По случай деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим - 1 февруари, в базиликата "Сан Бартоломео ал Изола" в Рим, кардинал Леонардо Сандри, префект на Конгрегацията за Източните църкви председателства специална литургия, организирана от Българското посолство при Светия престол. На службата, която бе пряко излъчвана в интернет, участваха освен двамата български посланици в Рим, Богдан Паташев във Ватикана и Тодор Стоянов в Италия, и много представители от дипломатическия корпус.

Българското посолство при Светия престол организира за случая и предаване на мощи на българския католически епископ блажения Евгений Бокилков, в тази църква, превърнала се в светилище на мъчениците от ХХ и ХХI век, в базиликата на свети Вартоломей вече присъстват мощи на тримата български мъченици, отците успенци Павел Джиджов, Камен Вичев и Йозафат Шишков. В богослужението участваха и  генералните настоятели на отците Пасионисти и Успенци.

Проповед на кардинал Леонардо Сандри, префект на Конгрегацията за Източните църкви по време на литургията в памет на всички жертви на тоталитарните режими и на комунизма в България

/Рим, базилика „Сан Бартоломео“ на Тибърския остров, понеделник 01.02.2021 г./ 

1. Събрали сме се в духовно общение и във видео връзка с България, за да отбележим десетата годишнина на „признателност и почит към жертвите на тоталитарните режими и в частност на комунистическия режим“. Това се случва в базиликата на свети Вартоломей, която вече от няколко години съхранява освен паметта на апостола и тази на мъчениците на XX и XXI век. Между тях, освен отците успенци Павел Джиджов, Камен Вичев и Йосафат Шишков, ще намери място и реликвата на блажения епископ пасионист Евгений Босилков. Отсега нататък поклонниците и посетителите, които ще влязат в този храм, ще могат да се запознаят с тяхната история и да се помолят чрез тяхното застъпничество за любимата България, за да познава днес своята история и достойнството на своя народ, изградено включително и чрез страданието на много от нейните синове и дъщери.

2. Този ден ни кара да почувстваме силата на общението и на битието, преплитането на светското честване с измерението на вярата. Макар и жертвите да са принадлежали на различни социални и религиозни групи, сляпото насилие е било насочено срещу всички тях. Били са обвинени и са загубили живота си военни, университетски преподаватели, много, не само православни, духовници. Тоталитаризмът е проявил гнева си срещу неприкосновеното достойнство на човека и срещу най-дълбокия копнеж на сърцето му – този за свободата, опитвайки се да го потисне като го задуши с идеология, която се е стремяла да отрече Господ, за да Го замести със система от мисъл и действие. За тези свидетели днес си спомняме заедно – гражданско общество и религиозни общности, и искаме да ги почетем и в Рим – сърцето на Католическата църква, където отецът пасионист Евгений Босилков се обучава в Папския институт за Изтока и където чува от папа Пий XII по време на Аудиенцията през 1948 г.: „В България Ви очаква короната на мъченичеството“. Заедно с тримата отци успенци, той е застрелян в затвора през 1952 г. – виновен, според обвинителите си, че е извършвал подривна дейност и че е бил внедрен от чуждестранна сила – Светия престол, начело със Светия отец Папата. С тяхното мъченичество те показаха, че католиците от източния и латински обред са и искат да бъдат наистина чеда на България, примерни граждани, които допринасят за нейния растеж и за общото благо заедно с братята от Православната църква, мюсюлманите, евреите, мъжете и жените с добра воля. Днес си даваме сметка за истината на думите на блажения Босилков: „следите от нашата кръв са гаранция за едно прекрасно бъдеще за Църквата в България“. „О, това зрънце, заровено в земята, трябва да умре! То никога не плаче, съзнаващо и утешаващо се от своята зародишна сила, която ще даде стократен плод“.

3. Божието слово, което прочетохме по време на днешната литургия, осветява и потвърждава характеристиките на това събитие, които вече споменахме. Най-вече първото четиво, взето от Посланието до евреите, глава 11, в което авторът изрежда надълго мнозина свидетели, чиито имена припомнят за събития, в които блести силата на вярата им, пълното поверяване в Божиите ръце на цялото им съществуване. В текста, който прочетохме, последната част на главата, сякаш дори се признава, че няма да стигнат страниците на една книга, за да се разкажат една по една многобройните истории на вярност от страна на нашите предци. Те са живели в стремеж към някой Друг, в очакване да се изпълни обещанието, и затова никога не са спрели вътрешния си път, намирайки опора в Бог и в същото време дарявайки се на своите братя. Такива са били дори и в моменти на силно драматични събития, някои от които са завършили с преследване и смърт. Ценността на живота им не е била заличена от насилието, което ги е поразило, напротив, техният пример е още по-скъпоценен и висок като звездите при сътворението, една несебична светлина, която се радва, защото ще бъде споделена. Всъщност текстът завършва така: "Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство." Реализирането на техните очаквания е в Рождението на Христа, а за свидетелите на вярата, като онези, за чиято саможертва си спомняме днес, се е изпълнява един път за винаги чрез проливането на кръвта им, но се изпълнява и всеки ден в нас, когато съумяваме да получим това наследство, живеейки по благодат на висотата на тяхното свидетелство.

4. Евангелието ни говори за тайната на нечистотата, Злото, което заплашва живота на създанията и го обременява, първо в обладания от зъл дух човек, а после в стадото свине, което е насочено да се хвърли във водите, където намира смъртта си. Има обаче и поука за нас, да не бъдем като жителите на Гадарин, които са по-загрижени за собствените си интереси - за животните, удавили се в морето. Вместо да се възрадват за дареното освобождение от Исус на един от техните съграждани, те го молят да се отдалечи от тях. От този Тибърски остров, който разделя на две водите на Тибър, да се молим за благодат за България, но и за всички нас, да останем твърди на скалата Христова и верни на неговите свидетели през историята, скала, която никое бурно течение не ще успее да разклати. Нека всички ние да не оставяме кръщелните води, които преди време са ни обновили изцяло, да се стекат от нас без всекидневно да ни водят към преобразяване все по-близо до образа на Христа, наш Създател и Изкупител. Само така ще съумеем да останем победители пред старите и нови идеологии, които и в днешния свят обезобразяват лицето на другия, превръщайки го от брат в неприятел, издигайки стени, създавайки разделение, оставяйки накрая човекът все по-самотен, а сърцето му все по-бедно.

5. Мария, Пресветата Божия майка, Свети Йоан XXIII, блажените мъченици от България, да бдят над този обичан народ и над всички нас чрез тяхното застъпничество. Амин.