и оцеляване. Единствено ако се научим да гледаме отвъд различията си и да виждаме себе си като членове на едно и също човешко семейство, ще можем да поставим началото на успешен процес на възстановяване и да оставим на бъдещите поколения един по-добър, по-справедлив и по-хуманен свят. В това отношение религиозното, културното и етническото многообразие, което е било отличителна черта на иракското общество в продължение на хилядолетия, е ценен ресурс, който може да бъде използван, а не препятствие, което трябва да бъде премахнато. Днес Ирак е призван да покаже на всички, особено в Близкия изток, че многообразието не трябва да става причина за конфликти, а да води към хармонично сътрудничество в полза на жизнеността на обществото. 
 

Братското съжителство е възможно в условията на търпелив и честен диалог, и когато е защитено от правосъдието и зачитане на закона. Тази задача не е лека, тя изисква упорита работа и посвещение от страна на всички да загърбят съперничествата и противоречията и да говорят помежду си въз основа на своята най-дълбока  идентичност като деца на един Бог и Създател (срв. Втори Ватикански Вселенски събор, Декларация Nostra Aetate, 5). Воден от този принцип Светият престол, както в Ирак, така и навсякъде, неуморно призовава компетентните власти да гарантират на всички религиозни общности нужното признание, уважение, права и закрила. Високо оценявам усилията, които вече са положени в това отношение, и се присъединявам към мъжете и жените с добра воля в техния призив тези усилия да продължават за благото на нацията.
 

Общество, което носи в себе си отпечатъка на братското единство, е общество, чиито членове живеят в солидарност един с друг. „Солидарността ни помага да се отнасяме с другите ... като с наши ближни, като спътници в нашето съвместно пътуване“ (Послание за Световния ден на мира през 2021 г.). Това е добродетел, която ни помага да извършваме нашите конкретни дела на загриженост и служение с особено внимание към уязвимите и към хората в най-голяма нужда. Мисля за всички, които вследствие на насилие, преследване или тероризъм, са преживяли загуба на членове на своето семейството или свои близки, които са загубили своя поминък. Мисля и за тези, които продължават да се борят за своята сигурност и за това да имат на разположение необходимите средства за лично и икономическо оцеляване във време на нарастваща безработица и бедност. „Съзнанието, че сме отговорни за крехкостта на другите“ (Fratelli Tutti, 115) трябва да вдъхновява нашите усилия за създаване на конкретни възможности за напредък, не само икономически, но и такива, свързани с образованието и грижата за нашия общ дом. След кризата не е достатъчно само да се възстанови разрушеното, то трябва да бъде възстановено добре, така че всички да могат да се радват на достоен живот. Никога не излизаме от една криза същите, каквито сме били, излизаме от нея или по-добри, или по-лоши.
 

Като правителствени лидери и дипломати вие сте призвани да насърчавате този дух на братска солидарност. Необходимо е, но не и достатъчно, да се борите с бича на корупцията, злоупотребата с власт и пренебрегването на закона. В това отношение е необходимо също и утвърждаването на справедливостта и насърчаването на честността, прозрачността и укрепването на отговорните институции. Това укрепва стабилността в обществото и създава здравата политика, способна да предложи на всички, особено на младите, които са толкова много в тази страна, сигурна надежда за по-добро бъдеще.
 

Г-н президент, уважаеми представители на гражданските власти, скъпи приятели! Идвам тук като човек, който се покайва, и моля за прошка небето и моите братя и сестри за толкова големите разрушения и жестокост. Идвам като поклонник на мира в името на Христос, Князът на мира. Колко много през тези години се молихме за мир в Ирак! Свети Йоан Павел II не пестеше своите усилия, посвети на това дело своите молитви и страдания. А Бог чува, Той винаги чува! От нас зависи и ние да Го чуваме и да последваме Неговите пътища. Нека замлъкне сблъсъкът на оръжията! Нека тяхното разпространение бъде ограничено, тук и навсякъде! Нека да бъде сложен край на партийните интереси, както и външните интереси, които се отнасят с безразличие към местното население. Нека бъде чут гласът на строителите и миротворците! Да бъде чут гласът на смирените, бедните, обикновените мъже и жени, които искат да живеят, работят и да се молят в мир. Нека бъде сложен край на актовете на насилие и екстремизъм, на фракционните битки и нетърпимостта! Нека бъде открито място за всички тези граждани, които биха искали да си сътрудничат в изграждането на тази държава в диалог и в откровена, искрена и конструктивна дискусия. Да бъде открито място за гражданите, които са се посветили на помирението и на общото благо, и които са готови да загърбят собствените си интереси. През тези години Ирак се опитва да постави основите на демократичното общество. Затова от съществено значение е да бъде осигурено участието на всички политически, социални и религиозни групи, и да бъдат гарантирани основните права на всички граждани. Никой не трябва да бъде смятан за гражданин от втора класа. Насърчавам крачките по този път, направени до този момент и се надявам те да успеят да укрепят мира и съгласието.
Държавите и международните организации също имат роля и полагат усилия в Ирак за възстановяване и предоставяне на хуманитарна помощ на бежанци, вътрешно разселени лица и на хората, които се опитват да се завърнат по домовете си, като полагат усилия цялата страна да има достъп до храна, вода, подслон, здравни грижи и хигиена, придружени с програми за помирение и миротворчество. Тук не мога да не спомена и многобройните агенции, включително редица католически агенции, които от много години са се посветили на оказването на помощ на хората в тази страна. Посрещането на базисните нужди на толкова много от нашите братя и сестри е акт на милосърдие и справедливост и допринася за постигането на траен мир. Моята надежда, придружена от молитва, е международната общност да не оттегли от народа на Ирак своята протегната ръка на приятелство и съзидателно посвещение, а да продължава да полага усилия в дух на споделена отговорност с местните власти, без налагането на политически или идеологически интереси.
 

Религията, по самата си същност, следва да бъде в услуга на мира и братството. Божието име не може да бъде употребявано „за оправдаването на убийства, прогонване, тероризъм и потисничество“ (Документ за човешкото братство, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.). Напротив, Бог, Който е сътворил човешките същества равни по достойнство и права, ни призовава да разпространяваме ценностите на любовта, добрата воля и съгласието. Също и в Ирак Католическата църква желае да бъде приятел на всички и посредством междурелигиозния диалог да си сътрудничи конструктивно с други религии в служба на каузата на мира. Вековното присъствие на християните в тази земя и техният принос към живота на тази нация представляват богато наследство, което те биха искали да продължават да дават за добруването на всички. Тяхното участие в обществения живот като граждани с пълни права, свободи и отговорности ще бъде свидетелство, че здравословният плурализъм на религиозните вярвания, етноси и култури може да допринесе за благоденствието и хармонията на нацията.
 

Скъпи приятели, още веднъж бих искал да изкажа своята сърдечна благодарност за всичко, което сте сторили и продължавате да правите за изграждането на общество на братска близост, солидарност и съгласие. Вашето служение за общото благо е нещо благородно. Моля Всевишния да ви подкрепя в тези ваши отговорности и да ви води по пътя на мъдростта, справедливостта и истината. За всички вас, за вашите семейства и близки, както и за целия иракски народ, призовавам Божията благословия да бъде в изобилие. Благодаря!